Падна маската на турската икономика

10.01.2014 15:29 114192

Снимка: Thinkstock/ Guliver

Според британското списание „Economist”, „маската” на турската икономика вече е паднала „окончателно”. В последния си брой британското списание прави оценка на започналата през декември миналата година операция срещу корупционните практики и рушветчийството и изразява позиция, че „в Турция нещата вече са започнали да излизат извън контрол.”. Защото икономическите показатели дават индикации за умишлено стопиране на нарастването на лихвените проценти, а Централната банка търси алтернативни пътища да се справи със ситуацията. Заключението е, че икономиката може да стъпи на релси само с действията на един министър-председател, който „си е взел поука”, а не от сегашните подходи на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Освен това, през последните години турската икономика нараства не благодарение на промишлени инвестиции, а в резултат на потребление, базирано на задлъжнялост, както и на инвестиции в недвижими имоти.

Турската полиция атакува кюрдския протест в Истанбул

Кюрдският протест в района на площад „Таксим” в Истанбул е бил атакуван от турската полиция с водни оръдия и сълзотворен га...

Прочети повече

Трябва ли да се увеличат лихвените проценти?

В анализа на „Economist” се посочва, че последните събития в Турция са достатъчни, за да стреснат местните и чуждестранните инвеститори в страната; по-специално – сериозните опасения за независимостта на съдебната система и прилагането на правото.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Равнището на инфлацията е около 7%, дефицитът в текущата сметка също е около 7% от брутния национален продукт, което показва, че са намалени както чуждестранните инвестиции, така и частните спестявания, а също и износа. При подобна ситуация всяка „ортодоксална икономика” ще избере подхода да увеличи лихвените проценти.

В Турция обаче се случва точно обратното: Централната банка задържа лихвения процент на равнището от 8%, а той реално трябва да бъде 11%. Вместо да вдигне лихвения процент Централната банка препоръчва на турските банки да държат една част от резервите си във валута, вместо в турски лири. В миналото това наистина бе един добър път – в страната да се привлича чужда валута, за да се облекчава натискът върху турската лира. Сега обаче, след отслабването на турската лира, това не върши никаква полезна работа, освен още повече да обезпокои инвеститорите.

Турция в опит да установи контрол над интернет

Турското правителство се стреми да наложи строг контрол над интернет като следи дейностите на онлайн потребителите и блокира определе...

Прочети повече

Специалистите освен това посочват, че по настояване на премиера Ердоган, преди местните избори на 30 март не се очаква повишение на лихвения процент. Но същевременно предупреждават, че ако не се гарантира сигурността на пазарите, Централната банка, която чрез продажба на валута се стреми да стабилизира стойността на турската лира, може да изпадне в „неловка” ситуация.

Защото се оказва, че достигащите до 9% годишно темпове на прираст на Турция се базират на частно потребление, основаващо се на все по-голяма задлъжнялост, както и на инвестиции в недвижими имоти, подхранвани от големите търгове, давани на турски строителни фирми. През този период не са правени инвестиции в промишлеността, а благодарение на програмата на САЩ за излизане от глобалната криза и за съживяване, влезлите в Турция чуждестранни инвестиции са насочени единствено към инфраструктурата и строителния сектор.

Някои от противопоставящите се на тази икономическа ситуация в Турция са на мнение, че в страната вече има „един премиер, който си е взел поука и може отново да сложи на правилните релси икономиката”. Това обаче може да се случи, само ако Ердоган се помири със своя стар съюзник и лидер на религиозната общност Фетхуллах Гюлен; ако разреши да се повиши лихвения процент и ако осигури условия съдебната система да действа нормално и безпроблемно.

Освен това, при сегашната ситуация в Турция на риск е подложена и реализацията на мащабните инфраструктурни проекти за десетки милиарди долари, като например прокопаването на канал и изграждането на трето летище в Истанбул.