Победата на Украйна - все повече мираж и вярват ли все още в нея

Нито надежда, нито илюзия

"Ние тримата сме от друг свят. На нас не ни се е налагало да бягаме от окупиран град, че една неправилна крачка може да ни струва живота. Ако не живота, то здравето, защото руските войници не винаги убиват, по-често измъчват. Проверяват телефона и ако намерят нещо, което предизвика и най-малкото подозрение побоя и мъченията започват отново. Те изискваха благодарност, защото са донесли "руския мир" и ред." Това казва Дмитрий, който пътува във влака Киев-Хелмс заедно с 25-годишната Алена и 4-годишния Макс.

Още: Кримският мост тази година ще спре да съществува: Украинският представител в ООН с ясен намек

"Ние познаваме войната само от публикациите в медиите или по разказите на върналите се от фронта, а я усещаме едва, когато се спускаме в бомбоубежището в центъра на Киев. Затова гледаме на нещата по друг начин и все още вярваме в победата, защото не сме видели загиналите и не сме чули виковете на измъчваните", допълва още той. 

Самият той не вярва в победата. "Украйна няма да се справи сама, а Запада не помага достатъчно", казва още Дмитрий, според него шансът за победа е бил изпуснат в началото на нахлуването. "Но тогава Запада "се страхуваше, разчиташе на преговори с Путин (издирван от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца), компромиси." А сега съюзниците се умориха от войната, те си имат своите проблеми. Те все още говорят с Володимир Зеленски, но това напомня повече на човек, който съжалява просещия милостиня", безпощаден е Дмитрий.

Докато Запада мисли, момчетата умират

"Много ми е мъчно за нашите момчета, мнозина загинаха и още повече ще загинат, защото докато Запада размишлява, Путин купува ракети и дронове, премества икономиката върху военни релси и мобилизира нови и нови групи безпомощни хора, които ще умрат, ако той им каже."

Още: Помощта от САЩ е стъпка №1: Кои са следващите, за да седне Путин за преговори?

Позицията на украинските власти

Украинските власти гледат по друг начин на ситуацията. Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк споделя пред автора на статията, че има доверие на Запада, а съюзниците напълно осъзнават заплахата, произхождаща от страна на Русия.

В същото време, когато Запада бави решенията за помощ за Украйна, той "неволно стиска зъби", споделя Подоляк. В такива моменти му се струва, че далеч не всички партньори разбират доколко сериозни са последиците от подобни забавяния.

Шеги в центъра на Киев

Междувременно някои украинци се шегуват, че в центъра на Киев човек е в по-голяма безопасност, отколкото в Белия дом, независимо от обстрелите и честите сигнали за въздушна тревога. Дори в столицата войната се забелязва веднага - блокпостове, военни мъже и жени с оръжие, деца, играещи върху разрушена руска военна техника. Но най-вече ветераните, върнали се от фронта, някои от които без ръка или крак.

Още: Търговията на Русия с Иран се оказа нерентабилна

Вдъхновението не е същото

Политологът от Института по международни отношения на Киевския държавен университет Николай Капитоненко  отбелязва, че на властите ще им е по-трудно да проведат нова вълна на мобилизация, в сравнение с началото на войната. През тази година ще са нужни стотици хиляди бойци, но тези, които искаха да воюват "най-принципните и мобилизираните" вече отидоха на фронта като доброволци. Малцина от тях тогава си даваха сметка, че ще трябва да воюват с години, допълва политологът. 

Всички имат нужда от подкрепа

Войната сега вече не е за освобождаването на територии, а удържането на фронтовата линия и намирането на доброволци за тази задача е много по-трудно, продължава Капитоненко. Макар украинците да не са готови на отстъпки в отношенията с Русия мнозина предпочитат да "защитават територията от дивана, а не от окопа." Ако това не беше така пред военните комисии все още щеше да има опашки, смята Капитоненко.

Социологът Евгений Головахов вижда същата тенденция. Оптимистичните прогнози за контранастъплението през лятото на 2023 г. доведоха до сериозно разочарование в обществото - украинската армия не постигна успехите, които се очакваха. Украинците трябваше да приемат факта, че руската армия няма да бъде бързо победена и това осъзнаване се отразява на здравето на хората, както на психическото, така и на физическото. Падането на жизнения стандарт заради войната, хроничния стрес и преживяването на загуби (мнозина имат загинали роднини и приятели на фронта) не подклаждат "патриотичните пориви" смята Головахов. 

Още: Русия използва дронове "камикадзе" над ядрените реактори на АЕЦ Запорожие (ВИДЕО)

Мнението на младите

21-годишният Валерий от Житомирска област не иска да воюва и не вярва, че подготовката може да промени нещо. Той признава, че съвестта го измъчва и често се пита дали е честно, че другите спят в окопите, а той в чисто и удобно легло. В същото време си спомня разказите на познатите за това, че в армията "цари хаос" и понякога "хвърлят в ада" новобранците. Момчето допълва, че не иска да се върне от фронта ранен и се сеща за свой съученик, който е с пробит бял дроб от куршум. 

