Украйна и Грузия - конфликт, който радва Путин, но може и да му усложни живота

Отношенията между Украйна и Грузия удариха още едно дъно, пише украинското издание "Европейска правда". Украйна обвини Грузия, че доставя "контрабандни стоки" на Русия, които са под санкции. И двете страни няма да правят отстъпки, като негативните последици от това могат да бъдат дългосрочни.

Началото на този нов скандал даде Главното управление на разузнаването на Украйна. От там твърдят за получена информация, че руснаците установяват канали за контрабанда на стоки под санкции през грузинска територия. В Грузия подобно изявление беше възприето с откровено раздразнение, а Тбилиси изиска извинение от Украйна.

Въпреки това вече е ясно, че Украйна няма да прави отстъпки и изисква Грузия самостоятелно да докаже несправедливостта на обвиненията и дори заплашва да действа в отговор, ако това не стане. Този скандал може да стане доста опасен за Грузия, особено като се има предвид, че сегашното правителство скоро може да се изправи пред много дълбока криза.

Грузинско негодувание

Струва си да припомним, че отношенията между Киев и Тбилиси вече бяха напрегнати. Грузия така и не се присъедини към западните санкции срещу Русия, а Киев отговори, като отзова своя посланик за консултации. Обвиненията на Киев откровено дразнят Тбилиси – и там вече не го крият. Илюстрация за това беше неотдавнашното изявление на грузинския премиер Иракли Гарибашвили - той твърди, че въпреки критиките към правителството, които бяха изразени заради нежеланието да се присъедини към антируските санкции, той няма да промени тази позиция.

"Никой няма да ме принуди да променя това решение. Това, което е приемливо за националните интереси на страната ни и интересите на хората - това е единствената политика, която ще водя... Няма да има икономически санкции от Грузия", каза той.

Трябва да се обясни, че в действителност ситуацията не изглежда толкова тъжна, колкото твърди Гарибашвили. Например грузинските банки внимателно спазват западния режим на санкции. Що се отнася до другите санкции, доскоро беше трудно да си представим износа на високи технологии или военно оборудване от Грузия за Русия.

С други думи, Грузия де факто се присъедини към западните санкции, въпреки че не ги е подкрепила официално. Гарибашвили можеше да подчертае това - и тогава думите му щяха да имат съвсем различен смисъл. Грузинските власти обаче умишлено ескалираха нещата, като искат да покажат колко са недоволни от критиките на Киев. На всичкото отгоре официален Тбилиси сега разглежда отношенията с Украйна през призмата на вътрешната политика.

Показателен случай: грузинските медии обърнаха внимание на факта, че никой от представителите на грузинските власти (с изключение на кмета на Тбилиси Каха Каладзе, бивш футболист на "Милан") не е участвал в погребението на грузинци, загинали в Украйна. Причината е много проста: за сегашното правителство те бяха преди всичко активисти, които симпатизираха на грузинската опозиция. Формулата "тези, които сега са в нашата опозиция, са на власт в Киев" става все по-доминираща в отношенията между Грузия и Украйна.

С други думи, отношенията между двете страни трудно могат да се нарекат приятелски. Обвиненията, че Грузия помага за заобикаляне на западните санкции обаче извеждат кризата в отношенията на коренно различно ниво.

Презумпция за вина

"За да заобиколят санкциите, руските агенти установяват канали за контрабанда, които преминават по-специално през територията на Грузия. В същото време представители на грузинските специални служби са получили указания от политическото ръководство да не се намесват в дейността на контрабандистите". Украинското разузнаване публикува такова изявление на 4 април.

Разбира се, реакцията на Тбилиси беше по-остра от всякога. "Просто казано, това е лъжа! Подобна дезинформация от страна на партньор, особено в тези условия, е абсолютно неприемлива", каза Шалва Папуашвили, председател на грузинския парламент. В Грузия изискват от Киев сега или да предостави доказателства за своите обвинения, или да се извини. Подобно изискване изглежда логично, но в тази ситуация тази логика не работи. Изключително рядко е държавите да предоставят потвърждение на данните, събрани от разузнаването. Най-малкото защото може да "освети" източниците на тази информация. Съмнително е Тбилиси да не знае това.

Според грузинския политолог Тенгиз Пхаладзе самите грузински власти биха могли да направят крачка напред, като предложат на Украйна да изпрати експерти, които да се уверят, че подобни обвинения са несправедливи. Тбилиси обаче все още не е предприел тази стъпка.

