Причините са в Сирия

Тогава каква стратегия трябва да избере Европа? И с какви инструменти да я наложи: политически, икономически, военни? Изтъквайки причините за бягство, европейските държави косвено признават, че нямат никакъв имунитет срещу събитията, които се случват в съседство. А те се отразяват върху всички нас, независимо от това дали ще зарием главата си в пясъка или не.

Москва: Русия никога не е искала да сваля "елегантно" Башар Асад

Москва отхвърли твърденията, че Русия е предлагала през 2012 година отстраняването на президента на Сирия Башар Асад „по елеганте...

Прочети повече

В Сирия, откъдето произхождат повече от бежанците, вече четири години се води гражданска война. В нея са замесени правителствени и неправителствени играчи. Подкрепяният от Русия режим на Асад безмилостно използва оръжие срещу „умерената“ опозиция и радикалните бунтовници, въоръжавани от местни власти. Потърпевшите са обикновените граждани.

Дипломацията не трябва да се предава

Междувременно радикалната групировка „Ислямска държава“ почти необезпокоявано слага ръка върху огромна част от териториите на Сирия и Ирак, които са потопени в кръвта на десетки хиляди невинни. И докато смъртоносната диктатура на президента Асад се стреми да възстанови своя контрол, джихадистите извличат полза от краха на държавността в Сирия. Власт, която да ги спре, няма. Затова властват кръвопролитията и убийствата.

На този фон предложенията за преодоляване на причините, водещи до масовата бежанска вълна, изглеждат някак нереални. Въпреки това западната дипломация не трябва да се предава, а да намери съюзници, които да помогнат прехода от състояние на война към състояние на прекратяване на огъня. Само така ще може да бъде даден шанс за възстановяване на изпепелената от сражения сирийска държава. Русия сама предложи своите услуги в качеството си на партньор. Но само в борбата срещу ислямистския тероризъм, а не и срещу диктатурата на Асад, която лежи в основата на масовото бягство на сирийците.

За радост на Кремъл

Руски военни части се разполагат в сирийския град Хама

Руски военен персонал, придружен от конвой с оборудване е пристигнал в сирийския град Хама като поредна стъпка на Москва към разрастван...

Прочети повече

Москва стои непоколебимо на страната на Асад, който не се свени да хвърля бомби по собственото си население. Ден след ден Русия разширява военното си присъствие в Сирия и както стана ясно, участието на руски войници в конфликта не е изключено. По този начин президентът Владимир Путин се надява да получи политическа и геостратегическа изгода, а също и да подобри позициите си спрямо Европа и САЩ.

Как трябва да реагира Западът в тази ситуация? Трябва ли да си затвори очите и да каже: може и да имаме проблем с Москва в Украйна, но можем първо да победим съвместно ислямистките радикални групировки, а после да мислим за Киев? Възможно. Но дали е морално?

Едва ли, защото подобен подход означава легитимация за режима на Асад, чиято кървава политика доведе до радикализацията на опозицията и накрая – до война. Политиката на Русия по отношение на Сирия напомня с нещо началото на съветските военни действия в Афганистан. Всички знаем до какво доведе тя. А междувременно Общността продължава да отслабва под мигрантския наплив – за радост на Кремъл.

Европа е обградена от огнен обръч, който се затяга все повече. За да бъдат загасени пламъците са необходими сериозни усилия, желание за действие и по-голямо участие дори и на тези държави, които не са засегнати пряко от конфликта в Сирия. Чудеса обаче едва ли ще се случат.

Die Frankfurter Allgemeine Zeitung

Асад: Поддръжката на западни страни за ИД е "доказан факт"

Идеята на Турция за създаване на „безопасна зона“ по границата със Сирия бе определена от сирийския президент Башар Асад ка...

Прочети повече