X
 
 

Израел се обявява за независима държава

2869 10
photo of Израел се обявява за независима държава
Снимка: Getty Images / Guliver

1948 г.

Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея - "Рим и Йерусалим" на Мозес Хес и "Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос" на Теодор Херцел.

Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 година преди Христа и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз. Саул от племето на последния според книгата Битие син на Иаков Венямин става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият (или третият, ако се брои Йевостей) цар — Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството. Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол

През 3 век в Римската империя има жестока криза. Старата столица Рим не могла да изпълнява функцията си в тези условия. Император Дио...

През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.

Роден е Хаджи Димитър

Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Загива едва 28 годишен след тежко ...

Източник: Уикипедия

Actualno.com

Етикети:

10 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 5 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Цената за я има държавата Израел е - 6 000 000
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Литовската въоръжена съпротива срещу руските завоеватели 4 Литовската въоръжена съпротива срещу руските завоеватели преди 3 месеца Профил на трол?
    в Литовската въоръжена съпротива срещу руските завоеватели близо 50 хиляди бойци губят животите си и са подложени на жестоки изтезания преди да бъдат екзекутирани. Нелегалната организация „Литовския съвет на свободата“ бързо се превръща в партизанско движение, което се счита за приемственик на създадената по време на Литовско-съветската война от 1919 година някогашна „Армия за освобожде виж още ›› нието на Литва„, вече необратимо погълната от безликите редици на Рабоче-крестьянская Красная армия. Тази историческа приемственост и продължение на битката със същия враг носи престиж, тежест и кураж на антикомунистическите борци за свобода. Националистическите отряди се пълнят с младежи, чийто семейства губят имотите си, фермите си и домовете си по време на безпощадната русификация. Някои от тях са още в гимназията, когато стават част от Горското братство*. Интересен факт за литовските партизане е големият брой музиканти сред тях. В докладите на НКВД често се среща бележката, че освен оръжия и други запаси, много музикални инструменти се намират в изоставените лагери на партизаните. Това показва, че безпощадните служители на Народната република са били заставени в битка преди всичко с остатъците от човешкото лице на някогашната бивша, независима, католическа Литва. Причината тази съпротива да трае толкова дълго се корени във всеотдайната подкрепа, която антисъветските партизански отряди намират в местното население.(както и в България - тук продължава до 1956г и попедата на русия е ознаменувана с издигането на на МОЧА над София) През цялото време укриват бойци, носят храна, лекарства и вода, пренасят тайни съобщения. Бившият инженер и учител по математика и литература Адолфас Раманаускас е от последните командири на съпротивата. Той ясно разпознава целта на РУСИЯ да съсипе духовно, физически и културно Литва, за да господствА, и ЗА него тоВА Е Холокост. Първоначално изобличава РУСКАТА пропаганда- пише памфлети ЗА диващината на червеноармейските войници. 1944 Г.се присъединява към бойните редици на горяните - той има чин на младши офицер от военния колеж в Каунас Бидейки възпитаник на военното училище на Каунас, способен и смел - неистовото му желание да види независима Литва го прави„Орелът“ в битките срещу НКВД/КГБ и червеноармейските бригади. По време на сражения и се е радвал на повсеместното уважение През 1950 година той става Главнокомандващ на защитните сили на Литовското движение за свобода – Lietuvos laisvės kovos sąjūdi. Той формира взводoве, води записки и детайлно описва всеки един ден от мъчителната борба срещу враг, който ги превъзхожда във всяко едно