На фона на светкавичното падение на Башар ал Асад в Сирия, макар че точно така падат диктаторите - бързичко, Асад поне изкара късмет да не го докопат, нещо много ключово се случи на границата ни, а именно - в Румъния.
"Ръководството на БСП защитава интересите на Пеевски, Борисов и паралелната държава". Това е констатация на Христо Проданов, бивш министър на туризма и член на Изпълнителното бюро на БСП.
Не съм човек, който се прехласва по "дума на годината", "събитие на годината", "най-търсено в гугъл на годината" и после тържествено да съобщавам на другите, че знаят ли те, ето значи какво било.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Не съм човек, който се прехласва по "дума на годината", "събитие на годината", "най-търсено в гугъл на годината" и после тържествено да съобщавам на другите, че знаят ли те, ето значи какво било.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
"Ръководството на БСП защитава интересите на Пеевски, Борисов и паралелната държава". Това е констатация на Христо Проданов, бивш министър на туризма и член на Изпълнителното бюро на БСП.
На фона на светкавичното падение на Башар ал Асад в Сирия, макар че точно така падат диктаторите - бързичко, Асад поне изкара късмет да не го докопат, нещо много ключово се случи на границата ни, а именно - в Румъния.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.