Зората на „Пакс Германика“

Посланието бе незабавно прието от някои политически коментатори като предупреждение от страна на Меркел и знак, че лидерът на Германия смъмря новоизбрания президент за лошото му поведение по време на предизборната кампания. Но едва ли е така. Източници от германското правителство сочат, че Меркел не възнамерява да се сблъсква с Тръмп или да служи за морален воал. Това би било неразумно и нехарактерно за предпазливата Меркел.

По-скоро тя дава стратегическо предложение за сътрудничество и очертава параметрите, в които това може да се случи. Поддържането на добри отношения с Германия, а от там и с цяла Европа е ясно – то изисква поддържане на основните ценности и принципи на Запада.

Тази поздравления, криещи протест, звучат познато. Така е защото САЩ някога отправяха подобни послания на непредсказуемите водачи, в които въпреки това се надяваха да имат продуктивно отношения – във времената, в които те бяха неоспоримото сърце на общността на нациите и на ценностите, познати като „Атлантическия съюз“. Думите на Меркел подчертаха това, че САЩ се интересуват все още да работят със САЩ и в НАТО и отвъд него, стига това сътрудничество да е в познати форми. Изказването на Меркел с други думи не е предупреждение, а предложение.

Ден след победата на Тръмп, европейците и особено германците, гледат на света с нови очи и напълно неподготвени за победата на Тръмп, те са напълно объркани от видяното. Политическите наблюдатели признават, че като мнозина други по света, си нямат идея какво да очакват от президентската администрация на Тръмп и че трябва да се готвят за най-лошото. Най-високопоставените дипломати в Берлин заявяват, че не познават дори и съветниците на Тръмп по международната политика – стечение на обстоятелствата без прецедент. „С избора на Тръмп, германците стоят пред черна дупка“, смята журналистът от „Зюдойче Цайтунг“ Стефан Браун. „Светът може да се промени за Германия по по-голям начин дори и от начина, по който се промени след падането на Берлинската стена“. Редакторът от „Франкфуртер Алемайне Цайтунг“ Бертолд Кьолер заяви, че „ако Тръмп води обещаната от него по време на предизборната кампания външна политика , тогава вече подложеното на стрес НАТО и геополитическите структури на Запада са пред революция“

Изглежда, че Германия и Меркел, харесва ли ѝ или не, ще бъде сега в челните редици на международните отношения в Европа, като основен пропонент на нормите, ценностите и институциите, които съставят съюза, който е в основата на световния ред в последните седем десетилетия. С думите си от сряда, Меркел посочи, че разбира, че САЩ имат други избори, но и че Германия остава ангажирана с ценностите, на които Вашингтон я научи след Втората световна война.

Атлантическият съюз, формиран след края на Втората световна война, бе преграда срещу Съветската експанзия със САЩ в центъра му и с европейските държави като Германия лоялно до него и оформяше света за последните седем десетилетия. Съюзът бе подкрепен от споделени интереси като свободната търговия и колективните структури на сигурността, включително, най-вече и на първо място НАТО. Но той бе основан на ангажирането към споделени ценности, включително човешките права, демокрацията, върховенството на закона и плурализма - той популяризираше тези ценности и вътре в себе си , и в чужбина – с твърда и с мека сила.

Германия не е новият лидер на свободния свят, а и засега е твърде рано САЩ да бъдат наричани опасен правонарушител. Но Европа сега се сблъсква с ненадейната възможност, че президентът на Тръмп ще изпълни предизборните си обещания да изолира САЩ от световната политика и като част от неоизолационистката стратегия, да се изтегли от НАТО – крайъгълния камък на съюза. Европа е регион, обхванат от кризи, включително и от все по-авторитарните режими в Русия и в Турция, слабото френско правителство и Брекзит.

В момента става все по-важно Берлин да запази настоящия ред, по простата причина, че няма кой друг да поеме кормилото. Повечето европейци признаха преди време, че следвоенните амбиции на Атлантическия съюз са се смалили след Студената война. По време на двата мандата на президента Джордж Уокър Буш, отношенията между САЩ и Европейските му партньори се превърнаха във враждебност заради войната в Ирак. По време на Барак Обама знаменитостта на съюза се смали още повече, защото президентът даде ясно да се разбере, че приоритетите му са извън Европа, а в Азия и в други части на света.

И въпреки това, континентът никога не е формулирал резервен план. ЕС, който има амбиции за обща външна политика и политика на сигурност от десетилетия, се бори и най-вече проваля, да създаде нещо последователно и ефективно. Европа затъва във все по-голямо разделение и недостатъците на Съюза предотвратяват интеграцията на ниво Външна политика с изключение на търговията и днешните възможности да се направи така изглеждат по-лоши от когато и да е.

