Войната в Газа съсипва кампанията на Байдън за втори мандат

При нормални обстоятелства войната в Газа може значително да засили позициите на действащия президент. Но Джо Байдън е смятан от мнозина за неефективен президент, дотолкова, че действията му по време на кризата в Близкия изток изобщо не повишиха рейтинга на президента (както стана по време на украинската криза). Той се стреми да намери средно положение между подкрепата за военните действия на Израел и прекратяването на огъня, за което настояват неговите антиизраелски прогресивни съюзници. Но Байдън изглежда не може да угоди на почти никого. Проучванията на общественото мнение сочат, че две трети от американците не харесват начина му за справяне с кризата.

Вътрешни борби

Байдън има големи проблеми. Той е лидер на партията, която е на власт и в същото време е основната хранителна среда за инакомислие. Почти цялата опозиция срещу Израел в Конгреса е от левия фланг на демократите. Те притежават значително влияние, което достига дълбоко в правителствената бюрокрация, от персонала на Конгреса до служители на Белия дом. Още: Рейтингът на Байдън удари рекордно ниско ниво, Тръмп за първи път го изпревари

От 20 членове на Камарата, които наскоро гласуваха против предложение за осъждане на антисемитизма в колежите, 19 са демократи. Избирателите, които гласуват за Демократическата партия, имат същите чувства. Всеки пети от тях казва, че подкрепя повече Хамас, отколкото Израел. Сред поддръжниците на Републиканската партия и независимите избиратели има наполовина по-малко гласоподаватели за Хамас.

Засилването на антиизраелските настроения има и възрастов аспект. Израел е по-симпатичен на по-възрастните, по-консервативни избиратели, които помнят Холокоста, (от спомените на родителите си) и като цяло подкрепят юдео-християнската традиция. Отношението на младите хора е контрастно различно, защото те доста по-слабо познават историята. Може би не е изненадващо, че сред избирателите под 34 години има много повече привърженици на Палестина и дори на Хамас, отколкото сред по-възрастните.

Забележително е, че тази ситуация се случва при президент демократ, а не при някакъв въображаем десен бял националист. Днес евреите в Америка се чувстват застрашени по начин, който не се е случвал от 30-те години на миналия век. Те се сблъскват с открита враждебност в колежи и на обществени места в градове като Ню Йорк. В училищата политиката срещу идентичността на белите е достигнала точката, която оправдава убийството на евреи. Радикални учители, чиито профсъюзи често застават на страната на Хамас в конфликта, дори насърчават ученици от началните училища да се присъединяват към протести срещу еврейските компании, пише американското издание Spiked.

Това тревожно успокояване на Хамас показва, че междусекторната идеология позволява съюзи, които са доста противоречиви. Вземете например гей и транссексуални активисти, които оправдават Хамас. Но тази терористична организация, със своя ислямско-фундаменталистки мироглед, изглежда като много странна за привържениците на постмодерната джендър политика. И организации с нестопанска цел като Tides Foundation, която работи за насърчаване на различни „прогресивни“ каузи, изглежда финансират анти израелски групи, които се опитват да блокират доставките на американско военно оборудване за Израел. Още: Президентските избори в две държави ще решат две войни

Има също доказателства, че привидно еврейски, но всъщност открито анти-израелски организации като Jewish Voice for Peace получават „тъмни” пари не само от демократите на Tides Foundation, но и от наследниците на дългогодишния бял англосаксонски истаблишмънт. Сред тях е Рокфелер, семейство, което е имало близки връзки с нацистите и е помогнало за ръководенето на евгеничните изследвания в началото на 20 век.

Може би най-тревожното за либералите, особено за еврейските либерали, е важната роля, която афроамериканците играят във всичко това. Много чернокожи лидери подкрепят Израел, но огромното мнозинство от гласовете срещу Израел в Камарата на представителите идват от афроамериканци. А извън Конгреса много черни активисти и интелектуалци, включително иконата на уок движението Та-Нехиси Коутс, заеха антиизраелската страна.