30-годишната киевчанка Олеся също мисли с тревога за мобилизацията, тя се страхува за съпруга си, който по думите ѝ има "крехка психика" и на войната може да загуби не само живота си, крак или ръка, но и да получи психически травми. Тя разказва как свекъра на нейна приятелка, който прекарал много месеци на фронта, "полудял". Когато се върнал вкъщи, той непрекъснато се учудвал, че всички хора около него са живи.

Според психолога Анна Шийчук един от главните проблеми е неопределеността - никой не знае колко дълго ще продължат бойните действия и с как ще завърши войната.

Още: Броят на загиналите руски войници в Украйна наближава половин милион

Сериозните въпроси

Ръководителят на проекта "Първа доброволческа мобилна болница" Генадий Друженко признава, че все по-често се замисля за това доколко са обосновани думите на Володимир Зеленски за готовността да се бият "до последния войник" и струва ли тази борба "толкова човешки животи."

"Всеки квадратен километър струва все повече и повече. Ако всеки ден се освобождават сто квадратни километра, това е нормално. Тогава може да се мисли, че войната си е война, тя убива и ранява. Но да се воюва не за километри, а за метри? Безсмислено е. Трябва да се воюва в тези граници, които сме в състояние да защитим", казва Друженко.

Той смята за грешни действията на украинските власти: "фетишизирането" на границите, корупцията, неправилното инвестиране във военната промишленост, прекалено голямата зависимост от Запада. "Ние не може да чакаме дроновете, ние трябва да ги произвеждаме сами", убеден е той. 

Запада организира на Украйна "глад за снаряди" и украинската армия се опитва да компенсира дефицита на боеприпаси с "армия от дронове". 

Още: Следващата непосредствена руска цел в Украйна: Нови сигнали (ВИДЕО)

Какво казва статистиката?

Около 60% от украинците продължават да подкрепят Зеленски, а повече от 90% от тях имат доверие на армията, но има и такива, които смятат, че Украйна би могла да стане по-безопасна и стабилна, ако я ръководи човек, който е воювал. Например, Валерий Залужни, който бе отстранен от командването на украинската армия в началото на февруари 2024 г. Тази оставка предизвика много спорове в Украйна и подозрения, че Зеленски е остранил Залужни от поста заради нарастващата му популярност. 

Още: Кулеба: Руснаците съсипаха 50% от енергийната ни система, всяка друга страна на наше място би се справяла по-зле

Никой не знае

Социологът Головаха напомня, че нито Зеленски, нито който и да е друг може да отговори на въпроса какво ще се случи в бъдеще. Украински политик, помолил за анонимност коментира, че "украинците са се съблазнили с обещания за безкръвна и лесна победа". Вярата от първата година на войната станала своеобразно гориво за обществото и бойците на украинската армия доведе до отслабване на единството. По оценка на събеседника украинците, доволни от първите успехи, са прехвърлили отговорността за победата на военните и политиците и са решили, че войната все пак няма да стигне до всички.

Това отношение е особено забележимо в Киев. Столичен журналист признава анонимно, че "изпитва смесени чувства", когато наблюдава как мъжете във военна възраст се наслаждават на гражданския живот в баровете и ресторантите. Ако човек погледне вечер в заведенията на Киев трудно ще повярва, че войната е близко. 

Още: Санкции на САЩ срещу Русия: Наказани са още китайски и европейски компании

Вярват ли украинците в победата?

Според социолога Евгений Головач 67% от украинците не са готови за каквито и да било отстъпки пред Русия. Това никак не е малко, но тази цифра през 2022 г. е била почти 90%, а през 2023 г. - 84%. 

"А после?", пита всички събеседници автора на изследването. "Нямаме избор. Трябва или да се борим за всеки квадратен метър и да останем Украйна, или да спрем борбата и да изчезнем, защото Путин ни отказва правото да съществуваме", отговарят почти всички. 

Альона, пътничка във влака Киев-Хелм, иска да вярва в победата, защото "иначе няма смисъл да живеем", но се страхува, че тя никога няма да настъпи. "Руснаците имат всичко: ново оръжие, старо оръжие от съветската епоха, хора, които могат да мобилизират безкрайно. Ние нямаме нищо от това", казва жената. 

21-годишният Валерий също трудно вярва в победата, макар да подчертава, че не трябва да се допуска друг изход. Вярата е уязвима периодично от проблеми с доставките от Запад, а Русия винаги може да получи това, от което има нужда и да хвърли в бой "пушечното месо - пленени, татари и буряти, от които никой не се интересува."

В отговор на въпроса как си представя деня на победата Михаил Подоляк мисли дълго, а след това отговаря сериозно: "Това ще бъде радостен и тъжен ден. Цената, която плаща Украйна е невъобразимо висока. Едва, когато войната свърши ние ще осъзнаем това напълно."

Зеленски: Русия е хвърлила хиляди управляеми авиобомби в Украйна само за месец