И накрая, още на 5 април стана ясно, че обвиненията срещу Тбилиси не са инициатива само на разузнаването. Според украинския външен министър Дмитрий Кулеба, Киев все още чака доказателство от Грузия, че не помага на Русия. И ако няма доказателства или те са неубедителни, са възможни и ответни действия. "Чакаме официални доказателства и убедителни аргументи от Грузия, че те не правят това. Тогава ще решим какви действия да предприемем, ако тези доказателства и аргументи не са достатъчно убедителни", каза украинският министър.

Тук си струва да добавим, че многобройни събеседници на "Европейска правда" в двете столици уверяват, че нямат доказателства, че Грузия наистина помага на Русия да заобиколи санкциите. Според някои събеседници подобни обвинения изглеждат странно – Русия изисква стоки, подлежащи на санкции, в такива обеми, че закупуването им от Грузия, уж за собствена консумация, очевидно няма да остане незабелязано. Но в същото време събеседниците признават: от официално декларирания курс на грузинските власти за "поддържане на добри отношения с Руската федерация на всяка цена" до желанието да се правят пари от този курс като се възползват от проблемите със санкциите на Русия наистина има само една стъпка.

Този курс на официален Тбилиси вече стана причина за шумни протести. Потвърждението на украинските обвинения може да породи нова вълна от протести - грузинското общество очевидно няма да разбере подобни действия на властите. Освен това в близко бъдеще грузинското правителство може да бъде изправено пред други, но също много трудни изпитания.

Властите на самопровъзгласилата се Южна Осетия обявиха намерението си да проведат референдум за присъединяване към Русия в близко бъдеще (говорим за края на април). Тук си струва да обясним, че провеждането на референдум (да не говорим за обявяването му) и присъединяването са малко различни неща.

В очакване на "Перфектната буря"

Дълго време основното обвинение, което сегашните грузински власти отправиха срещу опозицията и лично към президента Михаил Саакашвили (неговото украинско гражданство беше възстановено от Володимир Зеленски) беше, че острата антируска политика на последния доведе до загуба на територии. Докато по-балансираната политика на сегашното правителство на управляващата партия "Грузинска мечта" позволява поне да се запази статуквото. Въпреки това, в близко бъдеще тази формула може да престане да съществува.

Възможно е подобно изказване да е чисто политически ход на местния "президент" Анатолий Бибилов. Факт е, че за разлика от псевдорепубликите в Донбас, грузинските сепаратисти имат реална политическа конкуренция (разбира се, без възможност за коригиране на външнополитическата сфера).

На 10 април "Южна Осетия" проведе президентски "избори" - и шансовете на Бибилов да бъде преизбран изглеждат несигурни, тъй като той стигна на балотаж, но е втори - на 3% след противника си Алан Гаглоев. Ето защо сега той активно пропагандира тезата за присъединяване към Руската федерация, ето защо, за разлика от Абхазия, Южна Осетия официално изпрати военните си в Украйна, а самият Бибилов отиде на пропагандна обиколка в Донецк и околностите на Мариупол. За мнозина в Грузия това предполага, че новата дейност за присъединяване към Русия е просто предизборна стратегия на непопулярен кандидат.

Вярно е обаче и друго мнение. На фона на проблемите с Украйна Русия се нуждае от бързи геополитически победи. Това значително увеличава риска този път Кремъл да се съгласи на нова експанзия. Подобен сценарий би бил катастрофален не само за руската "пета колона" в Грузия (която напоследък стана по-мощна и видима), но и за грузинските власти. При такъв сценарий дори за техните привърженици ще стане очевидно, че никакви компромиси с Русия не могат да ги спасят. И това може да е най-голямото предизвикателство за "Грузинската мечта" през почти всичките ѝ десет години на власт.

Само успехът в напредването на Запад може да смекчи този удар. Тук обаче не всичко е толкова гладко. Европейският парламент одобри както никога досега критичен доклад за прилагането от Грузия на Споразумението за асоцииране с ЕС. В него се твърди, че през последните две години "Грузия сериозно се оттегли от основните демократични принципи и ключови политически ангажименти", които е поела. След подобни оценки е много трудно да се разчита сериозно на получаване на статут на кандидат за членство в ЕС – а Грузия, след Украйна и Молдова, вече е подала такава молба. Официално отхвърлянето на Брюксел може допълнително да засили напрежението в страната.

Следователно всичко изглежда така, сякаш грузинските власти се приближават до ситуацията на "перфектна буря", последствията от която могат да станат напълно непредвидими.

ОЩЕ: Новият световен ред според Русия - кои може да са съюзниците ѝ и кой от тях ще подхлъзне Путин

Превод: Ганчо Каменарски