Точка, тире, точка: Защо "великата" руската армия все още използва морзов код?

Дори и днес много хора биха могли да идентифицират характерния звук на морзовата азбука, по-специално широко известната поредица на три къси, три дълги, три къси (… – – – …), формиращи сигнала за помощ SOS.

Съобщения с морзова азбука се изпращат от руските бомбардировачи до техните контролни центрове или от кораби на Балтийския флот до техния брегови щаб. Още: Считан за герой руски генерал е арестуван и изглежда отива на съд

Късовълновите честотни ленти, използвани от радиолюбителите, са изпълнени по подобен начин със звукови сигнали, известни на ентусиастите като „dits” (.) и „dahs” (-), или като точки и тирета. Дори шпиони все още се настройват на късовълнови честоти, за да слушат тайни станции, излъчващи морзова азбука.

Историята

Защо технология, създадена през 1835 г., все още се използва и днес?

Първо, морзовата азбука е измислена не от инженер или технологичен магьосник, а от човек, който рисува портрети, за да си изкарва прехраната. Първоначално Самюъл Морз проектира това, което днес бихме нарекли телепринтер, устройство, което получава и отпечатва текст на хартия. Още: Само 10% от руската групировка при Харков е влязла в действие: Какво предстои

Морз привлича на помощ механика Алфред Вейл, за да изработи детайлите. Именно Вейл създава точките и тиретата за представяне на кода и дава идеята за използване на звук за предаване на информация.

Първоначално звукът е предназначен само за тестване на връзка. Не след дълго Морз и Вейл разбират, че концепцията само за печат не е много практична. Добавяйки звук обаче, те се натъкват на концепция, по-брилянтна и полезна, отколкото могли да си представят.

Забележителната характеристика на морзовата азбука е, че в звукова форма тя образува ритъм. По този начин тя има допирни точки с музиката. Забелязано е, че хората с музикален талант научават „Морз” по-бързо.

Стимулирайки вроденото човешко чувство за ритъм, морзовата азбука активира и нашето чувство за разпознаване на модели. Това е умение, дълбоко заложено в мозъците ни и което има голям потенциал да дешифрира съобщения, дори ако са непълни. Още: Воюваш за ДНР, няма пари: Рониш сълзи пред Путин (ВИДЕО)

В неврологичен смисъл „Морз” обитава много особена ниша, оприличена на „четене с ушите“, но където предаването и получаването му прилича повече на акта на говорене, отколкото на писане.

Другият забележителен аспект на морзовата азбука е нейната технологична простота. Всеки с основни технологични умения може да си направи свой собствен предавател, използвайки стандартни компоненти.

Сигналът, генериран от предавател на Морз, е минималистичен, използвайки изключително тясна честотна лента от само 100-150 херца (стандартните гласови комуникации използват 2500-3000 херца). Това също означава, че приемниците могат да използват много тесни филтри и по този начин да премахнат голяма част от околния шум, генериран от различни форми на смущения.

Тъй като той е толкова ефективен, предавателят на Moрз се нуждае само от минимална мощност, за да преодолее значителни разстояния. Любителите на радиото демонстрираха през 1956 г., че само 78 миливата могат да бъдат достатъчна мощност за предаване от Масачузетс до Дания. Още: САЩ: С Мъск успешно противодействаме на руските военни да ползват Starlink

Това е по-малко от една десета, което използва една LED крушка. Стандартна кафемашина, която приготвя любимата сутрешна напитка на повечето хора, използва хиляда пъти повече енергия.

Игра на кодове

Тази комбинация от технологична простота и ефективност е била полезна по време на Втората световна война, когато членовете на съпротивата и съюзническите командоси използват своите преносими приемо-предаватели на Морз, за да поддържат връзка с Лондон от дълбоко окупираната от Германия територия.

Това е много рисковано начинание, тъй като германците непрекъснато прослушвали ефира. Морзовата азбука, макар и неразбираема за необученото ухо, сама по себе си не предлага никаква сигурност. Още: Русия е намерила още един начин сама да си пречи в Украйна: По река Днепър

Днес дори и без обучение може да се използва софтуер, за да дешифрира съдържанието на съобщение, изпратено с морзова азбука. Всяко съобщение обаче може да бъде защитено чрез криптиране преди изпращането му, както е предложено от Вейл още през 1845 г.

Един от най-сигурните начини на криптиране са еднократните кодове, които изискват само писалка и хартия. По същество еднократният блок е произволен низ от знаци, по-дълъг, отколкото е съобщението, което ще бъде шифровано, пише още Asia Times.

Изпращачът използва своя код за криптиране, докато получателят използва копие от същия код, за да декодира съобщението (трябва да има само две копия и всяко трябва да бъде унищожено веднага след употреба). Докато един ключ за шифроване никога не се използва повторно, той остава теоретично неразкрит дори с най-модерната технология.

Макар че днес има по-ефективни цифрови начини на комуникация, нищо не може да се сравни с ненадминатата комбинация от простота и ефективност, която е позволила на морзовия код да оцелее почти 200 години.

Автор: Тони Ингесон

Превод: Ганчо Каменарски