отношение. Организира уроци по геометрия и аритметика. За тези младежи е бил и командир и учител и баща. Подкрепа от запада не се появява, а тайните полицейски отряди на народното правителство ВНЕДРЯВАТ ПРОВОКАТОРИ И Заедно с жена си и дъщеря им КГБ ги залАВЯ - в затвора на КГБ във Вилнюс подложен на неописуеми жестокости и на няколко пъти е пращан в болница, да бъде съживяван, да могат изтезанията да продължават. След една година, изкуствено държан на ръба на смъртта и продължително изтезаван е екзекутиран. Не се знае къде е погребан. След независимостта на Литва е награден посмъртно с Големия кръст на Ордена на кръста на Витис. Жена му и дъщеря му са В лагер в Кемерово. След като са освободени, те са непрестанно следени и тормозени от КГБ. Жена му не й е позволено да се върне в предишната си работа и е принудена да работи като чистачка Колко още подобни герои има из всичките ограбени и превзети от РУСИЯ народи? Колко тънат в забрава? Тези действия от страна на Съв РУСИЯ още не са признати като геноцид. А червените престъпления срещу човечеството трябва да се помнят, за да не се забравя какво прозира зад сърпа и чука; той не Е свобода и справедливост, а КЪРВАВ ТЕРОР. *Терминът «горски братя» не се използва никога от Литовската армия за освобождение – те се наричат: партизани ( laisvės kovotojai), нито от естонците или латвийците (латвийците ги наричат «горяни» – «miškiniai», а естонците – «зелените» («žaliūkai»), но всички те са братя на българските горяни наречени така от народа ни
  • Анонимен 4.1 Анонимен преди 3 месеца Профил на трол?
    Химн на Литва: Литва, наша родина, ти си земя на герои. От миналото твоите синове, черпят сила и кураж. Нека твоите деца вървят, по стъпките на добродетелта. Нека работят за твоето добро и, за доброто на хората. Нека литовското слънце, да разсее мрака. и истина, и светлина, да следват стъпките ни. Нека любовта към Литва, да гори в сърцата ни. В името на тази Литва, нека единството ни проц виж още ›› ъфтява. Химн на Латвия: Боже благослови Латвия, Нашето скъпо отечество, Благослови Латвия, Нашата Латвия. Където дъщерите на Латвия цъфтят, Където синовете на Латвия пеят, Нека да танцуваме щастливи там, В нашата Латвия! Химн на Естония: Мое отечество, щастие и радост, колко си прекрасно! Не ще видя подобно на теб в целия свят. Ще милея за теб, отечество мое. Ти си ми дало живота и в теб израснах. Вечно ще ти бъда благодарно и вярно до края на живота ми. Ти всякога милееш за мен, скъпо мое отечество! Господ да те съхрани, скъпо мое отечество. Да бъде Той твой закрилник и да те благослови, за всичко, което вършиш, скъпо мое отечество!
    : 1 !
  • Анонимен 4.2 Анонимен преди 3 месеца Профил на трол?
    Химн на Литва: Литва, наша родина, ти си земя на герои. От миналото твоите синове, черпят сила и кураж. Нека твоите деца вървят, по стъпките на добродетелта. Нека работят за твоето добро и, за доброто на хората. Нека литовското слънце, да разсее мрака. и истина, и светлина, да следват стъпките ни. Нека любовта към Литва, да гори в сърцата ни. В името на тази Литва, нека единството ни проц виж още ›› ъфтява. Химн на Латвия: Боже благослови Латвия, Нашето скъпо отечество, Благослови Латвия, Нашата Латвия. Където дъщерите на Латвия цъфтят, Където синовете на Латвия пеят, Нека да танцуваме щастливи там, В нашата Латвия! Химн на Естония: Мое отечество, щастие и радост, колко си прекрасно! Не ще видя подобно на теб в целия свят. Ще милея за теб, отечество мое. Ти си ми дало живота и в теб израснах. Вечно ще ти бъда благодарно и вярно до края на живота ми. Ти всякога милееш за мен, скъпо мое отечество! Господ да те съхрани, скъпо мое отечество. Да бъде Той твой закрилник и да те благослови, за всичко, което вършиш, скъпо мое отечество!
    : 2 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Литовската въоръжена съпротива срещу руските завоеватели 3 Литовската въоръжена съпротива срещу руските завоеватели преди 3 месеца Профил на трол?
