Смъртта на сенатор Линдзи Греъм оставя ключови съюзници на САЩ като Украйна, които понякога се затрудняват да повлияят на администрацията на Тръмп, без един от най-ефективните им канали за връзка с Белия дом.
С продължаването на американската стратегия за постепенно, но уверено оттегляне от Европа, Старият континент все по-ясно осъзнава необходимостта да поеме отбраната си в свои ръце и приема, че този план е неосъществим без участието на Украйна, пише хърватското издание Geopolitika.news.
По време на неотдавнашната кампания срещу Иран САЩ доминираха в небето, използвайки конвенционалната си въздушна мощ. Американските военни бомбардираха цели в Иран, извършвайки над 13 000 удара.
Аеростатите (балони, дирижабли), макар и сред най-старите авиационни технологии, отново намират приложение във войната в Украйна - не като решаващо или възпиращо оръжие, а като част от продължаващото противопоставяне между авиационните иновации и системите за противовъздушна отбрана и електронна война, пише ливанското издание Al Mayadeen, което е известно като рупор на "Хизбула".
Парламентът, медиите и мозъчните тръстове са единодушни: военните разходи все още са недостатъчни. Но жертването на вътрешни проекти в името на отбраната е неприемливо, пише в публикуван в The Guardian анализ.
Международната обстановка търпи бързи промени, което кара водещите сили да преоценяват приоритетите си за контрол върху стратегически значими геополитически активи, пише египетското издание "Ал Масри Ал Юм".
В началото на юни министърът на финансите на САЩ Скот Бесент възложи на своите подчинени да проучат законови възможности за конфискация на замразени ирански активи и използването им като компенсация за военните щети, понесени от държавите от Персийския залив.
Американската военноморска база в Бахрейн беше многократно атакувана между края на февруари и юни. Разследване на The Wall Street Journal, базирано на анализ на сателитни изображения, видеоклипове от социалните мрежи и интервюта с настоящи и бивши военни, стига до извода, че ударите са нанесли значителни щети на съоръженията, чийто мащаб Пентагонът не е признал публично.
Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом стана ясно, че ерата, в която европейските страни можеха да разчитат на американската система за сигурност с нейните военни ресурси, оръжия и персонал, е към своя край.
Ще успее ли Вашингтон да се откаже от доминиращата си роля в Близкия изток и да запази оставащото си влияние? На фона на нарастващите военни и финансови разходи американското влияние достигна критична точка.
Само преди четири месеца Бенямин Нетаняху стана свидетел на сбъдването на дългогодишната си политическа мечта: началото на съвместната американско-израелска война срещу Иран.
Както критиците, така и верните поддръжници на "сделката" на Тръмп - неясно споразумение, тъй като ключови моменти остават неясни - внимателно избягват всякакво споменаване на решаващия фактор, довел до отхвърлянето на друга война между САЩ и Иран, пише Un Herd.
Геополитическата катастрофа, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху, не само отслаби доминиращите позиции, които двете страни заемаха само преди 3,5 месеца, пише Foreign Policy.
Опитът на ръководството на Европейския съвет да отвори канал за комуникация с Кремъл предизвика остри реакции сред част от европейските лидери по време на срещата на върха в Брюксел и постави под въпрос бъдещето на инициативата, пише Financial Times.
Рамковото споразумение между САЩ и Иран създаде предпоставки за прекратяване на военните действия и за постепенно възстановяване на енергийните доставки и търговията в Персийския залив.
В новата следвоенна реалност няма да има недостиг на играчи, които се стремят да станат номер едно в Близкия изток. За кого точно говорим и какви са техните козове?
За НАТО осигуряването на критични суровини е от решаващо значение. Още през 2024 г. Алиансът идентифицира осем оръжейни системи, за които доставките на суровини остават ненадеждни.
Ще успее ли Вашингтон да се откаже от доминиращата си роля в Близкия изток и да запази оставащото си влияние? На фона на нарастващите военни и финансови разходи американското влияние достигна критична точка.
