БКП се преименува на Българска социалистическа партия

03 април 2019, 00:03 часа • 17840 | прочитания

Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа[1] политическа партия в България. БСП е прекият наследник на БКП – комунистическа партия от тоталитарния режим, установен в България след края на Втората световна война, когато страната става част от т.нар. съветска зона на влияние зад Желязната завеса.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС), начело с председател.

След проведен общопартиен референдум в края на март 1990 г., на 3 април 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на БСП и се отказва от стриктното прилагане на марксизма.

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Тази длъжност са заемали:

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

Александър Лилов (1990 – 1991)

Жан Виденов (1991 – 1996)

Георги Първанов (1996 – 2001)

Сергей Станишев (2001 – 2014)

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист

Михаил Миков (2014 – 2016)

Корнелия Нинова (2016 – )

Изборни победи

БСП печели изборите за 7 Велико Народно събрание, 37 Народно събрание и 40 Народно събрание.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

Изборни поражения

В изборите за 36 Народно събрание и 38 Народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за 39 Народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за 41 Народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. В изборите за 42 Народно събрание отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака. Година и половина по-късно, на изборите за 43 Народно събрание губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на 44 ОНС.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес