Хърватско издание: Блинкен моли Турция да остане в НАТО

Геостратегическото и геополитическото значение на Турция просто е твърде голямо, за да може държавното й ръководство да го използва експертно. В края на краищата, от 2016 г. насам и след опитите за сваляне на президента Ердоган, той многократно предприемаше самостоятелни външнополитически стъпки и започна няколко въоръжени операции, от които на Запад и в НАТО, член на която е Турция, им настръхваше косата. Несъмнено тя все още се изправя, но просто няма време за понататъшно сплашване и опити за дисциплиниране на „ренегата" и на непокорната Анкара с някакви санкции, изключване от тази или онази военна или политическа програма или инициатива и т.н. - и във Вашингтон и в Брюксел.

А именно глобалните геополитически обстоятелства опасно подкопаха доскорошния монопол на Запада в цялостните международни отношения и той разбира това като последния сигнал за тревога, т.е. да предприеме практически стъпки в опит да поддържа следвоенния международен ред, въпреки че реално той вече не съществува. Защото големите играчи се обръщат към него само когато той им отговаря, докато в същото време открито го нарушават все по-често, където и когато искат.

При тези и подобни обстоятелства Турция продължава да работи самостоятелно (както се вижда от оттеглянето й от Истанбулската конвенция и Международното споразумение за правата на жените от миналата седмица, към което неолибералните кръгове от двете страни на Атлантическия океан са предпазливи и е важно, че администрацията на Байдън е много чувствителна и войнствена - реагира, вместо да осъди само чрез „изразяване на съжаление“), без да обръща много внимание на това кой говори за това. Тя, Турция, има ясни стратегически цели за своята национална политика и ще ги преследва, доколкото е възможно в момента - както в крайна сметка го правят всички големи и мощни държави.

Поради всичко това Вашингтон реши да „смени плочата" и вместо да накаже Анкара, сега почти я „моли" да остане като най-важния съюзник в НАТО за общото благо. Това се доказва най-добре от вчерашните новини (28 март), публикувани от Ройтерс:

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен вчера заяви в Брюксел, че НАТО може да се засили след период на вътрешни разделения, както и че трябва да държи Турция в центъра на трансатлантическите връзки.

В изказването си в централата на НАТО в Брюксел по време на първото си посещение в Европа като държавен секретар на САЩ, Блинкен каза, че въпреки разногласията с Анкара, Вашингтон и НАТО „имат силен интерес Турция да не се отдалечава от Алианса.Турция е отдавнашен и ценен съюзник" - каза шефът на Държавния департамент, подчертавайки, че в интерес на Анкара е да остане в НАТО.

Тук може да се добави следното:

Интересът на Анкара да остане в НАТО е безспорен и никой не бива да го иска, тъй като това й гарантира сигурност и предимство пред близкоизточните конкуренти. Тя обаче никога повече няма да подчини своите национални интереси на членството си в НАТО. С други думи, Западът или ще трябва да ги уважава (което е много трудно в дългосрочен план, особено в Близкия изток, където турските интереси се сблъскват директно с френски и в много отношения с американски) и да се адаптира към тях, или Турция просто ще игнорира Алианса, изграждайки преди това стабилни отношения с всички ключови глобални и регионални играчи.

Участието на Турция в западните спорове с Русия най-вероятно ще бъде Сизифов труд, въпреки че Анкара със сигурност ще продължи да участва редовно във всички планове и учения на НАТО, включително тези „под носа на Русия“. Тя много добре знае, че всичко това е голямо шоу за обществеността и че НАТО никога няма да започне война с Русия (и обратно), а ще се опита да я изолира възможно преди всичко политически и икономически.

Последното не е приемливо за Турция. Независимо дали ще продължи да си сътрудничи с Русия по въпроса за Сирия (ситуацията в Идлиб се влошава там в момента и турският външен министър вчера покани руския посланик да обсъди въпроси, в които той обвинява сирийската армия) и Нагорни Карабах или нещо друго - енергийно (газопроводи, ядрена енергия) и икономическо (туризъм, земеделие, строителство) сътрудничество между Анкара и Москва, но няма да позволи двете съседни държави да бъдат въвлечени в кървави конфликти за сметка на трети страни. И двете ще се стремят да изградят стабилни отношения, където е възможно.

Досега тази чувствителна и проблемна политика или „танцуване върху тънка тел“ издържа изпитанието на времето, което разбира се не означава, че като такава ще може да оцелее вечно. Но конфликтът, като алтернатива на сътрудничеството, определено не е в интерес нито на Анкара, нито на Москва и всички го знаят добре. Анкара не иска да бъде в позицията на ЕС, да има голям и военен мощен съсед на източните си граници, както и ядрена суперсила, с която напълно е нарушила отношенията си. Тя е щастлива да остави тази привилегия на Брюксел.

Блинкен: НАТО има интерес Турция да не се отделя от алианса

НАТО е силно заинтересована Турция да не се отделя от алианса, въпреки разногласията с Анкара, заяви държавният секретар на САЩ Антъни ...

Прочети повече

Освен това, без сътрудничество с Русия, позицията на Анкара по отношение на Запада вече няма да бъде силна. В момента, в който Турция се включи в открити политически конфликти с Русия и влоши отношенията си с нея до враждебни, както прави Западът, тя отново ще попадне в „стоманената прегръдка“ на същия този Запад, защото не е в състояние да се противопостави сама на Русия.

Накрая можем да си припомним не съвсем скорошните изявления на Антъни Блинкен, все още като кандидат за държавен секретар в администрацията на Байдън, той обвини Турция в Сената, че не действа като съюзник и че Вашингтон ще обмисли допълнителни санкции във връзка с доставката на руски зенитно-ракетни системи С-400.

И така, само два месеца по-късно, Блинкен промени изцяло реториката си в Брюксел днес и всъщност дава на Турция и Ердоган чувство за победа, а на Вашингтон горчивината на поражението, за което явно е готов в името на висши интереси. Той със сигурност ще пренесе тази горчивина от поражението върху Франция и нейните интереси, но това е друга история.

Ако обаче Блинкен счита, че поради усещането за дадения й триумф, Анкара сега ще промени националните си интереси и приоритети, тогава нито той, нито новата администрация на САЩ, като предишната, просто не разбират Турция или не познават манталитета на достатъчно политици. В крайна сметка времето много скоро ще покаже по-нататъшните ходове на Анкара и кой всъщност ще трябва да се адаптира към тях.

Превод: Ганчо Каменарски