С всеки ден от противопоставянето в Персийския залив светът губи една осма от петролните си запаси и допълнително изчерпва намаляващите си резерви. "Все още не сме осъзнали напълно мащаба на проблема - днес губим 13 милиона барела на ден, а утре рискуваме да загубим още повече", счита Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика.
Ако американският флот изпълни плана си за пълно блокиране на Ормузкия проток – план, който досега не са успели да постигнат – дефицитът може да нарасне до 15 милиона барела. Това не е изненадващо, тъй като Доналд Тръмп започна тази война с недостатъчни сили, доверявайки се изцяло на Израел, макар шефът на ЦРУ да считаше за фарс уверенията, че Иран ще се разпадне след първия удар.
Техеран предупреди, че ако корабите му бъдат атакувани или, още по-лошо, потопени, войната ще се разпространи в Червено море. Това от своя страна би застрашило още 6 милиона барела на ден от терминала Янбу в Саудитска Арабия и би изострило сътресенията в световен мащаб "Сигурността на пристанищата в Персийския залив е или за всички, или за никого", подчерта Техеран в изявлението.
Още: Иран отвори Ормузкия проток за всички търговски кораби. Истински трус на борсите
Централното командване на САЩ обяви, че корабите от пристанища в Персийския залив, които не са ирански, могат да плават свободно, но няма надеждни средства за възстановяване на нормалното корабоплаване. Ще са необходими поне 200 000 войници и месеци бойни действия, за да се постави под контрол обширната брегова линия на Иран и да се деактивират останалите ракетни установки и платформи за дронове, скрити в планините.
"САЩ и Иран се плъзгат към познат и опасен модел – война на изтощение, при която всяка страна е убедена, че може да навреди на другата повече", обобщи Дани Цитринович, бивш ръководител на израелското разузнавателно звено за Иран.
Вторият опасен аспект на тази блокада е, че американски персонал вероятно вече ще се качва на борда и да задържа кораби под китайски флаг – пряка заплаха за енергийната система на Пекин. Това дори може да се счита за фактическо обявяване на война. Си Дзинпин го нарече "закон на джунглата".
"Предупредителните светлини на физическия пазар продължават да мигат в червено", отбеляза бившият анализатор на ЦРУ и настоящ служител на RBC Capital Хелима Крофт: "Ако президентът Тръмп изпълни (реално) заплахата си за блокада с реални военни кораби, финансовите и физическите пазари ще се слеят, и то много скоро".
Още: За Ормузкия проток: Единственият японски вестник с "Пулицър" опита да налее мозък в главата на Тръмп
Уолстрийт е убеден, че взаимните заплахи от Белия дом и Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) не са нищо повече от блъф и перчене, докато в действителност и двете страни търсят изход от конфликта. Фючърсите на суровия петрол Brent напълно изключват риска конфликтът да излезе извън контрол. Това е смело и изключително оптимистично, като се има предвид, че Тръмп живее в балон от изфабрикувани факти и е патологично решен да има последната дума при всяка ескалация.
Дани Цитринович отбеляза, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция има превес в асиметричната партизанска война, а Тръмп все още не е осъзнал този важен факт. Провалът в емоционалната преценка е сигурен път към по-нататъшни проблеми в преговорите. "Поразителното е, че дори след пет седмици интензивни боеве, администрацията не успя да схване този фундаментален момент: Иран не е Венецуела. Блокадата на Ормузкия проток няма да принуди Иран да се подчини", каза Цитринович.
Все пак е необходимо някакво споразумение. По време на последните неуспешни преговори Иран предложи да спре обогатяването на уран за 5 години. Тръмп поиска 20, после каза "завинаги". Споразумението, постигнато през 2015 г. при Барак Обама, беше за 10. Цитринович обаче вярва, че окончателните условия ще бъдат по-близки до исканията на Иран, отколкото до ултиматума на Тръмп. И все още сме далеч от този отрезвяващ момент на истината в Овалния кабинет.
