Die Spiegel: В резултат от „арабската пролет“ Западът загуби „политическата си значимост“ в Близкия Изток

Протестиращите успяха да свалят диктатурата в Тунис, а малко по-късно и в Египет. Хората искаха демокрация и, най-важното, икономически перспективи, но изминаха десет години и сега надеждите им изглеждат наивни, отбелязва авторът на статията Матю фон Рор. Единствената държава, в която днес има повече или по-малко работеща демокрация, е Тунис, от който започна всичко. Но от икономическа гледна точка ситуацията в страната все още е лоша. Безработни младежи с хиляди отплават към Европа с лодки, докато други стават бойци на „Ислямска държава“. Ислямистите поне не завзеха властта в страната и тя не се превърна отново в полицейска държава, отбелязва вестникът, но това е просто изключение.

The Financial Times: Трима господари и битката им за Близкия изток

Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Мохамед бин Салман имат много общи черти. Всички те са националисти с религиозни амбиции. Те са ...

Прочети повече

В други страни авторитарните режими се оказаха по-силни, например в Бахрейн. В Египет скоро стана ясно, че алтернативата на диктатурата не е по-добра: В страната дойде на власт Мюсюлманското братство. Затова хората, уплашени от триумфа на политическия ислям, подкрепиха военния преврат на сегашния египетски президент Абдел Фатах ал Сиси. В други страни ситуацията се оказа толкова трудна, че започнаха граждански войни, например в Либия, Йемен и Сирия.

Единственият „грях“ на Запада беше, че той показа нерешителност, като продължава да подкрепя диктатори, а не протестиращи. Когато сирийският лидер Башар Асад „бомбардира и уби цивилни с нервнопаралитичен газ“, САЩ и Европа бяха неактивни. В същото време Иран и Русия въведоха войските си в страната, действайки на страната на управляващия режим. НАТО се намеси в ситуацията в Либия, но след свалянето на генерал Муамар Кадафи остави страната на съдбата й. В Йемен Западът позволи на съюзниците си - Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, да бомбардират цивилни.

Западът е загубил „политическото си значение“ в региона на Близкия изток, отстъпвайки място на Иран, Русия и Турция, продължава авторът. ЕС и НАТО станаха просто наблюдатели, докато Европа трябваше да плати за хаоса, възникнал в региона: неговите последици бяха миграционната криза през 2015 г., разпространението на ИД, „джихадният туризъм“ на европейците в Сирия и Ирак, както и терористичните атаки в Париж, Ница и Берлин ... Дестабилизацията на Близкия изток доведе и до трансформация на политическия пейзаж в Европа, увеличаване на популярността на десните партии и Брекзит, причинен от страха от мигрантите. „Така че неспособността на европейците да спрат катастрофата в Сирия направи континента по-несигурен“, заключава Матю фон Рор.

От преразпределението на Близкия изток на първо място спечели Иран, който укрепи мощта си, богатите сунитски страни от Персийския залив, превърнали се във финансов и икономически център на региона, както и Турция. Победените там са онези млади хора, които преди 10 години отидоха на протести в Кайро, Дамаск и Аден. Много от тях попаднаха в затвори за изтезания, умряха в гражданската война или избягаха от своите страни към Европа. Алжир, Мароко и Ливан имат по-малко пари и по-малко перспективи. Новите протестни движения в Алжир и Судан показват, че Арабската пролет още не е приключила. Не са изключени нови масови демонстрации и сваляне на диктатори.

Доклад: Западните оръжия подклаждат конфликти в Близкия изток, Северна Африка

САЩ и европейските им съюзници изнасят почти три четвърти от всички оръжия в Близкия изток и Северна Африка, установи нов доклад. Експ...

Прочети повече

„Едно нещо, за съжаление, очевидно никога няма да се промени: Европа ще продължи да маневрира, да действа незряло и без стратегическа цел в съседните държави. Тази седмица можеше да се види отново в Париж. Френският президент Еманюел Макрон покани египетския владетел ал Сиси, в чиито затвори има хиляди политически затворници, и го удостои с най-високата титла на републиката, връчвайки му ордена на Почетния легион. Много европейци все още изпитват голяма симпатия към диктаторите от Близкия изток, а не към Мохамед Буазизи“, заключава вестникът.