Бъркотиите и сблъсъците вляво отекват със страшна сила и само скандалът между Пеевски и Доган спасява БСП от попадане под горещия прожектор на общественото внимание.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Знае се, че революцията изяжда децата си, но колко по-добре прави това Преходa.
Онова, което не стана с гневни събития (протести), перфидни игри (сглобка), платени автобуси (ДПС), корпоративен вот (кой ли не) и международни санкции (Магнитски), се случи по друг начин.
Ако някой ми беше казал, че що се отнася до родния ми град ще изпитам по-отрицателни емоции от тези, които са ме изпълвали към Фандъкова, трудно щях да му повярвам.
Много хубаво не е на хубаво, е казал мъдрият ни народ. Зарадвани от поразклатения Пеевски и понатирената Нинова, трябваше и да се натъжим от разправиите в ПП-ДБ.
Изхвърлянето на Корнелия Нинова зарадва едни и натъжи други. И както се случва в повечето подобни сериали, публиката чака със затаен дъх следващия епизод.
Търкулнала се една копейка, потъркаляла се, пък се намерила на Червения площад.
Поседяла малко там, пък се търкулнала обратно, но вече не като копейка, а като рубла.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Влезли няколко Златки в един парламент. И измислили Домовата книга. Точно така звучи днешната ни ситуация - блокаж с възможностите за служебен премиер, за който блокаж, уви, не е виновен Румен Радев.
Улисани в поредния нискобюджетен политически перформанс около провала на Горица Грънчарова-Кожарева да състави служебното правителство, останаха встрани някои важни елементи на този дилетантски иначе сценарий.
В рамките на точно 5 месеца на два пъти България се размина с възможността да има втората си жена премиер в историята - след като на 19 март се провали проектокабинета на Мария Габриел, на 19 август се провали и проектокабинета на Горица Грънчарова-Кожарева.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Когато човек е основно досаден, той може да промени само начина, по който да бъде досаден. Това мото го извеждаме директно от Евгени Минчев и го закачаме на ревера му, като един събирателен пример за същото.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Улисани в поредния нискобюджетен политически перформанс около провала на Горица Грънчарова-Кожарева да състави служебното правителство, останаха встрани някои важни елементи на този дилетантски иначе сценарий.
В рамките на точно 5 месеца на два пъти България се размина с възможността да има втората си жена премиер в историята - след като на 19 март се провали проектокабинета на Мария Габриел, на 19 август се провали и проектокабинета на Горица Грънчарова-Кожарева.
Търкулнала се една копейка, потъркаляла се, пък се намерила на Червения площад.
Поседяла малко там, пък се търкулнала обратно, но вече не като копейка, а като рубла.
Когато човек е основно досаден, той може да промени само начина, по който да бъде досаден. Това мото го извеждаме директно от Евгени Минчев и го закачаме на ревера му, като един събирателен пример за същото.
Изхвърлянето на Корнелия Нинова зарадва едни и натъжи други. И както се случва в повечето подобни сериали, публиката чака със затаен дъх следващия епизод.
Бъркотиите и сблъсъците вляво отекват със страшна сила и само скандалът между Пеевски и Доган спасява БСП от попадане под горещия прожектор на общественото внимание.
Ако някой ми беше казал, че що се отнася до родния ми град ще изпитам по-отрицателни емоции от тези, които са ме изпълвали към Фандъкова, трудно щях да му повярвам.
Влезли няколко Златки в един парламент. И измислили Домовата книга. Точно така звучи днешната ни ситуация - блокаж с възможностите за служебен премиер, за който блокаж, уви, не е виновен Румен Радев.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Знае се, че революцията изяжда децата си, но колко по-добре прави това Преходa.
Онова, което не стана с гневни събития (протести), перфидни игри (сглобка), платени автобуси (ДПС), корпоративен вот (кой ли не) и международни санкции (Магнитски), се случи по друг начин.
Много хубаво не е на хубаво, е казал мъдрият ни народ. Зарадвани от поразклатения Пеевски и понатирената Нинова, трябваше и да се натъжим от разправиите в ПП-ДБ.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Законът за чуждестранните агенти, внесен от “Възраждане”, не е нищо повече от нагледен пример за дистрибуция на кремълски политически продукт.
Бъркотиите и сблъсъците вляво отекват със страшна сила и само скандалът между Пеевски и Доган спасява БСП от попадане под горещия прожектор на общественото внимание.
Хедонизмът е не само житейска нагласа, предразположеност към извличането на щастие във всеки момент. Но и умение, което може да се развива.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Знае се, че революцията изяжда децата си, но колко по-добре прави това Преходa. Онова, което не стана с гневни събития (протести), перфидни игри (сглобка), платени автобуси (ДПС), корпоративен вот (кой ли не) и международни санкции (Магнитски), се случи по друг начин.
Ако някой ми беше казал, че що се отнася до родния ми град ще изпитам по-отрицателни емоции от тези, които са ме изпълвали към Фандъкова, трудно щях да му повярвам.
Много хубаво не е на хубаво, е казал мъдрият ни народ. Зарадвани от поразклатения Пеевски и понатирената Нинова, трябваше и да се натъжим от разправиите в ПП-ДБ.
Изхвърлянето на Корнелия Нинова зарадва едни и натъжи други. И както се случва в повечето подобни сериали, публиката чака със затаен дъх следващия епизод.
Безспорно в България политическите циркове следват един след друг. Но този, който се развихри в ДПС, бие всички от дълго време насам.
Битката за български еврокомисар твърде лековато се разглежда само в персонален план, вероятно заради бързото развитие на събитията.
Ако беше се вслушал в Борисов, Пеевски нямаше да я докара дотук. Ако беше контролирал лакомията си за власт и влияние - също.
Търкулнала се една копейка, потъркаляла се, пък се намерила на Червения площад. Поседяла малко там, пък се търкулнала обратно, но вече не като копейка, а като рубла.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Очарователна и алтруистична постъпка - куриозното бутане на влака Пловдив-Димитровград, не бива да остава като изолирано явление.
Влезли няколко Златки в един парламент. И измислили Домовата книга. Точно така звучи днешната ни ситуация - блокаж с възможностите за служебен премиер, за който блокаж, уви, не е виновен Румен Радев.
Улисани в поредния нискобюджетен политически перформанс около провала на Горица Грънчарова-Кожарева да състави служебното правителство, останаха встрани някои важни елементи на този дилетантски иначе сценарий.
Поставянето на диагноза на Пеевски не е много сложна задача, защото, както вече мнозина подозират, става дума за изявена характеропатия.
В рамките на точно 5 месеца на два пъти България се размина с възможността да има втората си жена премиер в историята - след като на 19 март се провали проектокабинета на Мария Габриел, на 19 август се провали и проектокабинета на Горица Грънчарова-Кожарева.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Когато човек е основно досаден, той може да промени само начина, по който да бъде досаден. Това мото го извеждаме директно от Евгени Минчев и го закачаме на ревера му, като един събирателен пример за същото.
