За достойнство и спокойствие, трябва да сме готови да отвърнем на гърците

Отново наближава февруари. Респективно - гръцките блокади на границата. Изключително унизително е, че свикнахме с тази цикличност на своеволията на наглите гръцки фермери, които всяка зима решават да взимат точно България за заложник на вътрешните си проблеми.

Точно нас, защото кучето скача според тоягата. Гърците знаят, че открай враме сме слаби в това да се защитаваме. Те никога не биха си помислили да стоят 40 дни на турската граница. Маркират недоволство по пунктовете с Македония и Турция и след това стоварват цялата си сила на българо-гръцката граница. Всяка година.

10 години ни трябваха, за да ни прекипи. Едва миналата година българските превозвачи се вбесиха достатъчно, за да отговорят с реципрочни мерки и да блокират на косъм гръцката граница за Великден.

Тази година мерките за първи път са превантивни. Както и предупрежденията и преговорите. И дано дадат резултат. Защото българският гняв има тази особеност. Той може малодушно и унизително да се натрупва десетилетия наред, докаго достигне връхната си точка. Когато го направи обаче, е способен на много инат и ирационалност.

Едно такова избухване, вероятно, е крайно необходимо, за да бъде даден урок на гърците, а и за да докажем сами на себе си, че националното ни достойнство е живо. Това избухване, естествено, ще навреди и на търговията, и на туризма, но в създалата се ситуация е повече от ясно, че нещо трябва да се жертва. Или няколко месеца доброволни икономически загуби, или цял живот ежегодно унижение.

Гърците заслужават да блокираме границата им до Великден, а особено заслужават да я блокираме лятото. Това не е нещо, което би трябвало да искаме. Но ако ни е важно да излезем от образа на беззъбо куче, което всеки може да изрита пътьом, би трябвало да сме готови за него.

Автор: Десислава Любомирова