Международната обстановка търпи бързи промени, което кара водещите сили да преоценяват приоритетите си за контрол върху стратегически значими геополитически активи, пише египетското издание "Ал Масри Ал Юм".
Опитът на ръководството на Европейския съвет да отвори канал за комуникация с Кремъл предизвика остри реакции сред част от европейските лидери по време на срещата на върха в Брюксел и постави под въпрос бъдещето на инициативата, пише Financial Times.
В началото на юни министърът на финансите на САЩ Скот Бесент възложи на своите подчинени да проучат законови възможности за конфискация на замразени ирански активи и използването им като компенсация за военните щети, понесени от държавите от Персийския залив.
Геополитическата катастрофа, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху, не само отслаби доминиращите позиции, които двете страни заемаха само преди 3,5 месеца, пише Foreign Policy.
Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом стана ясно, че ерата, в която европейските страни можеха да разчитат на американската система за сигурност с нейните военни ресурси, оръжия и персонал, е към своя край.
Както критиците, така и верните поддръжници на "сделката" на Тръмп - неясно споразумение, тъй като ключови моменти остават неясни - внимателно избягват всякакво споменаване на решаващия фактор, довел до отхвърлянето на друга война между САЩ и Иран, пише Un Herd.
Парламентът, медиите и мозъчните тръстове са единодушни: военните разходи все още са недостатъчни. Но жертването на вътрешни проекти в името на отбраната е неприемливо, пише в публикуван в The Guardian анализ.
Само преди четири месеца Бенямин Нетаняху стана свидетел на сбъдването на дългогодишната си политическа мечта: началото на съвместната американско-израелска война срещу Иран.
Американската военноморска база в Бахрейн беше многократно атакувана между края на февруари и юни. Разследване на The Wall Street Journal, базирано на анализ на сателитни изображения, видеоклипове от социалните мрежи и интервюта с настоящи и бивши военни, стига до извода, че ударите са нанесли значителни щети на съоръженията, чийто мащаб Пентагонът не е признал публично.
Аеростатите (балони, дирижабли), макар и сред най-старите авиационни технологии, отново намират приложение във войната в Украйна - не като решаващо или възпиращо оръжие, а като част от продължаващото противопоставяне между авиационните иновации и системите за противовъздушна отбрана и електронна война, пише ливанското издание Al Mayadeen, което е известно като рупор на "Хизбула".
Смъртта на сенатор Линдзи Греъм оставя ключови съюзници на САЩ като Украйна, които понякога се затрудняват да повлияят на администрацията на Тръмп, без един от най-ефективните им канали за връзка с Белия дом.
Рамковото споразумение между САЩ и Иран създаде предпоставки за прекратяване на военните действия и за постепенно възстановяване на енергийните доставки и търговията в Персийския залив.
По време на неотдавнашната кампания срещу Иран САЩ доминираха в небето, използвайки конвенционалната си въздушна мощ. Американските военни бомбардираха цели в Иран, извършвайки над 13 000 удара.
В новата следвоенна реалност няма да има недостиг на играчи, които се стремят да станат номер едно в Близкия изток. За кого точно говорим и какви са техните козове?
За НАТО осигуряването на критични суровини е от решаващо значение. Още през 2024 г. Алиансът идентифицира осем оръжейни системи, за които доставките на суровини остават ненадеждни.
С продължаването на американската стратегия за постепенно, но уверено оттегляне от Европа, Старият континент все по-ясно осъзнава необходимостта да поеме отбраната си в свои ръце и приема, че този план е неосъществим без участието на Украйна, пише хърватското издание Geopolitika.news.
Смъртта на сенатор Линдзи Греъм оставя ключови съюзници на САЩ като Украйна, които понякога се затрудняват да повлияят на администрацията на Тръмп, без един от най-ефективните им канали за връзка с Белия дом.
