44 г. пр.н.е. - Убит е Гай Юлий Цезар

Политик, верен на популарската традиция, формира неофициалния първи триумвират с Марк Лициний Крас и Гней Помпей Магнус, който доминира римската политика за няколко години, но негова върла опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Експанзията му в Галия разширява римския свят до Атлантическия океан. Цезар също организира първата римска инвазия в Британия през 55 пр.н.е.. Разпадането на триумвирата обаче води до неизбежен срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през Рубикон, Цезар започва гражданска война през 49 пр.н.е., от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

В София е убит министър-председателят Димитър Петков

В студения следобед на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 г., близо до „Орлов мост” е извършено покушение срещу министър-...

Прочети повече

След като поема контрола над управлението, той започва екстензивни реформи в Римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор и централизира целия административен апарат на републиката. Тези събития провокират досегашния приятел на Цезар, Марк Юний Брут, и група други сенатори са убият диктатора на Мартенските Иди (15 март) през 44 пр.н.е.

Някои от историците на античността твърдят, че Гай Юлий Цезар е предусещал заговора, други - че Марк Антоний е научил в навечерието на нападението и се опитал да го предотврати готвеното от сенаторите, начело с Брут и Касий, убийство.

Една от версиите за убийството на Цезар е, че той много е внимавал и затова заговорниците начело с Брут и Касий се наложило да импровизират. Цезар бил извикан на форума за да прочете петиция (фалшификат), написана от сенаторите, които го умоляват да върне властта обратно в Сената. Друга версия разказва, че за да приближат Цезар заговорниците разиграли театър, в който единият от тях паднал на колене за да моли за амнистия на заточения си брат. Ненадейно, той дръпнал Цезар за тогата, което било знак за нападението и останалите сенатори извадили кинжали и започнали да нанасят удари. Последните думи на Цезар са предмет на спор между учени и историци от векове. Част от историците, смятат че последните му думи са: “И ти ли, дете?”. Други смятат, че версията на Светоний е най-достоверна: Цезар не е казал нищо, а само е дръпнал тогата си над главата, когато вижда Брут. Обичаната от филмовите режисьори, фраза “И ти ли, Бруте?” (или “Ти също, Бруте!”) – няма историческа достоверност, Шекспир я въвежда в обръщение и то не защото е имал някакво предположение, а защото фразата е вече много популярна по времето, когато е писана пиесата.

Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на републиката, но предизвикват друга римска гражданска война, която всъщност води до установяване на автократичната Римска империя начело с осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е официално обожествен от сената.

Убит е сръбският премиер Зоран Джинджич

Зоран Джинджич е сръбски политик, един от основателите на Демократичната партия. Министър-председател на Република Сърбия от 2001 г. до...

Прочети повече

Голяма част от живота на Цезар е известен от неговите собствени Записки (Commentarii) за военните му кампании. Други източници са писмата и речи на неговия съвременник и политически опонент Цицерон, историческите съчинения на Салустий и поезията на Катул. Повече детайли от живота на Цезар са отбелязани от по-късните историци Апиан, Светоний, Плутарх, Касий Дион и Страбон.