Що се отнася до новата и необичайно небрежна заплаха срещу Китай, ако Белият дом счита, че Пекин е толкова в недостиг на петрол, че незабавно ще окаже натиск върху Иран да отблокира Ормузкия проток, рискува да попадне в пореден капан на самозаблуда. В противен случай всичко, което трябва да направи Корпусът на гвардейците на ислямската революция, е да изчака още два или три месеца и глобалният недостиг на петрол да съвпадне с летния ваканционен сезон в САЩ.
Иран наистина е в тежко икономическо положение, но на този етап това е до голяма степен спекулативно. Режимът вече получи неочаквани приходи от износ благодарение на рязкото покачване на цените на петрола и противоречивата политика на Тръмп за вдигане на санкциите. Страната не гладува.
Потенциалът за бързо разрешаване на световната енергийна криза е практически изчерпан. Саудитският нефтопровод "Изток-Запад", водещ до Червено море, работи с пълен капацитет. Пазарът вече е погълнал неоторизирани морски доставки на руски и ирански петрол.
Емпиричното правило е, че за всеки 10 долара увеличение на цената на петрола, бензинът в САЩ поскъпва с 30 цента за галон. Средната цена на дребно днес е 4,12 долара за галон. Настоящата физическа цена на петрола в Европа вече предполага, че бензинът в САЩ ще достигне почти 6 долара, след като световният пазар се коригира през следващите седмици.
Не е трудно да си представим, че до междинните избори за Конгреса, ако иранците останат упорити, цените на бензина ще скочат до 8 долара, а нормирането ще се върне към стила на 70-те години на миналия век.
Още: Нарисуван провал: Грешките на Тръмп срещу Иран
Китай само чака Тръмп да се проваля
Миналата година китайците бързо попълниха стратегическите си петролни резерви. Ако доставките от Персийския залив бъдат прекъснати, те щяха да стигнат най-много за 300 дни.
Китай все още получава половината от петрола си от Малайзия, Русия, Бразилия и Африка. Той притежава най-големите валутни резерви в света и може да купи всичко необходимо на свободния пазар. Пекин контролира вътрешните цени на дизела и реактивното гориво и е спрял износа на петрол, за да захранва собствената си икономика, превръщайки я в непробиваема крепост.
Пекин страда от дълбоки системни проблеми, но има по-силен тактически интерес да изчака САЩ най-накрая да изчерпят боеприпасите си, да подкопаят авторитета си в Близкия изток, да настроят Европа срещу себе си и да пропилеят моралния си авторитет за катастрофални авантюри.
Още: Рецептата на Тръмп за ускорен упадък на САЩ
Американската блокада подкопава дългогодишната американска доктрина за свобода на корабоплаването. Това е истински подарък за китайската пропаганда, тъй като сянката на Си Дзинпин се извисява над Тайванския проток и Южнокитайско море.
Какво ще се случи, ако Китай отвърне на удара и прехване кораби от Тайван, докато значителна част от американския флот е разположен в Близкия изток, а американските сили в Южна Корея и Япония са лишени от критични отбранителни системи?
Ако САЩ са решени да лишат Китай от петрол, със сигурност трябва да са готови Китай да отвърне на удара, като лиши Америка от съвременни полупроводникови чипове. Всички най-висококачествени чипове за изкуствен интелект на Nvidia се произвеждат в Тайван.
Съмнително е Китай действително да предприеме такава решителна стъпка. Той би постигнал много повече, като се наслаждава на новата си роля на единствената разумна суперсила. Но би могъл да го направи, ако иска. Играта, която Тръмп играе, е такава, че може да се играе и от двама.
Още: Китайската икономика надмина всички очаквания
Автор: Амброуз Еванс-Причард, редактор на международния бизнес отдел на The Telegraph и колумнист по глобална политика и икономика, с особен фокус върху паричната политика, централните банки и глобалната финансова стабилност. Той е бивш кореспондент и ръководител на американското бюро на The Telegraph във Вашингтон и Европа. Писал е и за The Spectator и The Economist.
Превод: Ганчо Каменарски
