Масовото изселване от Балканите

Откакто Македония обяви извънредно положение в пограничните си райони в края на август, „Балканският маршрут“ доби известност. Над 3000 бежанци, предимно от държави от Близкия изток, пристигат всеки ден в малката югоизточна европейска страна. Подобен брой пресичат границите към Сърбия и Унгария – повечето от тях, надявайки се в крайна сметка да достигнат Германия.

Всичко това обаче засенчва друго съществено преселение - не през Балканите, а именно от страните в региона. През първите седем месеца на 2015 година Германия получи почти 200 000 молби за убежище. Повече от 4 на всеки 10 кандидатстващи идва от Западните Балкани. Почти 30 000 от тези хора са от Албания и горе-долу същият брой - от съседно Косово. Сирия е единствената страна с повече кандидати. Това представлява огромно нарастване: за цялата 2014 година Германия е получила само 8000 молби за убежище от албански граждани.

През 90-те години на ХХ век конфликтите и принудителното разселване стояха зад пристигането на десетки хиляди етнически албанци косовари в Германия. Но никакво подобно събитие не може да обясни масовото движение през тази година.

Албания измина дълъг път от комунистическата диктатура на Енвер Ходжа. Сега тя е демократична държава и кандидат-член на ЕС, ръководена от художника премиер Еди Рама. Косово и Албания споделят редица общи фактори: малки популации (съответно около три и два милиона); етническо албанско мнозинство и малко действия, извършени в посока на икономическите перспективи. Този последен фактор е мотивацията при много от заминаващите за Германия.

Клонът на германската неправителствена организация фондация „Фридрих Еберт“ в Прищина проведе проучване през януари и февруари. То установи, че почти всички, които напускат столицата на Косово, са мотивирани от тежкото икономическо положение и се надяват да намерят работа в Германия. Почти по същото време Би Би Си говори с младите хора в град Митровица. Един от тях каза, че младите косовари са „като птици в клетка“. Законното пътуване до страни от ЕС е трудно заради визовите ограничения, но у дома има твърде малко възможности - процентът на младежката безработица е около 60%.

Подобни причини стоят зад масовото изселване от Албания. Ситуацията се усложнява допълнително от завръщането на десетки хиляди хора, загубили работните места в Гърция и Италия в резултат на финансовата криза. За тях албанската средна месечна заплата в размер на 350 евро вероятно изглежда неприемливо ниска.

Досега нито Косово, нито Албания са били в списъка на Германия с „безопасните страни на произход“, въпреки че скоро това ще се промени. Така че, въпреки че повечето молби за убежище са обречени на провал, все пак отнема почти една година преди на хората да им бъде наредено да напуснат страната. А какво да кажем за молбите за убежище от Сърбия, Македония и Черна гора? Има почти 20 000 такива към края на юли тази година. Голяма част от тях са роми, повече от 90% що се отнася до Сърбия.

Според организациите, които работят с роми, това означава, че много хора са оставени в уязвимо положение въпреки Десетилетието на ромското включване - инициативата, подкрепена от много източноевропейски държави, която свършва на 10 септември. „Имахме това ромско десетилетие, в което много дарители вложиха пари, но някои от ключовите показатели са се влошили в сравнение с преди 10 години“, казва Дритан Нелай от фондация „Отворено общество“. „Ромите разчитат на неформални доходи, а икономиките се регулират и формализират, следователно те губят своите позиции на пазара и доходите им изчезват, изчезва жилищното настаняване и заетостта. От друга страна, хората се чувстват дискриминирани“.

Така за много роми да се отправят към Германия, изглежда привлекателен вариант. Те заменят несигурните жилища в страните от Западните Балкани със сравнително добре обзаведен център за предоставяне на убежище и дори получават обезщетение в размер на 140 евро на месец, докато заявленията им се обработват. „Обикновено бежанците искат бързи процедури за предоставяне на убежище“, казва Милита Сунич от клона на Агенцията за бежанците на ООН в Белград. „Но в този случай те се оплакват, че процедурите са твърде кратки. Ромите ми казват, че знаят, че няма да получат убежище, но поне са на топло и в безопасност“.

За разлика от необичайното изселване от Косово и Албания проблемът на ромите от Балканите е целогодишен. Нелай от фондация „Отворено общество“ твърди, че дискриминацията, с която се сблъскват, би трябвало да ги направи законни кандидати за убежище. Колкото по-дълго ромските семейства продължават да страдат от „крайна бедност“, толкова по-дълго те ще продължат да опитват късмета си в Германия, казва Милита Сунич.

ВВС