Анализатор от Турция не счита навлизането в Сирия за окупация

Провеждайки прокси война през останалите войници на режима, тези две държави ще доминират над онова, което е останало от Сирия в обозримо бъдеще. Може да нямат достатъчно военна или икономическа сила, за да доминират над цели страни и региони, но те могат да го направят в Сирия и до известна степен в Ирак. Това се нарича „империализмът на бедните“ и може да има изключително опасни резултати.

Ще има ли руско-турска война в Сирия?

Сериозен напредък бележи подкрепената от Русия сирийска армия в последния бастион на терористи и бунтовници в Идлиб, От своя страна, Т...

Прочети повече

Турция няма и никога не е имала такива империалистически визии. Но проблемът е какво да правим с цивилното население и бойците в Идлиб. В крайна сметка вероятно френското решение за Алжир ще надделее. Трябва да се подготвим за това.

Това твърди в свой коментар Емре Гьонен за в.“Сабах“, като заявява, че сирийският режим е в ръцете на Иран и главно Русия и го окачествява като "зомбиран"

"Иранският външен министър Джавад Зариф наскоро предложи да действа като посредник в сирийската криза. Турските въоръжени сили (TВС) започнаха да разширяват присъствието си в Идлиб, след като бяха нападнати от милицията на режима, която нарича себе си „сирийска армия“.

Всъщност режимът командва може би 40 000 редовни войници, останалото е съставено от иранска "милиция", чиито бойци всъщност са ирански войници, които се бият без униформите си, главно доброволците от Пасдаран. Сирийските ВВС са изцяло в ръцете на руските военни, включително пилоти, наземен персонал и военни съветници."

Той признава, че сирийската армия е близо до спечелване на войната, като оправдава навлизането на Турция в суверенната сирийска територия с мигрантите, в тон с официалната доктрина на Турция. 

Сирийска или руска авиация разби турски блокпост в Сирия?

На 11 февруари сирийската авиация е нанесла ракетен удар по блокпост на турската армия в околностите на селището Кминас в провинция Идл...

Прочети повече

"Сега, когато въоръжената опозиция е на прага на загубата на войната срещу нежеланата армия на Асад, силно подкрепена от руското въздушно покритие и иранската милиция, същественият въпрос започва да се оформя: как Анкара може да изтегли силите на TВС обратно от Идлиб и в близост до турско-сирийска граница и в крайна сметка какво да правим с въоръжената опозиция и техните привърженици, надхвърлящи милион души. Турция е дала подслон на около 4 милиона бежанци, главно от Сирия, и не е готова да приеме допълнително още милион бежанци с всички хуманитарни проблеми, които това би създало."

Коментарът прави сравнителна препратка с алжирските бунтове през 50-те години на миналия век, правейки връзка със ситуацията в Сирия.

"Все пак е трудно да се види друго решение. Настоящата ситуация ни напомня на войната за независимост на Алжир в началото на 60-те години на миналия век. Тогава Алжир нямаше статут на колония, той се считаше за отвъдморска френска територия. Три основни региона са били под френски граждански контрол, а именно Алжир, Оран и Константин; като се има предвид, че югът на страната, главно пустинята Сахара, беше поставен под властта на Националната жандармерия на Франция.

Струва си да се помни, че алжирското въстание, започнало през 1956 г., никога не е наричано война от френските власти. Вместо това, използваният термин е „задграничните операции на френската армия“. Около половин милион войници бяха изпратени в Алжир за 28 месеца. Френската армия тогава беше армия на милицията, където младежите, навлезли в зряла възраст, бяха задължени да отидат и да служат във войската. Значителен брой алжирци също се бият във френската армия, особено като поддържащи сили, за разузнавателни цели. Те бяха наречени „Харкис“ - име, произхождащо от арабската дума „харакат“, което означава операция, и тяхното структуриране беше много подобно на системата на селските стражи („коруку“), използвана от турските сили за сигурност при техните операции срещу терористичната организация ПКК.

След като Франция призна, след години война независимостта на Алжир, бъдещето на харкистите не изглеждаше обещаващо. Фронтът за национално освобождение (ФНО), който пое властта през 1963 г., не използва снизходително отношение към хората, които са воювали на страната на французите. Огромно градско население се пресели във Франция, известните французи "Pied Noirs", които са родени и израснали в Алжир. Това създаде широко разочарование сред населението, негодуванието и разочарованието и до днес могат да се усетят в литературата, музиката и в по-малка степен в политиката.

Говорителят на Путин пита Ердоган: Защо вие не ликвидирахте терористите?

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков отговори на обвиненията на турския президент Реджеп Ердоган за ситуацията в Идлиб, преда...

Прочети повече

Френската армия обезоръжи всички харкисти, преди да напусне Алжир, но също така им разреши да мигрират във Франция със семействата си, ако искат да го направят. Около 400 000 алжирци са мигрирали във Франция, развита и богата демокрация, но те се чувстват напълно отхвърлени и понякога неспособни да се интегрират. Десетилетия наред харкистите и техните потомци се бориха да се интегрират в съвсем различно общество. Идвайки от различна култура, говорейки на различен език и практикувайки различна религия, животът им не е бил лесен. Много е трудно да се предложат добри перспективи за интеграция на общност в тази ситуация.

Но защо Франция изостави Алжир? ФНО, въпреки непрекъснатата съпротива и партизанската война, никога не се е сражавал и печелил голяма битка срещу френската армия. Градовете бяха държани от френските военни, подкрепени от градско население, което искаше „Френски Алжир“.

Генерал Дьо Гол и френските власти трябваше да избират между две решения: или да предоставят френско гражданство на цялото население на Алжир, или да приемат неговата независимост. Франция напусна Алжир, тъй като ситуацията не беше устойчива; държава не може да изпрати всичките си млади наборници в бой, за да задържи огромна територия завинаги", пише още анализаторът.