Повечето европейски държави не увеличават военните си бюджети, за да изпълнят целите на ЕС, въпреки изразеното недоволство от САЩ. По време на предизборната си кампания Тръмп, повече от веднъж заявяваше, че подкрепата на САЩ към НАТО зависи от членската вноска на страните в него. Това е поставено на масата пред Германия и сигурно пред останалите страни от Европа, въпреки, че подобно действие да е непопулярно в много държави. Самата германия се прегъна на натиска на Вашингтон тази година, обявявайки, че увеличава военния си бюджет.

Изборите в САЩ вече промениха политическите изчисления на Европа по въпроса. Донякъде заради историята си Германия и Меркел няма да изпълнят ролята, която САЩ игра в съюза – тази на военна суперсила, даваща ядрен чатър, под който другите страни да намерят заслон. Но това, което те могат да направят е да насочат ЕС към насока, където той да бъде по-самодостатъчен що се отнася до сигурността. „Това може да е зов за събуждане. Европейците трябва да се събудят и да пораснат“, смята Микел Брьонинг – специалист по международна политика от германската неправителствена организация „Фридрих Еберт“, която е близка до Социалдемократическата партия на страната. „Липсата на Великобритания вече даде някаква инерция на интеграцията“.

Министърът на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен заяви, че изборът на Тръмп може да даде „важен стимул“ за увеличаването на военния капацитет на ЕС и за укрепването на структурите. „Защитата на либералната демокрация се превръща в първостепенен приоритет“, заяви тя. Това означава, че „ЕС трябва да се отнасят по-отговорно по военните и външнополитическите въпроси“, смята председателят на европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който отново посочи възможността за армия на ЕС – идея която периодично бе вадена и изваждана от нафталина , но която може да се осъществи по време на президентството на Доналд Тръмп. Външните министри на страните членки на ЕС се срещнаха в неделя в Брюксел, за да обсъдят случилото се.

И докато нелибералните сили печелят позиции навсякъде, включително и в страните членки на ЕС Полша и Унгария, Берлин може да играе ролята при налагането на това, когато става дума за ценностите на Алианса.

В много отношения Меркел е антитърмп. „По отношение на темперамента, тя е трезва, рационална и контролираща се. Тя е лекар по професия и рядко показва емоции. От друга страна тя има силен морален начин за действия в политиката и това се вижда по въпросите за измененията в климата, миграцията и границите, европейската интеграция. Позициите ѝ се градят върху силни морални убеждения“, смята Брьонинг.

Германските малцинства - (не)желани съседи

Положението на германските малцинства в Европа е много различно, в зависимост от историческото развитие в съответните държави. Събитият...

Прочети повече

Според Алан Посенер, журналист от „Ди Велт“, думите на Меркел към Тръмп са били отправени всъщност към другите европейци, а не към Тръмп. „Тя ги призоваваше да не изоставят ценностите си, докато се споразумяват с Тръмп. Ангажиментите на Европа към Украйна, не могат да бъдат продавани, дори и Тръмп да се опита да сключи сделка с руския президент Владимир Путин“, смята той. Според него Меркел и останалата част от Европа Според Посенер Меркел и останалата част от Европа трябва да се научи да се справя с новия президент, който мисли като бизнесмен. „Те трябва да му предложат нещо в замяна на друго нещо. Когато европейците най-накрая увеличат армиите си, в замяна Тръмп ще остане с НАТО и няма да ни продаде на Путин“, смята той.

Въпреки, че това не бе споменато изрично в думите ѝ към Тръмп, призракът на Русия и възможността за по-близки отношения между Москва и Вашингтон с изолирането на Западна Европа и на демократическите принципи – висят над тях. Меркел подчертава избора, който новият президент ще трябва да направи, както и това, че нарушаването на статуквото в НАТО ще има огромни последствия. Европейците са много нервни, че недемократична Русия, прегърната от американската администрация, която самата пренебрегва либералните ценности, ще постави Европа под натиск. Президентът Обама, който ще посети Европа тази седмица ще се открие затрупан от спешни въпроси, за това накъде се е отправила страната му.

Германия не е малкия брат на САЩ от известно време, поне от обединението през 1990 г. насам. Но тя все още разчита на Вашингтон и гаранциите за сигурността от негова страна, за да избягна сложните решения за собствената си сигурност и ролята си в света.

„Решението за Брекзит и изборите в САЩ зададоха нов курс за Европа“, заяви Фон дер Лайен. Меркел и европейците сега трябва да решат какъв точно да е той.

Foreign Policy