Financial Times: Европа се притеснява, че търканията в НАТО ще продължат и след Тръмп

Военният съюз празнува юбилей, само че предаността на Вашингтон към общото дело предизвиква съмнения. 

На празнуването на 50-годишния юбилей на НАТО на срещата на върха във Вашингтон през 1999 г. президентът Бил Клинтън се опитал да убеди съюзниците на Америка, че с края на студената война привързаността към общото дело по никакъв начин няма да намалее. Цитирайки Теодор Рузвелт той заявил, че САЩ, извън всякакво съмнение, ще продължат да играят голяма роля на световната арена. „Въпросът е само в това добре ли ще играем или лошо“, заключил той.

По онова време европейските лидери все още можели да си позволят да се усмихнат на това позоваване. Но днес всичко се промени. Тазди седмица НАТО празнува 70-та си годишнина във Вашингтон и двусмисленото изказване на Клинтън вече не предизвиква усмивки. Юбилеят на съюза от 29 държави се превърна в публично изпитание на неговата сила: с идването на власт на Доналд Тръмп над бъдещите трансатлантически отношения увисна въпросителен знак.

Редица европейски политици предполагат, че унищожителните забележки на американския лидер по адрес на Стария континент съвсем не са случайни, а са отражение на това как угасва привързаността на Вашингтон към общото дело.

„70-годишният юбилей трябва да стане повод за гордост, за да напомни на всички за големите заслуги и историческите успепи на НАТО, но това не се случва“, каза Хайнрих Браус, в миналото помощник на генералния секретар на НАТО, а сега високопоставен член на мозъчния тръст „Германски съвет по международни отношения“. „Всички са обезпокоени от сегашното състояние на НАТО и неговото бъдеще на фона на промените в трансатлантическото партньорство – и има причини за това.“

За европейските страни – а те имат в НАТО не само военно, но и числено превъзходство – главният въпрос се формулира така: ще се прекрати ли с оттеглянето на Тръмп, както се изрази един анализатор, „трансатлантическото отчуждение“ или , точно обратното, само ще се задълбочи? Президентът на САЩ редовно критикува съюзниците за паневропейски военни инициативи и, по негово мнение, недостатъчните военни разходи. Тръмп извади САЩ от договор с Русия за контрол на ядрените оръжия и от ядреното споразумение с Иран, а много европейци смятат действията му за пряко предизвикателство към сигурността.

Някои дори вярват, че подходът на г-н Тръмп отразява дългосрочна промяна във външната политика на Вашингтон. Европейските лидери отбелязват нарастващата загриженост заради Китай и засилващото се съперничество на свръхсили, както и нарастващото убеждение, че американските сили трябва да бъдат разположени по-умерено, а Европа трябва да отговаря за собствената си сигурност, макар и под строгия надзор на Вашингтон.

Откакто Тръмп стана президент, Европа все повече се притеснява за бъдещето на дългогодишния съюз със САЩ. Германският канцлер Ангела Меркел - и тя редовно се превръща в мишена за атаките на Тръмп - миналата година призна, че трансатлантическите отношения са под "голям натиск". По време на посещението си във Вашингтон през март френският министър на отбраната Флоранс Парли призна, че опасенията на Европа са, че лоялността на САЩ към колективната отбрана се е разтърсила и предупреди, че други сили, включително Китай, се опитват да нарушат единството на континента.

„Трансатлантическите отношения се променят, този процес започна много преди Тръмп и ще продължи след неговото отпътуване“, казва София Беш, изследовател в Центъра за европейски реформи. "Мнението, че от съюзниците на САЩ нито им става топло, нито студено, е неговото лично. Но мисленето на следващото поколение американски лидери се характеризира с по-голям интерес към Азия и общо неразположение към военно участие поради тъжния опит от миналите войни. "

Един от признаците на пропастта между Вашингтон и европейските столици, възникнал при Тръмп, е отсъствието на лидери на страните-членки на НАТО по време на честването на 70-годишнината. За сравнение, 60-ата годишнина, която бе отбелязана през 2009 г. във Франция и Германия, бе посетена от президента на САЩ Барак Обама.

Държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО няма да се срещнат до срещата на върха през декември в Лондон. А дипломатите вече треперят, очаквайки нов поход от Тръмп. На миналогодишната среща на върха в Брюксел американският президент критикува европейските страни за твърде скромни военни бюджети.

Тръмп също така озадачи съюзниците с противоречиви изявления за НАТО, изразявайки цял набор от емоции от одобрение до директни атаки. По време на президентската кампания той заяви, че съюзът е „остарял“. Миналата година той постави под съмнение основния принцип на колективната отбрана, заявявайки, че за него ще бъде неудобно да изпраща американски войници за отбраната на Черна гора, която той нарича "много агресивна".

