Кремъл няма интерес от сигурността, за която говори Макрон

Един от главните въпроси е при какви условия ЕС трябва да разговаря с Кремъл – като с приятелски съсед, със съсед-партньор или като със съсед – агресор? Това е страна, в която управлява агресивен режим, страна, която възвеличава Съветската империя, използва войските си срещу съседите си и завладява териториите им.

Ердоган: Ако светът мълчи, ще има хуманитарна катастрофа в Идлиб

Турският президент Таип Реджеп Ердоган предупреди, че военната офанзива на сирийската армия в района на Идлиб може да предизвика хумани...

Прочети повече

Това пише в свой анализ естонският журналист Русланас Иржикевичус за Postimees.

Всеки опит да се засили сътрудничеството с Русия дава на Кремъл много грешен сигнал. Демократичните държави вървяха по този път през 1939 година, давайки на нацистка Германия Судетите в Чехословакия, и всички знаем как свърши това. Дори не е нужно да си припомняме събития със 70-годишна давност – некада погледнем само десет години назад: военната агресия на Русия срещу Грузия нямаше никакви последици за Русия. Шест години по-късно Крим е анексиран и стотици умират в Източна Украйна все още. Всеки призив към презареждане на отношенията или установяването на добри отношения между държавите в Москва ще бъде възприет като зелена светлина за следващия акт на агресия.

Страните, които половин век прекараха трагично в крепките обятия на СССР предупреждаваха западните партньори за истинските намерения на Кремъл. И по-голямата част от тези предупреждения се игнорираха. Ако се обърнем назад в историята ще забележим устойчивия модел: всеки по-близък активен сблъсък с Русия завършваше с поражение на Франция или Германия. Затова Берлин и Париж трябва да престанат да се определят, като такива, които разбират Русия и си струва да се вслушат в това, което казват Балтийските страни.

Макрон предложи в Хелзинки: „Мисля, че по такива въпроси, като киберсигурността, отбраната, стратегическите отношения, ние бихме могли да набележим основни принципи на нови отношения между Русия и ЕС, съответстващи на посоката, в която се движи Европа. Безопасността в целия регион е в наш интерес.” Президентът Макрон отново получи грешен съвет. Стабилността в региона е това, което Кремъл не иска да види.

Руска медия: Германия отменя "изолацията" на Русия

Изолацията на Русия от международните отношения в посока "запад" е тема табу, когато става въпрос за публични дипломатически контакти, ...

Прочети повече

Кремъл насажда нестабилност, особено в бившите републики на СССР. Стабилността носи надежда за алтернатива и по-благополучно развитие. Повечето жители на на бившия съветски блок гледат на ЕС със завист и повечето от тях биха искали техните страни да се окажат в него по-бързо, отколкото да стоят в сивата зона между ЕС и Русия. Всяка страна, която се е приближила към ЕС става нестабилна. Грузия беше дестабилизирана през 2008 година, Украйна – през 2014 г. ЕС трябва да осъзнае, че Русия се страхува не само от разширяването на НАТО на изток, колкото от разширяването на ЕС. Фактически Кремъл смята, че успешно трансформиралите се държави представляват пряка заплаха за режима.

Руският режим и елит не са способни да реформират страната, защото в такъв случай системата, поддържаща техните богатства, ще рухне. За Русия е недопустимо да има в съседство успешно реформирани страни, защото руснаците може да започнат да задават въпроси на управляващите. В момента договорът между елита и руското население работи: ние ви разрешаваме да грабите страната срещу полупразен хладилник, изплащани навреме пенсии, отпуск в Турция и нов сезон на „Русия отново е велика”, който се излъчва 24 часа в денонощието.

Руската власт прекрасно разбира, че ЕС преживява криза, която може да я разцепи. В Кремъл разбират, че ако ЕС оживее той ще продължи да бъде привлекателен за съседните на Русия държави. Следователно Русия ще направи всичко, което е по силите ѝ, за да го разруши. Русия вижда в ЕС не потенциален съюзник или партньор, а противник, желаещ нейния разпад. Действията на Русия в Сирия доведоха до потока бежанци в ЕС и съюзниците на Русия – популисти от крайно десните и от крайно левите – продължават да набират политическо влияние в страните от ЕС. Парламентарните избори в Италия и Швеция, ситуацията в Кемниц са само началото. Възможно е всички тези сили да се възхищават на путинска Русия и да ненавиждат ЕС и НАТО, а така също и да използват прийоми за водене на информационна война, водена съвършено от Кремъл.

Всички действия на Кремъл показват, че той не е приятел на ЕС. Това е режим, желаещ края на ЕС. Президентът Макрон трябва да се замисли как да засили военния потенциал на ЕС и на НАТО, като отчита намаленото присъствие на САЩ в Европа, вместо да крои планове за нови отношения с явен противник. Ако великите държави на ЕС се надяват да не повишават разходите за отбрана, предпочитайки да се „сприятелят” със силата, която е потенциална военна заплаха за ЕС, то скоро ще станем свидетели на ситуация, подобна на тази, която се случи с Невил Чембърлейн и Мюнхенското споразумение от 1938 г. Кремъл ще уважи само силния военен съюз, който може да доведе до дебели червени линии и ще ги запази неизменни. Кремъл разбира само от игра с нулева сума: или ти, или аз. Той не може да бъде „заедно”, защото стабилността не е в интерес на Кремъл. Не се ли нагледахме достатъчно на „презареждане” и „обновяване”?

"Гръцката сага" или взе ли си поука еврозоната?

Гърция официално ще обърне днес, 20 август, нова страница в нейната сага с дълга, но еврозоната остава уязвима от бъдещи кризи, като ик...

Прочети повече

Превод: Actualno.com