Знаете ли какво се получава след въвеждането на сухия режим в САЩ в началото на 20-те години? Дава се силен тласък на мафията, която процъфтява благодарение на една забрана.
На почитаемия господин Пеевски навсякъде му се привижда кеш. Помним колко беше разтревожен за президентската институция, която по думите му била пълна с кеш.
Една пиеса, за която едва ли са чували и четвърт от зрителите, разбуни духовете цял век след първото си поставяне. От няколко дни в публичното пространство се търкаля новината, че Джон Малкович ще постави през октомври в Народния театър пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът".
Ситуацията трябвало да бъде стабилна, обясни служебният здравен министър в отговор на въпроса защо е спряла заповедта за отстраняване на шефа на "Пирогов".
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
За неизкушените от конституционализма хора бъркотията около служебното правителство изглежда като загадка. Ситуацията обаче изобщо не е загадъчна, стига да си внимавал какво приемат депутатите във времето, в което не се ругаят помежду си.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
Киркор и Гарабед отворили магазин. Ама нямали пари, та сложили вътре един портокал да се продава. Нямало и клиенти, та взели да се редуват - ту Киркор е продавач, а Гарабед купувач, ту обратното.
Слънцето да прощава. Уж за всички имало място под него, пък се намери все пак кой да го засенчи. При това - напълно.
С Феномена нещата са така - грее в цял ръст и няма сила, която да застане между неземната му хубост и облъчваните.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Все е било, но като това не е било. Така най-лесно може да се обобщи случващото се в България – цялата неразбория около уж приетата и договорена ротация на правителството (такова нещо досега не беше правено, не беше опитвано дори и няма законово описан процес), поредните предсрочни парламентарни избори от началото на 2021 година насам (не искам дори да броя кои) и първия, но не и последен скандал на предизборната кампания: този с главния секретар на МВР Живко Коцев: Сделката за да се спаси главният секретар на МВР: Говори адвокатът на Петя Банкова
Предвид всичко това, нека обобщим до какво ни доведе отвращението – то не се появи сега, покрай тези новички скандали, а много отдавна назад в годините
Живеем ли в хубава държава?
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Със заветните промени в Конституцията, с които можем да оправдаем дори глобалното затопляне, се реши един отколешен проблем - да имат ли депутатите прекъсване в доходите или да нямат.
Ако и прокурорите игнорират парламента, какво остава за другите? Да са поканени трима главни прокурори в парламентарна комисия и да не отидат и тримата.
Неприятно е да се повдига тема, от която ни се повдига. Обаче може би пък само на нас въпросната мисъл се отразява зле. Даниел Лорер например, с незабравимо невинна физиономия, изрече крилатата фраза, че Пеевски се променя за добро.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Знаете ли какво се получава след въвеждането на сухия режим в САЩ в началото на 20-те години? Дава се силен тласък на мафията, която процъфтява благодарение на една забрана.
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Киркор и Гарабед отворили магазин. Ама нямали пари, та сложили вътре един портокал да се продава. Нямало и клиенти, та взели да се редуват - ту Киркор е продавач, а Гарабед купувач, ту обратното.
За неизкушените от конституционализма хора бъркотията около служебното правителство изглежда като загадка. Ситуацията обаче изобщо не е загадъчна, стига да си внимавал какво приемат депутатите във времето, в което не се ругаят помежду си.
Слънцето да прощава. Уж за всички имало място под него, пък се намери все пак кой да го засенчи. При това - напълно.
С Феномена нещата са така - грее в цял ръст и няма сила, която да застане между неземната му хубост и облъчваните.
Неприятно е да се повдига тема, от която ни се повдига. Обаче може би пък само на нас въпросната мисъл се отразява зле. Даниел Лорер например, с незабравимо невинна физиономия, изрече крилатата фраза, че Пеевски се променя за добро.
Една пиеса, за която едва ли са чували и четвърт от зрителите, разбуни духовете цял век след първото си поставяне. От няколко дни в публичното пространство се търкаля новината, че Джон Малкович ще постави през октомври в Народния театър пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът".
На почитаемия господин Пеевски навсякъде му се привижда кеш. Помним колко беше разтревожен за президентската институция, която по думите му била пълна с кеш.
Ситуацията трябвало да бъде стабилна, обясни служебният здравен министър в отговор на въпроса защо е спряла заповедта за отстраняване на шефа на "Пирогов".