Столтенберг: Не искаме нова Студена война с Русия

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви по време на съвместно заседание с американския Конгрес, че алианса няма да копира...

Прочети повече

Държавният секретар Майк Помпео ще бъде домакин на юбилейното парти, но сянката на шефа му от Белия дом все още ще виси над празничното събитие.

"Всичко това е наистина странно", казва Томас Райт, директор на Центъра за Съединените щати и Европа в института Брукингс. "Те не се обадиха на президента на Съединените щати, защото се страхуваха от него, а сега се опитват да се преструват, че всичко е наред - но това не е така."

„Тръмп ще бъде като трън в очите. И всеки ще се мотае наоколо със своите телефони, проверявайки, дали той не е написал нещо в Туитър.“

НАТО и неговият генерален секретар Йенс Столтенберг, който се срещна с Тръмп във вторник, са свикнали с триковете на американския лидер. Столтенберг дори възхвалява Тръмп за това, че непрекъснато се стреми към съюзниците да доведат разходите за отбрана до 2% от БВП.

Когато Тръмп каза на съветниците и бюрократите, че иска да изтегли САЩ от НАТО, Конгресът застана на страната на НАТО - рядък пример за единодушие сред републиканците и демократите. През януари Камарата на представителите преобладаващо прие закон, който потвърждава ангажимента на САЩ към съюза и забранява използването на федерални средства за изтегляне от НАТО. Републиканецът Джим Риш , ръководител на комисията по външни отношения на Сената, заяви, че апетитът на Конгреса да излезе от НАТО "клони към нулата".

„Няма зло без добро и е малко вероятно на Капитолийския хълм, президентът да намери съмишленици по този въпрос", каза Никълъс Бърнс, професор в Харвардския университет и бивш служител на Държавния департамент.

Поптодорова: Нарушен е военният баланс в Черно море

Военният баланс в Черно море категорично е нарушен с разполагане на ракети в прилежащите райони на Черно море, които са от руска страна...

Прочети повече

Независимо от това, стремежът на Конгреса да компенсира пред НАТО вината за дълбочинния разкол в сферата на сигурността не може лекува, убедени са много европейски политици и експерти.

Брюно Тертри, заместник-директор на базирания в Париж изследователски център "Фондация за стратегически изследвания", се притеснява, че с идването на Тръмп и двете страни са започнали да поставят под съмнение старите догми за общите ценности и интереси. "НАТО се справя добре", пише Тертри в непубликувана статия за Колежа по отбраната на НАТО.“ Но самият Атлантически съюз е в беда.“

За някои европейци настоящият спор отбелязва неизбежността на стратегическите реалности, които станаха очевидни след края на Студената война. Натали Точи, директор на Римския институт за международни отношения, нарече закъснелия отговор на Европа "най-голямото проявление на високомерност".

„Струваше ни се, че няма нужда от това“, обяснява Точи, съветник на ЕС по глобалната стратегия. “Като че ли както за нас, така и за САЩ, историята спря на това място. Не разбрахме нищо - защото не осъзнавахме, че е дошло времето ”.

Много от критиките на Тръмп, дори ако се вписват в неговия имидж, далеч не са нови. Американските президенти от двете партии отдавна призоваха Европа да увеличи разходите за отбрана. Тази потребност се признава от самите европейци - особено като се има предвид, че миналата година само шест европейски държави достигнаха нивото от 2% от БВП.

"Не става дума само за Тръмп", казва Дан Фрийд, бивш високопоставен служител в администрациите на Бил Клинтън и Джордж Буш. "Съединените щати са в тези позиции от няколко десетилетия."

НАТО обмисля да осигури на Украйна проход през Керченския пролив

Постоянният представител на САЩ в НАТО Кей Бейли Хатчисън разказва какви стъпки ще предприеме Алианса в рамките на „пакет от мерк...

Прочети повече

През 2011 г. Робърт Гейтс, министърът на отбраната в администрацията на Обама, в прощалната си реч в Брюксел, строго предупреди онези, "които се ползват от предимствата на членството в НАТО, но не искат да споделят рискове и разходи". Той сдъвка страните, които "искат тежестта на сигурността поради намаляването на европейските военни бюджети, да падне върху американските данъкоплатци". От януари 2017 г., когато Тръмп се установи в Белия дом, европейските разходи за отбрана се повишиха - отчасти под неговия натиск, и отчасти заради руското анексиране на Крим през 2014 г., което шокира мнозина.

Съединените щати отдавна подозират плановете на ЕС за разширяване на военното сътрудничество. Въпреки че Съединените щати призовават Европа да харчи повече за отбрана, те не приемат желанието на страните-членки да развиват въоръжени сили извън НАТО - перспективата за независимост на ЕС ги тревожи. Няколко месеца преди 50-тата годишнина на алианса през 1999 г., държавният секретар на администрацията на Клинтън Мадлин Олбрайт представи доктрината „Три Д“, нещо като червена линия, която не се препоръчва на европейците да нарушават: „без разделение на НАТО, без дискриминация и без дублиране“.

