Откъс от "Писателят в семейството", Грегоар Делакур

Първият му роман „Писателят в семейството” (2011) е отличен с петте най-авторитетни награди във Франция за дебютна проза.

ПИСАТЕЛЯТ В СЕМЕЙСТВОТО

Превод от френски Александра Велева

Редактор Георги Борисов

Художник Инна Павлова

Издателство "Факел експрес"

Вдъхновението ми дойде от случката в Амиен, в пансиона. Един тип с качулка застрелял обиденото на живота отче. Мозъкът му, както казват, се размазал по стената, а убиецът напуснал най-спокойно кабинета, докато пансионерите излизали тичешком, пищейки, от класните стаи. Той стрелял още шест пъти. Паднали още петима, страшно много кръв навсякъде, учениците се пързаляли по нея, подхлъзвали се, падали върху лепкавите трупове. Убиецът излязъл в момента, когато един клас се завръщал от физическо. Прицелил се, без да стреля. Групата се разбягала.

Докато шумът от сирените ставал все по-силен, господин Деларю, преподавател по математика, се опитал с хватка от ръгби да повали престъпника, но безуспешно. Чули се изстрели в мига, когато пежото „Брейк 504“ на жандармерията спряло точно пред външната врата. Твърде късно. Главата на аматьора по ръгби лежала върху възглавница от кръв. Жандармите заели положение, готови за стрелба. Прозвучали обичайните за случая ултиматуми. Убиецът свалил качулката. От първия етаж свещеникът директор го познал. Отворил прозореца, умолявал го да се предаде, да хвърли оръжието и да спаси душата си, свещеникът директор го убеждавал, че за всичко има прошка, че и той е син Божи като всички останали.

И тогава Монкасен, с физиономия на убиец и кретен, както го бе описала майка ми, насочил изпразнения пистолет на дядо си PA 35 S, калибър 7,6 мм с пълнител за осем куршума, към пазителите на реда и тръгнал към тях. Усмихвал се под мустак. Спрели го трийсет и седем изстрела.

Положих вестника „Нор Матен“ върху писалището за начинаещ писател. Треперех. Видях жестоките думи, издълбани върху гипса в тоалетните на физкултурния салон: Монкасен е кретен.

Обадих се на Дъмбо, разказах му невероятната история. И ти познаваш убиеца! Да, за малко да станем приятели. Какъв ужас. Ан Ханна беше до него, до телефона, за да му повтаря думите, които не чуваше. Повтори въпроса ми, татко, ние ли избираме живота си, или той ни избира? Отговори ми: много е важно. Последва мълчание. После гласът на Ан Ханна. Казва, че животът е този, който избира. Това е, срещу което трябва да се бориш. И да имаш последната дума. Отива си, плаче, татко ти плаче. Едуар, почакай, прави ми знаци. Шум на слушалка върху мебел. Тя я взима отново. Иска да му изпратиш романа си.

Превод от френски Александра Велева