Ако и прокурорите игнорират парламента, какво остава за другите? Да са поканени трима главни прокурори в парламентарна комисия и да не отидат и тримата.
Все е било, но като това не е било. Така най-лесно може да се обобщи случващото се в България – цялата неразбория около уж приетата и договорена ротация на правителството (такова нещо досега не беше правено, не беше опитвано дори и няма законово описан процес), поредните предсрочни парламентарни избори от началото на 2021 година насам (не искам дори да броя кои) и първия, но не и последен скандал на предизборната кампания: този с главния секретар на МВР Живко Коцев: Сделката за да се спаси главният секретар на МВР: Говори адвокатът на Петя Банкова
Предвид всичко това, нека обобщим до какво ни доведе отвращението – то не се появи сега, покрай тези новички скандали, а много отдавна назад в годините
Живеем ли в хубава държава?
Със заветните промени в Конституцията, с които можем да оправдаем дори глобалното затопляне, се реши един отколешен проблем - да имат ли депутатите прекъсване в доходите или да нямат.
Знаете ли какво се получава след въвеждането на сухия режим в САЩ в началото на 20-те години? Дава се силен тласък на мафията, която процъфтява благодарение на една забрана.
На почитаемия господин Пеевски навсякъде му се привижда кеш. Помним колко беше разтревожен за президентската институция, която по думите му била пълна с кеш.
Една пиеса, за която едва ли са чували и четвърт от зрителите, разбуни духовете цял век след първото си поставяне. От няколко дни в публичното пространство се търкаля новината, че Джон Малкович ще постави през октомври в Народния театър пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът".
Ситуацията трябвало да бъде стабилна, обясни служебният здравен министър в отговор на въпроса защо е спряла заповедта за отстраняване на шефа на "Пирогов".
Появата на доц. Мангъров по национална телевизия е изненадваща и в една малка част от секундата човек изпитва фантастично съмнение.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
За неизкушените от конституционализма хора бъркотията около служебното правителство изглежда като загадка. Ситуацията обаче изобщо не е загадъчна, стига да си внимавал какво приемат депутатите във времето, в което не се ругаят помежду си.
Контрабандните канали се оказаха нещо, за което си трябва инженерна мисъл. Така да го проектираш и така да го изградиш, че да не рухне.
Начинът, по който може да се изчисли заплатата на един евродепутат изисква специални счетоводни умения, които ние нямаме, а и не ни се занимава.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
Поне веднъж в живота си сте гледали някое научнопопулярно предаване тип National Geographic – силно се надявам това да важи за четящите този текст.
Киркор и Гарабед отворили магазин. Ама нямали пари, та сложили вътре един портокал да се продава. Нямало и клиенти, та взели да се редуват - ту Киркор е продавач, а Гарабед купувач, ту обратното.
Слънцето да прощава. Уж за всички имало място под него, пък се намери все пак кой да го засенчи. При това - напълно. С Феномена нещата са така - грее в цял ръст и няма сила, която да застане между неземната му хубост и облъчваните.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Все е било, но като това не е било. Така най-лесно може да се обобщи случващото се в България – цялата неразбория около уж приетата и договорена ротация на правителството (такова нещо досега не беше правено, не беше опитвано дори и няма законово описан процес), поредните предсрочни парламентарни избори от началото на 2021 година насам (не искам дори да броя кои) и първия, но не и последен скандал на предизборната кампания: този с главния секретар на МВР Живко Коцев: Сделката за да се спаси главният секретар на МВР: Говори адвокатът на Петя Банкова Предвид всичко това, нека обобщим до какво ни доведе отвращението – то не се появи сега, покрай тези новички скандали, а много отдавна назад в годините Живеем ли в хубава държава?
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Със сигурност като се сетите за политици, нищо хубаво не ви идва в главата. Но винаги може още - поредният пример е налице.
Със заветните промени в Конституцията, с които можем да оправдаем дори глобалното затопляне, се реши един отколешен проблем - да имат ли депутатите прекъсване в доходите или да нямат.
Ако и прокурорите игнорират парламента, какво остава за другите? Да са поканени трима главни прокурори в парламентарна комисия и да не отидат и тримата.
Неприятно е да се повдига тема, от която ни се повдига. Обаче може би пък само на нас въпросната мисъл се отразява зле. Даниел Лорер например, с незабравимо невинна физиономия, изрече крилатата фраза, че Пеевски се променя за добро.