Тръмп, с присъщата си директност, както и с начина си на постоянен натиск за интересите на американския бизнес, само изостри дългогодишния спор с Вашингтон. В края на миналата година той осъди френския президент Еманюел Макрон за "офанзивното" предложение за създаване на отделна европейска армия. Американският посланик в ЕС Гордън Сондлънд миналия месец заплаши ЕС с ответни мерки, ако блокът продължи да ограничава участието на американски компании във военните усилия на континента.

Бившият служител на Държавния департамент Хедър Конли вярва, че САЩ имат „остаряло-двойствен“ подход към европейските въоръжени сили. "Искаме европейските страни да харчат повече за отбрана, но в същото време купуват само амери4канско оръжие ", обяснява тя. Според нея, колкото повече пари отиват за отбраната на Европа, толкова по-силна е конкуренцията със САЩ.

В потвърждение, че Европа трябва да плати за сигурността на Европа, Тръмп отиде много по-далеч от своите предшественици. През март изпълняващият длъжността министър на отбраната Патрик Шанахан разсея сведенията, че президентът настоява съюзниците от НАТО да не покриват само разходите за разполагането на войските на Вашингтон, но и да плащат 50% "премия".

"Предишните президенти вярваха, че стабилността и сигурността на Европа са по възможностите само на Съединените щати и че тези разходи са заслужени, макар понякога да из-разяват недоволство, че европейците не инвестират достатъчно," каза високопоставен служител от администрацията на Обама. „Тръмп е убеден, че богатите ни мамят, печелейки от нашата щедрост по въпросите на отбраната. НАТО, в неговите очи, просто изтръгва пари за отбрана и на това, според него, е време да се сложи край.“

Генералният секретар на НАТО се среща с Доналд Тръмп

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг днес ще се срещне с американския президент доналд Тръмп в Белия дом в навечерието на търж...

Прочети повече

Белият дом също увеличава натиска върху европейските страни да заемат по-строга позиция срещу Китай. По инициатива на Вашингтон Пекин вече се превърна в една от основните теми в дневния ред на НАТО: през февруари Столтенберг заяви, че Китай представлява все по-сериозно предизвикателство за сигурността на западните съюзници, като цитира разходите за отбраната и дейността в киберпространството, както и интереса към региони като Арктика и Африка. В същото време европейските дипломати казват, че единната трансатлантическа политика към Пекин е усложнена от нежеланието на европейските столици да отстъпят пред Вашингтон и да затворят достапъ на китайския технологичен гигант Хуауей до мобилни мрежи от ново поколение 5G.

Прекъсванията в диалога между Съединените щати и европейските й съюзници с пристигането на Тръмп вече създадоха някои трудности. Когато миналата година президентът сигнализира за намерението си да изтегли САЩ от Договора за ракети с малък и среден обхват (ДРСМО), той се позова на нарушенията на Москва. Първа за тях заговори администрацията на Обама , а европейските страни се съгласиха. Москва отрича нарушенията.

Въпреки това, разтревожен от внезапността на изявлението му, Европейският съюз заговори за новата „надпревара във въоръжаването“. Вашингтон набързо изпрати висши служители за контрол над въоръженията в европейските столици, за да ги увери, че ще продължат да се консултират със своите съюзници.

По-оптимистичните европейци сочат по-малко публични стъпки на Вашингтон за засилване на трансатлантическото сътрудничество. Така Вашингтон разшири Европейската инициатива по сдържането – в нея влизат маневри, двустранни партньорства и програми за разполагане на американските сили. В допълнение, в ход са редица европейски проекти за развитие на капацитета - от бронирани превозни средства до ракети. Дипломати твърдят, че държавите с големи военноморски сили могат да реагират на пренасочването на САЩ към Китай, като предлагат кораби за съвместни учения, за да гарантират „свобода на корабоплаването“.

Според анализаторите основният риск за алианса не е разрив, въпреки че Тръмп заплашва с това, а бавният упадък поради липсата на увереност, че САЩ все още са верни на общата кауза. "НАТО е добра само ако сте сигурни, че американският президент ще се изправи в защита на европейските страни," каза Гордън, бивш служител в администрацията на Обама. "Ако не можете да гарантирате това, смятайте, че изобщо няма НАТО."

Както Клаудия Майор, изследовател в Германския институт за международна политика и сигурност, отбелязва, сегашното напрежение вече се е превърнало в навик поради „структурния си характер“. "Тръмп, разбира се, действа рязко, но много от тези проблеми отдавна са назрели.