    в Литовската въоръжена съпротива срещу руските завоеватели близо 50 хиляди бойци губят животите си и са подложени на жестоки изтезания преди да бъдат екзекутирани. Нелегалната организация „Литовския съвет на свободата“ бързо се превръща в партизанско движение, което се счита за приемственик на създадената по време на Литовско-съветската война от 1919 година някогашна „Армия за освобожде виж още ›› нието на Литва„, вече необратимо погълната от безликите редици на Рабоче-крестьянская Красная армия. Тази историческа приемственост и продължение на битката със същия враг носи престиж, тежест и кураж на антикомунистическите борци за свобода. Националистическите отряди се пълнят с младежи, чийто семейства губят имотите си, фермите си и домовете си по време на безпощадната русификация. Някои от тях са още в гимназията, когато стават част от Горското братство*. Интересен факт за литовските партизане е големият брой музиканти сред тях. В докладите на НКВД често се среща бележката, че освен оръжия и други запаси, много музикални инструменти се намират в изоставените лагери на партизаните. Това показва, че безпощадните служители на Народната република са били заставени в битка преди всичко с остатъците от човешкото лице на някогашната бивша, независима, католическа Литва. Причината тази съпротива да трае толкова дълго се корени във всеотдайната подкрепа, която антисъветските партизански отряди намират в местното население.(както и в България - тук продължава до 1956г и попедата на русия е ознаменувана с издигането на на МОЧА над София) През цялото време укриват бойци, носят храна, лекарства и вода, пренасят тайни съобщения. Бившият инженер и учител по математика и литература Адолфас Раманаускас е от последните командири на съпротивата. Той ясно разпознава целта на РУСИЯ да съсипе духовно, физически и културно Литва, за да господствА, и ЗА него тоВА Е Холокост. Първоначално изобличава РУСКАТА пропаганда- пише памфлети ЗА диващината на червеноармейските войници. 1944 Г.се присъединява към бойните редици на горяните - той има чин на младши офицер от военния колеж в Каунас Бидейки възпитаник на военното училище на Каунас, способен и смел - неистовото му желание да види независима Литва го прави„Орелът“ в битките срещу НКВД/КГБ и червеноармейските бригади. По време на сражения и се е радвал на повсеместното уважение През 1950 година той става Главнокомандващ на защитните сили на Литовското движение за свобода – Lietuvos laisvės kovos sąjūdi. Той формира взводoве, води записки и детайлно описва всеки един ден от мъчителната борба срещу враг, който ги превъзхожда във всяко едно отношение. Организира уроци по геометрия и аритметика. За тези младежи е бил и командир и учител и баща. Подкрепа от запада не се появява, а тайните полицейски отряди на народното правителство ВНЕДРЯВАТ ПРОВОКАТОРИ И Заедно с жена си и дъщеря им КГБ ги залАВЯ - в затвора на КГБ във Вилнюс подложен на неописуеми жестокости и на няколко пъти е пращан в болница, да бъде съживяван, да могат изтезанията да продължават. След една година, изкуствено държан на ръба на смъртта и продължително изтезаван е екзекутиран. Не се знае къде е погребан. След независимостта на Литва е награден посмъртно с Големия кръст на Ордена на кръста на Витис. Жена му и дъщеря му са В лагер в Кемерово. След като са освободени, те са непрестанно следени и тормозени от КГБ. Жена му не й е позволено да се върне в предишната си работа и е принудена да работи като чистачка Колко още подобни герои има из всичките ограбени и превзети от РУСИЯ народи? Колко тънат в забрава? Тези действия от страна на Съв РУСИЯ още не са признати като геноцид. А червените престъпления срещу човечеството трябва да се помнят, за да не се забравя какво прозира зад сърпа и чука; той не Е свобода и справедливост, а КЪРВАВ ТЕРОР. *Терминът «горски братя» не се използва никога от Литовската армия за освобождение – те се наричат: партизани ( laisvės kovotojai), нито от естонците или латвийците (латвийците ги наричат «горяни» – «miškiniai», а естонците – «зелените» («žaliūkai»), но всички те са братя на българските горяни наречени така от народа ни