Жокер от Детройт

Не е ясно какво въздействие ще имат тези антиизраелски настроения, които преобладават сред младите хора и малцинствата, върху изборите догодина. Мюсюлманите, които като цяло подкрепят палестинските искания, съставляват по-малко от един процент от американското население. В САЩ има двойно повече евреи. Въпреки това възходът на антиизраелски леви кандидати като независимия Корнел Уест може да изиграе роля в райони с голямо арабско население, като района на Детройт. Още: Изборите в САЩ - събитието, за което светът е затаил дъх

В Мичиган има 200 000 гласоподаватели мюсюлмани и те биха могли да бъдат непредвидима карта. Това е добре известно на конгресмена Рашида Тлаиб, демократ от Мичиган, която стана първият палестинско-американски член на Конгреса. „Искам Байдън да знае, че като палестински американец и мюсюлманин, няма да забравя това“, каза тя за отказа на Байдън да настоява за прекратяване на огъня.

Но ако настроенията се изместят твърде далеч към Хамас, това също ще представлява заплаха за Байдън. Проучванията показват, че 2/3 от американците са против призивите за прекратяване на огъня. Освен това в очите на привържениците на Израел Байдън е свързван с бившия си шеф Барак Обама и това много му вреди. Обама не вижда голяма разлика между действията на Хамас и Израел, изглежда счита антисемитизма за исторически артефакт. Той имаше нестабилни отношения с Израел и с много еврейски групи, до голяма степен поради политиката за успокояване на Иран, която външнополитическият екип на Байдън възприе с ентусиазъм. Дори когато Хамас атакува Израел и нанася удари по американски бази, администрацията на Байдън се въздържа от повторно налагане на санкции на Иран, основният спонсор на движението в региона.

Въпреки доказателствата, че иранските молли са поддръжници на тероризма, Байдън изглежда не желае да се откаже от странните си ирански фантазии и вече е започнал да се оттегля от първоначалната си, до голяма степен инстинктивна подкрепа за Израел. Докато много демократи, особено млади хора отляво, са отвратени от подкрепата му за Израел, опитите за помирение с Иран и Хамас отблъскват като цяло произраелските независими и умерено демократични избиратели. А това е много по-голяма част от електората, отколкото крайно левите активисти, отбелязва анализаторът Руи Тейшейра.

Между демократите назрява гражданска война. Опитите на Байдън да успокои левицата, като призовава Израел да се въздържа да отговаря на бойците на Хамас, няма да се харесат на нито една от страните. Това се доказва от нарастващата конфронтация между палестински поддръжници, които демонстрираха, и центристки демократи като Хилъри Клинтън. Всъщност някои видни демократи, както на Капитолийския хълм, така и в Мичиган, със закъснение промениха мнението си относно рупора на антиизраелската фракция на Тлайб в Конгреса. Още: "Путин пак ще го направи": Клинтън предупреди за руска намеса в изборите на САЩ

Доста неприятен е въпросът с финансирането на кампаниите. Както отбеляза Уилям Домхоф в книгата си от 1972 г. „Дебелите котки и демократите“, богатите евреи станаха основни донори на демократите по време на Новия курс на Рузвелт. Много от най-големите дарители на Байдън също са евреи. Може да не е всичко заради Бенджамин, както веднъж каза анти израелският демократ Илхан Омар, но парите все още са майчиното мляко на политиката.

Всичко това ще се отрази ли на републиканците? Външнополитическите проблеми са от полза за бившия губернатор на Южна Каролина и настоящ посланик в ООН Ники Хейли, но нараняват Рон ДеСантис от Флорида. Той твърде често ухажва изолационистките твърдоглави тръмписти, за да няма какво да каже за конфликта. Самият Доналд Тръмп, за съжаление, укрепва позициите си и единствената му положителна черта е пълната не предсказуемост.

Американците определено трябва да се пазят от още едно лудо президентство на Тръмп. Но с твърде много демократи, демонстриращи своите симпатии към Хамас, алтернативата може да бъде много съмнителна и проблематична.

Автор: Джоел Коткин

Превод: Ганчо Каменарски