Красен Станчев не вижда как ще влезем в еврозоната на 1 януари 2024 г.

"Ако бяха взети радикални мерки при съкращаване на разходи, замразяване на заплати, поне в държавния сектор, и на пенсии за 1 година, но дори това да го направи следващ парламент, не виждам как ще се стигне до ниво, съответстващо на критериите", заяви той.

ОЩЕ: "Продадоха мача": ДБ обвини 5 партии, че блокират влизането в Еврозоната

Решено: Парламентът прие увеличение на минималната работна заплата

В последните часове на 48-ото Народно събрание депутатите взеха решение минималната работна заплата да е до 50% от средното брутно възн...

Прочети повече

"В изискването за еврозоната ма и политически неща, които са специфични изисквания за България, това е върховенството на закона, но там няма някакво развитие. Има и други законодателни неща, които е лесно да бъдат направени, но не бяха", добави икономистът.

Станчев коментира и приетото от 48-ото Народно събрание решение минималната работна заплата ще е 50% от средната брутна. Измененията ще важат от 2024 г., като изчислението ще се прави всяка година на 1 септември.

"Така, както е прието, ефектът е не съвсем положителен. Няколко са причините, но първата е, че всяко такова изкуствено повишаване на възнаграждения, позволява на продавачите да повишават цените, защото се очаква, че това ще се повтори. Особено когато това става автоматично, какъвто е замисълът - на всеки 1 септември това да става. Освен това МРЗ е критерий за безкрайно много плащания - от таксите при личния лекар, до съдебните такси. Така, когато вдигате МРЗ, решавате някакъв временен проблем на около половин милион души, а рискът е да се вдигнат цените на таксите за всички останали. Друга причина, която може да послужи за промяна на приетото сега решение, е, обстоятелството, че ще се опитат да обвържат МРЗ с данъчното законодателство, с данъка върху личния доход и да се създаде необлагаем минимум, а това ще създаде фискални проблеми", коментира икономистът.

ОЩЕ: Каримански предлага да се въведат цени в лева и в евро от лятото