Норвежкият модел за Западните Балкани

Гералд Кнаус – директор на Европейската инициатива за стабилност, влиятелен тинк-танк център в Брюксел, е основният автор на договора за бежанците между ЕС и Турция, който намали значително бежанския поток през Балканите.

Според него, ветото на Макрон е „край на мъките”. Европейскят съюз трябва да предложи на всички държави от Западните Балкани възможност да се включат към общия пазар, както направиха Норвегия или Исландия.

Nezavisne: Франция иска "специално партньорство" за страни от Западните Балкани

Франция е започнала неофициални дипломатически консултации с цел да предложи привилегировано специално партньорство на отделни държави ...

Прочети повече

Все повече гласове се чуват в подкрепа на тезата, че е ударил последният час за европейската политика на Балканите и че е време да се погребе отдавна мъртвата концепция за разширяване и да се намери нещо ново. Нещо по-малко от разширяване, но достатъчно примамливо, за да държи държавите от Балканите в орбитата на ЕС.

През май в Загреб ще се срещнат лидерите на държавите от ЕС. Дали тогава на масата ще бъде представен норвежкият модел?

Ветото на Макрон торпилира целия процес на разширяване. Положителното в това е, че стана видна лъжливата природа на отношенията между ЕС и Западните Балкани, смята журналистът Андреас Ернст.

Смята се, че така Макрон е взел Западните Балкани за заложник, докато не прокара своята визия за Европа. Той иска Европа на повече скорости или концентрични кръгове. Ядрото трябва да гравитира около оста Париж-Берлин, а извън това ще бъдат интегрираните в европейския пазар държави. В най-външната част на концентричните кръгове ще бъдат асоциираните държави.

Макрон получи мълчалива подкрепа от Дания и Холандия, а критиките на Берлин бяха с намигване: трябваше да пуснем Скопие и Тирана да преговарят – те така или иначе няма да влязат в ЕС още поне 10 г. Тази германска позиция е още по-перфидна.

Мнение: Френското вето тласка Западните Балкани към Русия и Китай, спасението може да дойде от САЩ

По време на срещата на върха през 2003 г. между Европейския съюз и Западните Балкани в Солун, Брюксел обяви, че „бъдещето на Балк...

Прочети повече

„Целият театър и политически „новговор” за европейска перспектива и европейски ценности сега получи тежък удар и това е добре”, сподели Ернст за Дойче веле.

Вместо утъпканата пътека, по която преминаха Българи, Румъния и Хърватия, сега на Западните Балкани им се предлага нещо, на което медиите търсят подходящо наименование. Говори се за привилегировано партньорство, „меко” разширяване, но най-често за норвежки модел.

Какво представлява той?

Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са членове на Европейската икономическа зона – механизъм, създаден през 1992 г., в който участват всички държави-членки на ЕС.

Пазарът е отворен, има свобода на движение, няма митници, освен за храни и напитки.

Мнение: Балканите се очертават като новата катастрофа за ЕС

Няма съмнение, че Brexit е стратегическа катастрофа за Европейския съюз. Но малцина изглежда разбират, че ЕС се насочва към друга страт...

Прочети повече

Това не е губещ модел за Балканите, смята Ернст и препоръчва в кратък срок да се предприемат необходимите стъпки за интегриране там, отколкото да се надяват след 10 или 20 години да станат членове на ЕС.

Норвежкият модел е достатъчен за ЕС да не отстъпи Балканите на други играчи.

Членството в Европейската икономическа зона е стъпка към инфраструктурните фондове и е инструмент, който прави китайските инвестиции по-малко привлекателни. Това означава, че ЕС ще запази силата и влиянието си.

Разбира се, това уравнение има прекалено много неизвестни: Дали Германия ще бъде подготвена да отстъпи? Как балканските управници ще предадат тази оферта на гражданите си? Дали за Западните Балкани ще е по-добре да държат врабче в шепата, отколкото орел в небето?

Какъвто и да е отговорът, статуквото е разбито, а политиката не търпи вакуум. Идва нещо ново. Затова е добре да си припомним мисълта на Чърчил: „Жалко е да се пропусне добра криза.”