С продължаването на американската стратегия за постепенно, но уверено оттегляне от Европа, Старият континент все по-ясно осъзнава необходимостта да поеме отбраната си в свои ръце и приема, че този план е неосъществим без участието на Украйна, пише хърватското издание Geopolitika.news.
По време на неотдавнашната кампания срещу Иран САЩ доминираха в небето, използвайки конвенционалната си въздушна мощ. Американските военни бомбардираха цели в Иран, извършвайки над 13 000 удара.
Аеростатите (балони, дирижабли), макар и сред най-старите авиационни технологии, отново намират приложение във войната в Украйна - не като решаващо или възпиращо оръжие, а като част от продължаващото противопоставяне между авиационните иновации и системите за противовъздушна отбрана и електронна война, пише ливанското издание Al Mayadeen, което е известно като рупор на "Хизбула".
Парламентът, медиите и мозъчните тръстове са единодушни: военните разходи все още са недостатъчни. Но жертването на вътрешни проекти в името на отбраната е неприемливо, пише в публикуван в The Guardian анализ.
Международната обстановка търпи бързи промени, което кара водещите сили да преоценяват приоритетите си за контрол върху стратегически значими геополитически активи, пише египетското издание "Ал Масри Ал Юм".
Още от първите дни на войната с Иран стана ясно, че една от основните цели на Вашингтон е установяването на контрол над Ормузкия проток.
В началото на юни министърът на финансите на САЩ Скот Бесент възложи на своите подчинени да проучат законови възможности за конфискация на замразени ирански активи и използването им като компенсация за военните щети, понесени от държавите от Персийския залив.
Американската военноморска база в Бахрейн беше многократно атакувана между края на февруари и юни. Разследване на The Wall Street Journal, базирано на анализ на сателитни изображения, видеоклипове от социалните мрежи и интервюта с настоящи и бивши военни, стига до извода, че ударите са нанесли значителни щети на съоръженията, чийто мащаб Пентагонът не е признал публично.
Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом стана ясно, че ерата, в която европейските страни можеха да разчитат на американската система за сигурност с нейните военни ресурси, оръжия и персонал, е към своя край.
Ще успее ли Вашингтон да се откаже от доминиращата си роля в Близкия изток и да запази оставащото си влияние? На фона на нарастващите военни и финансови разходи американското влияние достигна критична точка.
Само преди четири месеца Бенямин Нетаняху стана свидетел на сбъдването на дългогодишната си политическа мечта: началото на съвместната американско-израелска война срещу Иран.
Както критиците, така и верните поддръжници на "сделката" на Тръмп - неясно споразумение, тъй като ключови моменти остават неясни - внимателно избягват всякакво споменаване на решаващия фактор, довел до отхвърлянето на друга война между САЩ и Иран, пише Un Herd.
Геополитическата катастрофа, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху, не само отслаби доминиращите позиции, които двете страни заемаха само преди 3,5 месеца, пише Foreign Policy.
Опитът на ръководството на Европейския съвет да отвори канал за комуникация с Кремъл предизвика остри реакции сред част от европейските лидери по време на срещата на върха в Брюксел и постави под въпрос бъдещето на инициативата, пише Financial Times.
Рамковото споразумение между САЩ и Иран създаде предпоставки за прекратяване на военните действия и за постепенно възстановяване на енергийните доставки и търговията в Персийския залив.
Китайският президент Си Дзинпин продължава да промотира концепцията за изграждане на международен ред в съответствие с китайските принципи.
Когато войнствената реторика е приглушена, понякога именно между официалните изявления могат да се открият признаци за промяна.
В новата следвоенна реалност няма да има недостиг на играчи, които се стремят да станат номер едно в Близкия изток. За кого точно говорим и какви са техните козове?
За НАТО осигуряването на критични суровини е от решаващо значение. Още през 2024 г. Алиансът идентифицира осем оръжейни системи, за които доставките на суровини остават ненадеждни.
