Димитър Пешев и неговият паметник

В периода 1935-36 г. Пешев е министър на правосъдието, впоследствие депутат в XXIV, достигайки до подпредседател на XXV обикновено Народно събрание. В периода преди и в началото на Втората световна война Димитър Пешев подкрепя съюза с Германия, надявайки се, че по този начин България ще си върне изгубените земи по времето преди и след Първата световна война в Тракия и Македония. Това се случва в 1941 г., но на каква цена и с какви последствия е тема за други разсъждения.

Още: Доналд, ти можеш да направиш много силен ход за Украйна

В 1941 г. влиза в сила Законът за защита на нацията, който Пешев подкрепя, но когато през 1943 г. у нас ескалира антиеврейската политика, той преосмисля своята позиция и става пръв защитник на българските евреи. Голямата заслуга на Димитър Пешев, оценена от световната еврейска общност, която го поставя заслужено в редицата на праведниците на света, е свързана с инициативата му като депутат – спешно да инициира подписка с остро съдържание, директно отправена към министър-председателя в защита на българските евреи. Подписката е подкрепена от 42-ма депутати от управляващото по онова време мнозинство, постига се силен обществен натиск и, благодарение на съпричастността на мнозина от "високите етажи" у нас, вкл. и с неофициалната благословия на царя, са спасени 48 000 (!) български евреи. За своята инициатива, обаче, Пешев е свален от заеманата позиция в Народнато събрание.

След деветосептемврийския преврат от 1944 г., Димитър Пешев е призован и осъден от т.нар. народен съд. Присъдата е: 15 години строг тъмничен затвор, глоба от три милиона лева, конфискация на цялото му имущество, лишаване от правото да упражнява професията си на юрист и загуба на граждански права. Присъдата е основаваща се на формулировката "за фашистка дейност и антисемитизъм". Благодарение на застъпничеството на евреи с леви убеждения и влиянието им в правителствените среди, доминирани от комунистите по онова смутно превратаджийско време, Димитър Пешев е освободен от затвора след 13 месечен престой. Вероятно днешният читател ще се запита как е възможно човекът, който, едва ли не, има най-големи заслуги за спасяването на българсите евреи, да бъде обвинен в антисемитизъм и фашизъм, но... историята е категорична. Може! Може, защото комунизмът и фашизмът, разглеждани като идеологии, са като сиамски близнаци, а онези, които изповядват тези идеологии са, както казва мъдрият ни народ, от един дол дренки.

Още: Войната на Путин срещу Украйна - как ще свърши?

Известно е също, че след присъдата, и най-вече след незаслужената обида, която е трябвало да изтърпи приживе Димитър Пешев, той се е оттеглил от всякакъв активен живот и, преживявайки в жилището на своята сестра, е доживял дните си в бедност до 1973 г. Същевременно Пешев е обичал да се разхожда до градината с черквата "Св. Георги", където е прекарвал за час, поседнал на някоя пейка. Нямам сигурно обяснение за това защо бившият министър и депутат е предпочитал по-далечната му градина с черквата "Св. Георги" пред другата, тази с черквата "Св. Седмочисленици", но допускам, че е посещавал по-далечната градина, за да избяга от навяващата му тъжни мисли градина с храма "Св. Седмочисленици", където в някогашната бивша "черна" джамия са били държани и изтезавани затворници, а около джамията е имало и бесилки, където са изпълнявани смъртни присъди.

В реда на мислите ми по-горе, смятам за напълно правилно решението на Столичния съвет от 2000 г. – в градината при черквата "Св. Георги" да бъде поставен паметник на Димитър Пешев. Днес паметникът стои на метри по алеята, тръгваща от ъгъла на пресечката между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Княз Борис I" към храма. При строителството на третата метролиния, обаче, беше засегнат паметникът. Фундаментът беше повреден и до момента, сякаш, никой няма намерение да го възстанови. Нещо повече. С третият лъч на метрото, пред скромния паметник на Димитър Пешев, се извиси отляво входната клетка-стълбище към метростанцията, а отдясно асансьорната надземна кула от западната страна на метростанцията НДК. На практика паметникът на видния българин отиде на заден план. Той просто се скри зад двата стандартни елемента от екипировката на метрополитена. Отчитайки че нито входното стълбище, нито асансьорната щахта на метрото, са преместваеми обекти, смятам, че е редно, и това е, според мен, единственото възможно решение, да се промени мястото на паметника на Димитър Пешев, за да може той да се открои на фона на околната паркова среда.

ОЩЕ: Освобождение срещу заплащане

Смятам, че е целесъобразно да се обособи неголямо каре, напримeр с размери 5 х 5 m в същата градина на 30-тина метра в западна посока от същия ъгъл на градината (на пресечката на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Княз Борис I") по линията на тротоара, където да се премести паметникът на Димитър Пешев. За целта ще бъде необходимо да се отлее нов фундамент, който да се постеле с камък и огради с ниски храсти, като ново място за паметника на видния българин. Една пейка в този ансамбъл няма да е излишна. Тя ще създаде допълнителен уют за някоя майка или баба с дете или просто за някой уморен пешеходец, който ще може да поседне и прочете нещо за делото на този наш сънародник. Разбира се, че ще бъде необходимо и едно насочено, локално, нощно осветление. По този начин паметникът ще стане видим както през деня, така и в тъмните часове на денонощието за преминаващите пешеходци, автомобили и тролейбуси от градския транспорт по бул. "Патриарх Евтимий".

Колкото до необходимите финансови средства, бих казал, че лесно ще се намерят инвеститори, които да вложат пари в едно подобно дело. Димитър Йосифов Пешев заслужава не само признателността на еврейския народ, но и нашата дълбока българска признателност, най-малкото за това, че е спомогнал България да се нареди сред двете единствени европейски нации (другата е Дания), които са изпълнили своя дълг към еврейския народ, непозволявайки на немските националсоциалисти от времето на Втората световна война, да извършат докрай своето пъклено дело. Нашето уважение пред делото на Димитър Пешев ни задължава да оставим паметника му траен и видим за поколенията.

Автор: проф. инж. д-р Николай Ангелов, д.т.н.