Много сме добри в събарянето - де що има бунгалце по Черноморието събаряме наред. Дойде и редът на "Якото място", което, оказва се, дори не било баш къмпинг.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Откъде минава пътят на Скопие за Европейския съюз? Въпрос, който миналата седмица стана особено актуален на Балканите. Накратко, България напомни на македонските политици, че пътят на Скопие за Брюксел минава през София - стори го българският президент Румен Радев, служебното правителство също подкрепи позицията.
За словото и за божествената си азбука се сещаме предимно около 24 май. Тогава обръщаме внимание и на хората, чиято работа е свързана със словото, с писмеността, с книгите и въобще с културата.
Владимир Путин на съд в Хага. Бенямин Нетаняху – не. Ето тази позиция на САЩ, която е не просто конкретна, а принципна, вбесява всеки, който е възпитаван и оценява поне малко що е то добро и що е то лошо.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
"Опитът за убийство на европейски премиер от радикализиран фанатик заради подкрепата му за мира е показателно за последствията от тази насаждана нетърпимост към чуждото мнение и омраза".
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи.
Можеш ли да си дялан камък, ама толкова дялан, че да ставаш за всичко?
Съдейки по поредната предизборна навалица, а и по много други неща в управлението на държавата - може.
148 закона приело 49-ото Народно събрание за времето на своето съществуване. Плюс 286 решения и 3 декларации. Разделено на неговите 122 пленарни заседания излиза, че почти на всяко от тях е приеман поне по 1 закон плюс 2-3 решения.
С новия си президент Скопие очевидно ще каже сбогом на евроинтеграцията си. При встъпването си в длъжност Гордана Силяновска-Давкова положи клетва пред парламента, като употреби името Македония вместо Република Северна Македония.
Не ми изглежда, че евродепутатите ни са хора, на които самите партии разчитат прекалено много. След като Андрей Слабаков, човек, който 15 години пуши в ефир, накрая каза пет патриотични приказки и стана депутат, предвид почти патологичния гастрол на Бареков в европарламента, както и на базата на опит с десетки други, може да оформим няколко типажи.
Годината е 2005. Шахматният шампион Гари Каспаров, постигнал всичко в своята сфера, отправя поглед към политиката. Десет години по-късно, през 2015, у нас излиза книгата му "Зимата идва", в която авторът остро критикува сега издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин.
Дълго време изборите за европарламент се считаха за притурка към националните, едно допълнение, което няма нито техния драматичен заряд, нито голям политически залог.
Предизборната кампания у нас се превръща в някакво перманентно явление - като ремонтите по магистралите. Нещо, с което хем сме свикнали, хем много дразни със своята повторяемост.
След едно кратко примирие между политическите сили, което ще продължи едва няколко дни, а и освен всичко ще ни навлече лавина от пожелания за много светлина и куп добродетели, които тъкмо пожелаващите ги никога не са имали, ще се завърнем към предизборната ситуация.
Много сме добри в събарянето - де що има бунгалце по Черноморието събаряме наред. Дойде и редът на "Якото място", което, оказва се, дори не било баш къмпинг.
"Опитът за убийство на европейски премиер от радикализиран фанатик заради подкрепата му за мира е показателно за последствията от тази насаждана нетърпимост към чуждото мнение и омраза".
Владимир Путин на съд в Хага. Бенямин Нетаняху – не. Ето тази позиция на САЩ, която е не просто конкретна, а принципна, вбесява всеки, който е възпитаван и оценява поне малко що е то добро и що е то лошо.
Откъде минава пътят на Скопие за Европейския съюз? Въпрос, който миналата седмица стана особено актуален на Балканите. Накратко, България напомни на македонските политици, че пътят на Скопие за Брюксел минава през София - стори го българският президент Румен Радев, служебното правителство също подкрепи позицията.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
С новия си президент Скопие очевидно ще каже сбогом на евроинтеграцията си. При встъпването си в длъжност Гордана Силяновска-Давкова положи клетва пред парламента, като употреби името Македония вместо Република Северна Македония.
Годината е 2005. Шахматният шампион Гари Каспаров, постигнал всичко в своята сфера, отправя поглед към политиката. Десет години по-късно, през 2015, у нас излиза книгата му "Зимата идва", в която авторът остро критикува сега издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин.
След едно кратко примирие между политическите сили, което ще продължи едва няколко дни, а и освен всичко ще ни навлече лавина от пожелания за много светлина и куп добродетели, които тъкмо пожелаващите ги никога не са имали, ще се завърнем към предизборната ситуация.
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи.
За словото и за божествената си азбука се сещаме предимно около 24 май. Тогава обръщаме внимание и на хората, чиято работа е свързана със словото, с писмеността, с книгите и въобще с културата.
Предизборната кампания у нас се превръща в някакво перманентно явление - като ремонтите по магистралите. Нещо, с което хем сме свикнали, хем много дразни със своята повторяемост.
Не ми изглежда, че евродепутатите ни са хора, на които самите партии разчитат прекалено много. След като Андрей Слабаков, човек, който 15 години пуши в ефир, накрая каза пет патриотични приказки и стана депутат, предвид почти патологичния гастрол на Бареков в европарламента, както и на базата на опит с десетки други, може да оформим няколко типажи.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Можеш ли да си дялан камък, ама толкова дялан, че да ставаш за всичко?
Съдейки по поредната предизборна навалица, а и по много други неща в управлението на държавата - може.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
148 закона приело 49-ото Народно събрание за времето на своето съществуване. Плюс 286 решения и 3 декларации. Разделено на неговите 122 пленарни заседания излиза, че почти на всяко от тях е приеман поне по 1 закон плюс 2-3 решения.
Дълго време изборите за европарламент се считаха за притурка към националните, едно допълнение, което няма нито техния драматичен заряд, нито голям политически залог.