"Нова стратегическа крепост": Бъдещето на НАТО след присъединяването на Швеция

С приемането на нов партньор НАТО ще придобие значителна стратегическа сила и значително ще укрепи способностите си в Арктика и преди всичко в Балтийско море, благодарение на остров Готланд и мощния подводен флот на Швеция. Този безценен стратегически актив ще служи като гаранция за отбраната на Полша и балтийските държави.

Швеция отдавна не е голяма военна сила. Стокхолм възприе политика на неутралитет в края на Наполеоновите войни през 19 век. След Студената война тази скандинавска страна започна процес на демилитаризация, по време на който военните разходи бяха драстично намалени.

През 2005 г. последните шведски войници напуснаха Готланд: островът, който много анализатори смятаха за „непотопяем самолетоносач“, престана да бъде стратегически приоритет за Стокхолм поради изчезването на руската заплаха. Някои страни с достъп до бреговете на Балтийско море призоваха Швеция да не демилитаризира Готланд, като се има предвид рискът от възможна окупация на острова при потенциален "блицкриг" на войските на Кремъл.

Всичко се промени отново през 2014 г., след като Русия анексира Кримския полуостров и в Донбас започнаха военни действия. През следващите години Швеция въведе отново задължителната военна служба за мъже и жени, отново разположи военна база на остров Готланд, инсталира на нея система за противовъздушна отбрана.

През януари 2022 г. почти хиляда шведски войници бяха разположени в Готланд, за да укрепят сигурността на стратегическата територия.

Крепост на НАТО

Предвид бъдещото членство на Швеция в НАТО, Готланд ще се превърне в една от основните крепости на Алианса. Островът се намира почти в средата на Балтийско море срещу бреговете на Литва. По време на посещение през 2017 г. Бен Ходжис, тогава командващ американската армия в Европа, заяви, че „няма по-стратегически важен остров в света“. Готланд е на по-малко от 300 километра от Калининград, руския анклав между Полша и Литва, където е базиран руският Балтийски флот. Навигацията в Балтийско море е целогодишна, повече от 1500 кораба пресичат този воден път всеки ден. „Който контролира Готланд, може да контролира въздушното и морското пространство в южната част на Балтийско море“, каза преди година Магнус Фриквал, говорител на шведско военно командване на острова. Още: НАТО пое почти пълен контрол над Балтийско море. Какво се променя за Русия?

Присъединяването на Готланд към територията на Алианса също ще засили отбраната на Полша и особено на Литва, Латвия и Естония - съюзниците, които са най-уязвими от евентуална руска офанзива. Интегрирането на Швеция във военния блок ще превърне Балтийско море на практика във вътрешно море на НАТО, за разлика от периода на Студената война, когато по-голямата част от балтийското крайбрежие беше в ръцете на комунистите (Съветския съюз, Източна Германия и Полша) или страни, които се придържат към неутралитет (Швеция и Финландия), пише испанското издание El País.

В Брюксел, централата на НАТО, празнуват не само бъдещото присъединяване на остров Готланд. Швеция има още един важен актив - флотилия от конвенционални подводници от световна класа. Балтийско море, понякога наричано "потъналата поляна", е много плитко (средната дълбочина е само 57 метра) и не може да побере корабите с ядрени двигатели, които съставляват по-голямата част от руския и американския подводен флот.

Швеция използва подводници в Балтика от 1904 г., никоя друга страна в региона няма толкова активна подводна дейност. Подводниците на шведския флот могат да останат под вода седмици наред. Повечето конвенционални (не ядрени) подводници работят на акумулаторни батерии и трябва периодично да изплават на повърхността, за да поддържат дизеловите си двигатели работещи. Но на шведските подводници течният кислород се съхранява в цилиндри, което позволява зареждане на батериите без изплаване. Стокхолм разполага с три най-съвременни подводници от клас Gotland и един по-стар модел, който ще бъде пенсиониран след пускането в експлоатация на две нови подводници до 2028 г.

Нов укрепен фланг на Северноатлантическия алианс

В допълнение към укрепването на силите в Балтика, присъединяването на Швеция и Финландия ще осигури на Северноатлантическия алианс нов "арктически фланг", който ще бъде добро допълнение към съществуващите източен и южен. Присъединяването на двете скандинавски страни е сериозно предизвикателство за НАТО в момент, когато Москва започна мащабно укрепване на своята арктическата военна групировка.

Швеция ще стане шестата държава членка на Алианса по площ. Страната, с население от малко над 10 милиона души, има около 25 000 професионални войници и още 35 000 резервисти. Освен това страната притежава мощна военна индустрия, разработваща модерни изтребители, танкове и системи за противовъздушна отбрана.

След като Ердоган обяви във Вилнюс, Литва, че е готов да премахне ограниченията за присъединяването на Швеция към НАТО, Стокхолм се надява, че турският парламент ще даде зелена светлина на скандинавската страна за присъединяване към НАТО възможно най-скоро. Анкара все още не е решила кога ще бъде одобрено решението в Меджлиса (Народното събрание), макар повечето шведски медии предполагат, че това може да стане още през септември. Още: Какво печели НАТО от членството на Швеция

Освен Турция, влизането на Швеция в Северноатлантическия алианс повече от 10 месеца беше блокирано и от Унгария, а словашкият парламент последен подкрепи приемането на този нов член. Унгарският външен министър Петер Сиярто обаче заяви, че споразумението с Будапеща е "чисто технически въпрос", който няма да повлияе на времето за присъединяване на Швеция към ЕС.

Одобрението в парламентите на Анкара и Будапеща ще отбележи края на повече от два века шведски военен неутралитет. Процесът на интеграция на Швеция и Финландия в евроатлантическата организация, който започнаха съвместно през април миналата година, ще бъде завършен. Но пътищата на тези страни се разделиха, след като Анкара и Будапеща ратифицираха присъединяването само на Хелзинки към НАТО през март миналата година.

Автор: Карлос Торалба

Превод: Ганчо Каменарски