Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович
Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович
Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Гледайки българския парламент, човек неусетно става фен на конституционната монархия, на султаната и на каквото още се сетите.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Ако някъде в България все още се спотайват някакви генерали, е време да се качат и те на сцената, защото нещата вървят към генералска република.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Служебното правителство на Делян Пеевски даде на Делян Пеевски сградата на НДСВ, където се помещаваха НАП и Агенцията за инвестиции.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
"Една депутатка си взе 3 килограма мандарини в кафето на парламента. Лелките първо ѝ дадоха 3 мандарини, а тя: "Не, 3 килограма".
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Ако все още смятате, че протестите срещу Джон Малкович са най-странното в жанра, ето ви друго - Пеевски организира протести.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО) Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, с която той влиза за втори път в Белия дом, разбуни духовете по цял свят.
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.
Признаването на грешки е любим и любопитен политически жанр. От една страна - рядкост, но за компенсация - със закъснение.
