Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова в социалната си мрежа Truth Social Куба да "сключи сделка, преди да е станало твърде късно" като подчерта, че Хавана няма да получава повече венецуелски петрол и пари.
"НЯМА ДА ИМА ПОВЕЧЕ ПЕТРОЛ ИЛИ ПАРИ ЗА КУБА – НИЩО. Категорично смятам, че те трябва да сключат сделка, ПРЕДИ ДА СТАНЕ ПРЕКАЛЕНО КЪСНО", написа американският лидер. "Куба дълги години е живяла благодарение на големи количества ПЕТРОЛ и ПАРИ от Венецуела."
В отговор президентът на Куба Мигел Диас-Канел заяви, че жителите на карибския остров са "готови да защитят родината си до последната капка кръв". "Куба е свободна, независима и суверенна страна. Никой не ни казва какво да правим", написа Диас-Канел в Х.
Още: Уязвим ли е Китай: Тръмп наложи нови мита заради Иран
Кубинският външен министър Бруно Родригес от своя страна подчерта, че страната му има право да внася гориво от всеки желаещ износител, "без намеса или подчинение на едностранните принудителни мерки на САЩ".
По-рано в неделя Тръмп реагира на публикация в социалните медии, в която потребител се шегува, че държавният секретар Марко Рубио ще стане президент на Куба. "Звучи ми добре", коментира Тръмп.
Миналата седмица Рубио заяви на среща в Белия дом с изпълнителните директори на петролни компании, че Куба трябва да "направи избор" между "истинска страна с истинска икономика" или "системен и обществен колапс". "Нямаме интерес от дестабилизирането на Куба, вината ще бъде тяхна", добави Рубио, цитиран от в. "Маями хералд".
Венецуела е сред най-големите доставчици на петрол за Куба, но откакто американските сили задържаха Виколас Мадуро, от венецуелските пристанища не е отплавал нито един петролен танкер за карибската страна, отбелязва Ройтерс, като се позовава на официални данни за морския транспорт.
Още: САЩ издадоха предупреждение, което последно използваха точно преди ударите срещу Иран
Венецуела и САЩ в момента работят по сделка на стойност 2 млрд. долара за доставката на до 50 млн. барела венецуелски петрол за САЩ, като се предвижда приходите да бъдат депозирани в сметки, контролирани от министерството на финансите на САЩ.
ОПУСТОШИТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА КУБА
Спирането на венецуелските доставки на петрол би имало опустошителни последици за Куба, коментира Ройтерс. В периода от януари до ноември 2025 г. Каракас е изпращал на Хавана средно по 27 000 барела на ден, които покриват около 50% от петролните нужди на Куба.
Малка е вероятността доставчици като Мексико или Русия да запълнят загубените обеми, смята Хорхе Пиньон, старши изследовател в Центъра за енергийна икономика към Тексаския университет. Съюзници на Куба като Ангола, Алжир, Колумбия и Бразилия досега не са ѝ предоставяли такива количества петрол и не се очаква да го правят и в бъдеще.
Още: Белият дом официално: Тръмп иска да купи Гренландия (ВИДЕО)
Освен директния удар върху енергийния баланс, спирането на венецуелския петрол би предизвикало каскаден ефект върху икономиката на острова. Пиньон посочва, че ТЕЦ-овете, които вече работят на едва около 40% от капацитета си, ще бъдат допълнително засегнати от липсата на дизелово гориво. А дизелът е ключов не само за производството на ток, но също и за транспорта, земеделието и разпределението на питейна вода.
ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА НА ОСТРОВА И ВЛИЯНИЕТО НА АМЕРИКАНСКИТЕ САНКЦИИ
За седем години кубинската икономика се е свила с около 15% спрямо равнището си от 2018 г., пише сп. "Тайм". Особено засегнат е туристическият бранш, който е основен източник на твърда валута за Куба. Официални данни на кубинското правителство показват, че броят на туристическите посещения през 2025 г. е намалял с над 50% спрямо 2019 година. Производството на електроенергия също бележи рязък спад, като през 2025 г. то е било с около 25% по-ниско спрямо 2019 година. Социалните показатели са още по-тревожни. Детската смъртност в Куба се е повишила от около 4 на 1000 живородени през 2018 г. до над 9 на 1000 през 2025 г. Броят на медицинските служители е намалял с шокиращи темпове. Официалната статистика показва, че регистрираните лекари са намалели от 106 131 през 2021 г. до 75 364 в края на 2024 г., което представлява спад от 29%, изброява "Тайм".
Кубинските власти казват, че икономическата криза се дължи на пандемията от коронавирус, затягането на американските санкции и други фактори.
Още: Куба обяви: Готови сме да пролеем кръвта си за братска Венецуела (ВИДЕО)
САЩ налагат ембарго на Куба през 1960 г., след диктаторът Фулхенсио Батиста е свален чрез революция, а имуществото, принадлежащо на американски граждани и корпорации, е национализирано.
На 30 август миналата година Общото събрание на ООН подкрепи с огромно мнозинство резолюция, с която осъжда икономическото ембарго на САЩ срещу Куба, припомня Асошиейтед прес. Такива резолюции срещу американското ембарго се гласуват вече 33 години подред.
Снкциите срещу Куба са най-дълго прилаганата политика на едностранни санкции в историята на САЩ, пише в изявление Алена Духан, специален докладчик на ООН за негативното въздействие на едностранните принудителни мерки върху човешките права. Тя посочва, че в Куба има недостиг на храни, лекарства, електроенергия, вода, основно оборудване, резервни части.
Натрупаният ефект има "тежки последици за упражняването на правата на човека, включително правото на живот, храна, здраве и развитие", пише още Духан.
Американското ембарго, което се налага още от времето на Студената война, не "съответства" на "широк кръг от норми на международното право", подчертава Духан. По думите ѝ санкциите "са замислени така, че да възпрепятстват страната да получава каквито и да било икономически приходи, особено в твърда валута".
Не е ясно дали Венецуела ще се подчини на исканията на САЩ да прекрати доставките на петрол за Куба. Ако не го направи, Тръмп може да разпореди на американските сили, които са наложили частична блокада на петролната индустрия на Венецуела, да започнат да задържат всички танкери, пътуващи към Куба, пише "Ню Йорк таймс".
