Решено: Парламентът прие увеличение на минималната работна заплата

Решението беше взето със 159 гласа "за" и 44 "въздържал се", като увеличението влиза в сила от 2024 година.

Депутатите отхвърлиха предложение на левицата законът да влезе в сила от 1 юли 2023 г. Председателстващият заседанието Йордан Цонев отбеляза, че с отхвърлянето на това предложение механизмът за определяне на минималната работна заплата ще влезе в сила от началото на следващата година.

Според новите текстове минималната заплата ще е половината от средната брутна заплата за последните 12 месеца, в които влизат последните два тримесечия от предходната и първите две тримесечия от настоящата календарна година. Точната сума трябва да бъде определена до 1 септември.

Промените предвиждат размерът на МРЗ да не може да е по-нисък от определения за предходната година.  

Припомняме, че в края на миналата година парламентът реши да увеличи не основната, а брутната минимална заплата, в която влизат и "клас прослужено време", и бонусите за нощен и извънреден труд. Ден по-късно депутатите се захванаха с удължителния закон на бюджета от миналата година. Тогава бяха направени няколко опита за вдигане на минималната заплата до 850 лв., но до решение не се стигна. На 29 декември, по време на последното си заседание за 2022 г., Министерският съвет реши минималната работна заплата да стане 780 лв. от 1 януари 2023 г.

Дебатът

От парламентарната група на ГЕРБ в началото на дебатите поискаха в залата да дойде финансовият или социалният министър.

Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната" отбеляза, че идеята на законопроекта е да въведе предвидим механизъм за определяне на минималната работна заплата. "Растящата инфлация и системното подценяване на размера на минималната работна заплата спрямо общото ниво на възнагражденията водят до неадекватност на доходите на множество хора и ги поставя в реален риск от попадане под линията на бедност в следващите месеци и години", добави депутатът.

Според Арабаджиев обвързването със средната работна заплата ще доведе до по-голяма подкрепа и по-справедливи възнаграждения.

Севим Али заяви, че ДПС ще подкрепи предложението размерът на минималната работна заплата да е 50% от и е за създаването на такъв механизъм. Той отбеляза, че в България между 650 и 700 хиляди души работят на минимална работна заплата, от които 40 хиляди са в публичния сектор.

Бившият социален министър Деница Сачева от ГЕРБ заяви, че за да се спрат различните спекулации оттеглят предложението си за "брутна минимална работна заплата" и предложиха отпадане на думата брутна.

"Просташко поведение"

В дебата се заговори и за просташко поведение от депутати. Темата започна Цончо Ганев от "Възраждане". Той обвини "Продължаваме промяната" в кражба на политическите послания и законопроекти на БСП, а "Демократична България" - тези на Министерски съвет.

Николай Денков заяви, че през последните дни "Възраждане" били поели ролята на ударна група срещу "Продължаваме промяната и "Демократична България". 

"По цял ден слушаме просташкото поведение с псувните, със заплахите, с обидите на господата до мен, защото очевидно тяхната основна роля е да се опитват да провокират средата, в която се намираме, за да кажат после "ау колко е лошо това Народно събрание". Те са тези, които правят Народното събрание такова, каквото е с простащината, която извира от тях във всеки един момент", каза Денков.