По време на Втората война в Ирак генерал Дейвид Петреъс (директор на ЦРУ в периода 2011 - 2012) задава известния въпрос в книгата си: "Кажете ми как ще свърши това?". Трудно е да си представим по-належащ въпрос за операция "Епична ярост", която продължи с войната в Иран – необявена (от Конгреса), безразсъдна и катастрофална.
След Корейската война никоя американска администрация (с изключение на Джордж Буш в началото на 90-те години на XX век) не е научила урока, че е без значение колко отделни битки печели американската армия, това само по себе си не гарантира победа. Първата война в Ирак и операциите "Пустинен щит" и "Пустинна буря" се превърнаха в учебникарски примери как да се реагира на въоръжена агресия. А онези, които критикуваха Буш-старши, че не е предприел марш към Багдад през 1991 г., научиха каква катастрофа е можело да стане тогава само десетилетие по-късно, когато синът му, президентът Джордж У. Буш, постъпи точно така.
Окончателната история на това безразсъдно, изключително скъпо и кърваво приключение все още не е написана, но рано или късно ще бъде. Може би след Дванадесетдневната война миналата година и свалянето на венецуелския президент Николас Мадуро по-рано тази година, президентът Тръмп искрено е вярвал, че военната мощ на САЩ е наистина безгранична. Може би израелският премиер Бенямин Нетаняху е убедил главнокомандващия, че операцията в Иран ще бъде лесна. Някой ден обществеността ще разбере със сигурност подробностите.
Още: "Не можеш да спечелиш": Генералите на Тръмп виждат това, той не иска да признае
Въпросът остава: какво да се прави след това?
Преговори и временни прекратявания на огъня са детайли между битките, които се водят в момента. Както Чърчил уместно отбелязва: "По-добре е да се говори, отколкото да се воюва". Но колко дълго може да редуват боеве и паузи? Въпреки мощта на въоръжените сили на САЩ е невъзможно да се поддържа всеки кораб, самолет, подводница, пилот, моряк, войник и морски пехотинец в състояние на постоянна бойна готовност, това би било твърде скъпо.
Предвид покачващите се цени на бензина, торовете и храните, Тръмп и републиканците са изправени пред трудни избори за Конгреса през ноември. Те биха могли да загубят не само едната камара на Конгреса, а и двете. Времето изтича. Време е да се вслушаме не само във Вашингтон, но и в Техеран.
Тъмният кон тук е Израел. Изглежда, че той не играе никаква роля в преговорите, но това, което прави в Ливан (и обратното, от какво се въздържа), ще определи позицията на Техеран. Нетаняху и Мосад трябва да разберат, че при сегашния курс и без промяна на режима, по-благоприятна за Йерусалим, Иран неизбежно ще разработи ядрени оръжия дори ако това отнеме десетилетия. Следователно, заплахата за Израел остава реална независимо дали ще бъде постигнато официално мирно споразумение или не.
Още: Закъснялата блокада на Ормузкия проток: Стратегическа грешка на Тръмп
Както много коментатори отбелязаха, Тръмп има две възможности, и двете вещаещи изключителен неуспех: да изпрати още войски или да си тръгне. Това означава, че той би могъл да обяви победа с надеждата да осигури някакъв вид ядрено споразумение, сравнимо с договореното от администрацията на Обама. Въпреки всички критики към предварително договорения краен срок и съмненията относно добросъвестността на Иран по споразумението "Обама" (всеобхватната сделка), ако всички страни го бяха спазили, Техеран никога нямаше да се сдобие с ядрени оръжия.
Разгорещен дебат се разрази и около фетвата на аятолах Али Хаменей от 2003 г., която обяви ядрените оръжия извън ислямския закон. Представители на режима обаче твърдяха, че "ядреното оръжие" на Иран е неговият народ, докато самият Хаменей настояваше, че Техеран няма намерение да създава бомба. Дали новото ръководство ще продължи тази линия, остава неясно.
Факт е, че Тръмп е подложен на нарастващ натиск да прекрати конфликта бързо и дори с най-малък положителен резултат, но Иран е имунизиран срещу подобен натиск. В Афганистан някога се появи поговорка, че докато Западът постоянно гледа ръчния си часовник (препратка към технологиите), афганистанците разполагат с цялото време на света. Изводът е, че за да спечелят, талибаните просто е нужно да не губят. Иран е стигнал до подобно заключение.
Още: Изолирана суперсила: САЩ и разломът в НАТО
Не е ясно дали уроците от историята ще помогнат. По време на предизборната кампания през 1968 г. Ричард Никсън твърдеше, че има таен план за прекратяване на войната във Виетнам. Той обаче трябва да е бил толкова таен, че Северът постигна окончателната си победа 7 години по-късно. Ако иранските преговарящи се окажат толкова твърди, колкото тези в Ханой, Тръмп ще се изправи пред труден момент.
Освен това прекратяването на огъня може да бъде дългосрочно решение, предполагащо продължително противопоставяне. Точно така завърши Корейската война, без официално мирно споразумение. Предимството е, че Ормузкият проток ще се отвори отново и ще се върне някакво подобие на нормалност. Опасността обаче е, че и най-малката искра може да разпали пожар, който не може да бъде потушен. Освен това, какво ще направи Израел?
Тръмп има един забележителен талант. Той притежава наистина магически начин да се измъква от всичко - фалити, сериозни криминални дела и два импийчмънта. Малко от тази магия е необходима и точно сега.
Още: С Иран Тръмп е на път да подари грандиозна победа на Китай
Автор: доктор Харлан Улман, за The Hill. Колумнист за United Press International (UPI), старши съветник на Атлантическия съвет, председател на две компании и главен автор на доктрината "Шок и страхопочитание". Той е съавтор на предстояща книга за предотвратяване на стратегически катастрофи с бившия британски министър на отбраната Дейвид Ричардс.
Превод: Ганчо Каменарски
