Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович
Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.
От изборите насам с всеки изминал ден едвам мъждукат в далечината шансовете на Делян Пеевски да продължи похода си към официалните порти на властта, за да легитимира огромното си институционално влияние.
Понеже нашите избори си ги знаем – лъжем, мамим, купуваме гласове, на видео се вижда даже какви са изборните измами и нищо, защото законът е такъв, рекох да погледна малко към "най-развитата демокрация в света".
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
От изборите насам с всеки изминал ден едвам мъждукат в далечината шансовете на Делян Пеевски да продължи похода си към официалните порти на властта, за да легитимира огромното си институционално влияние.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович
Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Понеже нашите избори си ги знаем – лъжем, мамим, купуваме гласове, на видео се вижда даже какви са изборните измами и нищо, защото законът е такъв, рекох да погледна малко към "най-развитата демокрация в света".
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Ако някъде в България все още се спотайват някакви генерали, е време да се качат и те на сцената, защото нещата вървят към генералска република.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Служебното правителство на Делян Пеевски даде на Делян Пеевски сградата на НДСВ, където се помещаваха НАП и Агенцията за инвестиции.
По време на отчета за свършеното през първата една година, откакто е кмет на София, Васил Терзиев каза много неща, но едно от тях отекна в медийното пространство като весели коледни камбанки.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
"Една депутатка си взе 3 килограма мандарини в кафето на парламента. Лелките първо ѝ дадоха 3 мандарини, а тя: "Не, 3 килограма".
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Ако все още смятате, че протестите срещу Джон Малкович са най-странното в жанра, ето ви друго - Пеевски организира протести.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО) Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, с която той влиза за втори път в Белия дом, разбуни духовете по цял свят.
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.
Признаването на грешки е любим и любопитен политически жанр. От една страна - рядкост, но за компенсация - със закъснение.
От изборите насам с всеки изминал ден едвам мъждукат в далечината шансовете на Делян Пеевски да продължи похода си към официалните порти на властта, за да легитимира огромното си институционално влияние.
Понеже нашите избори си ги знаем – лъжем, мамим, купуваме гласове, на видео се вижда даже какви са изборните измами и нищо, защото законът е такъв, рекох да погледна малко към "най-развитата демокрация в света".
