Как Европа да отговори на неприятелското отношение на САЩ?

През април 1917 г., връщайки се от изгнание, за да поеме ръководството на Руската революция, Владимир Ленин се качи на ферибот от Швеция до Сасниц, малък град в Североизточна Германия, разположен на брега на Балтийско море, и след това се качи с влак до гара Финландия в Петроград, който по-късно става Ленинград, а днес се нарича Санкт Петербург. В този исторически контекст епизодът в Сасниц се оказа мимолетен и незначителен. Но благодарение на тромавите приятели на Доналд Тръмп, този град отново е в светлината на прожекторите.

Умишлено ли САЩ се опитват да провокират военна криза с Русия?

Опасният сблъсък на военна техника между Русия и САЩ , станал в североизточната част на Сирия на 24 август, подчертава колко несигурни ...

Прочети повече

Трима републикански сенатори - Тед Крус, Том Котън и Рон Джонсън - заплашват да стоварят ужасно наказание на Сасниц, неговите управници и жители, които изкарват прехраната си в пристанището на града. За щастие, тези три марионетки на Тръмп изглежда не са наясно с ролята, която Сасниц изигра в изкачването на болшевишкия лидер на власт в Русия. Техните твърдения касаят съвременните отношения между Европа и Русия и газопровода „Северен поток 2“, чието изграждане е почти завършено.

В своето изключително арогантно писмо, изготвено през август, тези сенатори заявиха, че газопроводът "Северен поток 2", който ще пренася руски газ до Европа през Германия, представлява "сериозна заплаха" за сигурността на САЩ. Ако градът Сасниц не прекрати незабавно участието си в този проект, той ще бъде изправен пред „смазващи правни и икономически санкции“, които могат да се окажат „фатални“ за икономиката на региона. За компаниите, акционерите и служителите в този град ще бъдат предприети мерки за замразяване на сметки и налагане на забрани за визи, подобни на тези, които засягат Северна Корея и Иран.

САЩ отдавна се противопоставят на изграждането на „Северен поток 2“, твърдейки, че тръбопроводът ще увеличи зависимостта на Европа от Русия. Берлин отдавна отхвърля тези изявления, настоявайки, че само той може да определи своята национална политика в сътрудничество с Европейския съюз. Намесата на Крус и неговите арогантни приятели обаче превърна въпроса в поредната остра конфронтация между САЩ и Европа.

Реакцията в Сасниц и извън него беше очаквано бурна. Американците веднага бяха обвинени, че се отнасят към Германия повече като към враг или колония, отколкото като към съюзник. Германският външен министър Хайко Маас заяви, че това поведение отразява фундаментално "неуважение" към европейските права и суверенитет. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел изрази "дълбока загриженост, че САЩ все повече използват санкции или заплахи за налагане на санкции срещу европейските компании и интереси".

Връзката на германския канцлер Ангела Меркел с Тръмп вече е изключително хладна, резултат от множество обиди от страна на американския президент, както и от скорошното му доста странно решение за намаляване на броя на американските войски в Германия, което е ключов елемент на отбраната на НАТО срещу Русия. Сега нова кавга може да предизвика поредния прилив на недоволство заради тарифните войни на Тръмп, настойчивото му отричане на проблема с изменението на климата и опитите му да разцепи Европейския съюз, като привлече консервативни източноевропейски държави на своя страна.

Предупреждение: Дезинфектанти се продават в опасни опаковки

Американската администрация за храните и лекарствата (FDA) предупреди потребителите на продуктите за дезинфекция на ръцете, че някои от...

Прочети повече

Нарастващата склонност на Америка към тормоз и сплашване на стари приятели отново се показа в открития сблъсък за Иран миналата седмица. Вторичните санкции, наложени от САЩ, навредиха на европейските компании, търгуващи с Техеран, но тепърва ще принуждават Германия, Франция и Обединеното кралство да се откажат от иранската ядрена сделка през 2015 г., от която Тръмп се опитва да се отърве. Така че, когато САЩ се опитаха да наложат отново санкции на Иран в ООН, тази инициатива бе посрещната с всеобща съпротива.

Американският държавен секретар Майк Помпео отговори по характерен за Тръмп начин. Европа "застана на страната на аятолаха", каза той. Посланикът на САЩ в ООН Кели Крафт направи също толкова агресивни коментари, обвинявайки най-лоялните съюзници на Америка в „присъединяването към терористичната кампания“ на Техеран. Фактът, че политиката към Иран на Тръмп прави обратното, тласкат Близкия изток към война, а Иран към получаване на ядрено оръжие, изглежда няма значение.

Нека сега помислим за униженията върху Доминик Рааб, британският външен министър. Рааб беше в Ерусалим миналата седмица, където той смело се опита да постави отново въпроса за двудържавно решение на конфликта между Израел и Палестина, след като Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху се постараха да „забутат“ темата в забвение. Но в отговор на усилията му, Рааб получи публично обвинение от Нетаняху и неговите министри - за Иран. Беше грубо и неуважително. За съжаление грубото им поведение е отражение на намаляващото влияние на Великобритания на международната сцена.

Двустранното решение на близкоизточния конфликт още една значителна област на несъгласие между САЩ и Европа. Но спорове възникват и по други ключови въпроси. Въпреки желанието си да "спасят" Европа от руснаците (и да продадат на Европа скъп американски газ от родния щат Тексас на сенатор Крус), приятелите на Тръмп проявяват обезкуражаваща липса на интерес към тежкото положение на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който наскоро беше отровен.

Независимо дали става въпрос за конфликтите в Украйна, Сирия, Либия или дори протестите в Беларус, Тръмп работи усилено, за да не разстрои президента Владимир Путин, който изглежда го държи на кука. Тези важни въпроси засягат пряко сигурността, просперитета и принципите на Европа, но Америка на Тръмп рядко проявява солидарност - често точно обратното.

Последните минути на Борисов отмерва политическият часовник, смята доцент Вацев

Борисов с никакви курбани, жертви или рокади не би могъл да мине във все по-стесняващия се процеп между американския и руския интерес. ...

Прочети повече

Какво да правим? Европейските лидери могат да се надяват, че Джо Байдън ще спечели през ноември. Но какво ще стане, ако Тръмп спечели отново? Европа ще трябва да се сблъска с нови санкции, още една проява на егоистична глупост и грубост. Тя ще трябва да се изправи срещу втори мандат на американски президент, враждебен към Германия, с презрение към Европа като цяло и неспособен да контролира разрушителните си инстинкти. НАТО и трансатлантическият съюз може най-накрая да се разпаднат под този натиск.

Дори ако това може да се избегне, перспективата за такъв кошмар е силен аргумент в полза на укрепването на единната система за сигурност на Европа, на нейния военен и технологичен потенциал, както и на нейните инструменти за защита срещу икономически и финансови изнудвания в духа на Сасниц. Френският президент Еманюел Макрон призовава за по-тясна интеграция в рамките на Европейския съюз, но Меркел и други лидери са предпазливи засега. И все пак, както наскоро посочи София Беш от Центъра за европейски реформи, Европа трябва да бъде в състояние да защити своите геополитически интереси.

Наречете го стратегическа автономия. Или просто оцеляване. В свят, в който бивши близки приятели изведнъж се присъединяват към редиците на хищници, меката сила може просто да не е достатъчна.

Европа няма да може да сложи край на жестокостите на големите световни играчи, ако не се превърне в такъв играч. Европейците трябва да се държат заедно. Огромна трагедия е, че Великобритания избра този момент да се отдели.