Една зловеща, зашеметяваща тишина. Такава, която оставя "формираща рана в националната психика". Това не е описание на политическа криза, а на финала на Световното първенство по футбол през 1950 г., когато 200 000 бразилци на стадион "Маракана" гледат как Уругвай отнема титлата им. Тази история за колективната травма и раждането на "комплекса на бездомното куче" е отправна точка в света на писателя и преподавател Георги Бардаров. В разговор с Константин Вълков за предаването "Бюрото" той разкрива как една футболна драма може да формира характер и защо най-важните битки се водят с думи, емоции и разбиване на удобни клишета.
Травмата "Мараканасо" и силата на човешкия дух
За мнозина това е просто мач, но за Георги Бардаров загубата на Бразилия от Уругвай е нещо много повече. "Това е извън футбола и извън спорта. Това е нещо, което е формирало моя характер и ми е посочило пътя в живота. Спокойно мога да кажа, че ме е възпитало", споделя той. Историята за тишината на "Маракана", за тримата уругвайци, починали от вълнение пред радиата, и за вратаря Моазир Барбоса, заклеймен до живот, е в основата на разбирането му за колективната психология.
Този разказ е пример за това как Бардаров работи – той взима реално събитие и го превръща в универсална притча за провала, унижението, но и за силата да продължиш напред. "И въпреки петте световни първенства, които Бразилия спечели оттогава, унижението на Маракана остава най-интелектуализираният аспект на спортното ѝ наследство", цитира той статия от "Ню Йоркър", която го вдъхновява.
Работилницата на писателя: Барове, "свирепа редакция" и автентичност
Как се раждат тези въздействащи истории? Не в тишината на кабинет, а в шума на два любими бара в София. "Аз пиша в барове. Това е моето място", признава Бардаров. "Хубава джаз музика, уискито, разбира се, и непознати хора, които си водят ежедневните разговори – това някак си ме успокоява, че светът си е на мястото. Цялата тревожност изчезва и влизам в моя свят."
Процесът му обаче е далеч от бохемската лекота. Той го нарича "свирепа редакция". "Самият аз редактирам текста си поне 10 пъти, преди да стигне до редактор. Диалозите си ги разигравам на глас, докато не усетя, че са автентични. Ходя по улиците и си ги говоря. Това е къртовски труд", обяснява писателят. За него водеща винаги е емоцията, а думите идват след това, за да я облекат.
Развенчаване на митовете: За "освободителя", "преклонената главица" и младите хора
Като преподавател, който ежедневно общува със студенти, Бардаров се изправя срещу съвременните митове, които формират общественото мнение. Един от тях го тревожи особено – носталгията по социализма сред младежи, които никога не са живели в него. "В тях се е формирало мислене от техните баби и дядовци за един свят, който е бил много спокоен и равноправен. И тогава започваме да разплитаме тази нишка", казва той.
Писателят е безкомпромисен и към други "български митове":
"Единият мит е постоянното очакване някой отнякъде да дойде да ни освободи. Вторият е колко сме нещастни и онеправдани от географията и историята. И митът, който най-много ме дразни, е постоянното обясняване колко зле са младите хора в България. Това е безумно просто!"
Според него, България има бъдеще, въпреки политическата обстановка. "Аман от това черногледство. Да, всички виждаме проблемите, но младите хора имат нужда да чуят, че тук има смисъл. Има примери – в Бургас, в Чавдар – където хора с визия правят невероятни неща. България има бъдеще, въпреки всичко."
Изкуството да говориш: От сълзи до смях за 15 минути
Талантът си на разказвач Бардаров открива случайно на състезанието "Майстор на думите". Там, пред пълна зала, той осъзнава, че може да владее публиката. Оттогава усъвършенства изкуството на публичната реч, което днес преподава. Коя е тайната на добрата презентация?
"Добрият презентатор е автентичният. Този, който говори така, че хората му вярват", категоричен е той. А върхът на майсторството е да можеш да преведеш публиката през целия спектър от емоции. "Ако успееш да ги накараш и да се смеят, и да плачат в рамките на 15 минути, това е близко до съвършенство."
За него няма място за извинения като "не съм се подготвил". В свят, в който времето е най-ценният ресурс, да излезеш неподготвен пред хората е проява на неуважение. Самият той пази в главата си стотици страници и може да започне всяка своя лекция от произволно избран момент, без пищови и записки. Защото, както на "Маракана", така и на сцената, най-важното е да си отдаден докрай.
ОЩЕ: България след 20 години: Доц. Бърдаров с позитивни новини за демографията