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • 1972 в Литва Ромас Каланта се самозапалва в знак на протест с/у руската соц.колонизация 2 1972 в Литва Ромас Каланта се самозапалва в знак на протест с/у руската соц.колонизация преди 3 месеца Профил на трол?
    1968 г. войски на руската соц. колониална империя смазват Пражката пролет - чешки студент се самозапалва протестирайки срещу съветската окупация и деморализацията на чехите, причинена от окупацията. Жертвата на Палах довежда до масови протести срещу окупацията - следващата година друг студент се самозапалва и умира на същото място, следват и други човешки факли на други места виж още ›› 3 години след хората факли в чехословашката руска колония, смъртта на Каланта провокира най-големите следвоенни бунтове в Литва - само през 1972 г. още 13 души се самозапалват в протест срещи руските колонизатори Kaлантa става символ на съпротивата на Литва срещу русия през 1970-те и 1980-те год. През 2000 г. той посмъртно е награден с Ордена на кръста на Витис. Kaланта пише в есе за домашно че иска да стане свещеник и го изключват от училище и завършва вечерното училище на фабриката, в която работи Свири на китара,рисува,има дълга коса и симпатизира хипитата. Тези симпатии по-късно са използвани от руснаците да представят Kaлантa като хулиган. По обяд на 14 май, 1972 г., Kaлантa изсипва 3 литра бензин върху себе си и се запалва на Laisvės Aleja в Каунас пред Държавния музикален театър, където 1940 г.с петиция русия обяява Литва за една от соц. колониите си. Kaлантa е оставил бележника си с кратка бележка на една пейка. Съдържанието Й стаВа известно едва след обявяването на независимостТА през 1990 г. и отварянето на тайните архиви на КГБ:"виновен е само режима за моята смърт(на литовски:Dėl mano mirties kaltinkite tik santvarką). След смъртта му се дочува, че е от патриотично настроените студенти, които планират протестни самоубийствени акции и с томбола определят кои от тях ще се жертват за да се възбуди обществена реакция и отзвук на Запад. Официалната руска пропаганда обявява Каланта за психично болен. От москва се опитват да покрият саможертвата на 19 год литовец, но свидетелите разпространяват факта от уста на уста. Властта набързо погребва момчето няколко часа след като издъхва Но това погребение предизвиква погребални шествия два дни и хиляди хора излизат по улиците, викайки: "Свобода за Литва!". Нападат полицейския участък и партийните офиси. Събралите се хора бяха най-вече ученици от гимназията и млади работници,студенти - политическия бунт е принудително разпръснат от КГБ, Милиция и Вътрешни войски. на следващия ден, около 3000 души вървят по Laisvės Aleja и са арестувани над 400 демонстранти. The New York Times съобщава за множество наранявания и убити от съветската армия. Обществените брожения продължават цялата 1972 г. и 1973 г. КГБ регистрира 4 масови антисъветски демонстрации. Следват нови 13 протестни самозапалвания - след 19 год.Каланта е 24 годишният V. Stonys в Varėna След смъртта на Ромас Каланта по време на мирните демонстрации и протести, стотици литовци са разпитани от КГБ. Много млади хора за заставяни да подписват признания, че са се присъединили към протестните движения от любопитство и по този начин руската власт омаловажава събитията. Комунистическата партия подчертава недостатъчната работа, която е извършила в "обучението" на съветската литовска младеж. Всички - КГБ, Комунистическата партия и младежките проруски организации - обясняват че литовските младежи не са недоволни от съветската система и от съветския всекидневие. защото "залитат"по западния начин на живот - стоки и младежка култура влизаща по незаконни канали Тази"упадъчност" допринася за нарастващата неудовлетвореност от ежедневието в руската колония. Но истината е че демонстрациите от 1972 г. обединяват млади работници, гимназисти и колежани и членовете на комунистическата младеж в желанието им за свобода и промяна към по-добър живот. Сега в независима Литва се чества Ден на гражданската съпротива за отбелязване на смъртта на Каланта и събитията от 1972-73 г. - национален ден на саможертвата за свобода, европеизация, ден на памет за съпротивата и възпоменание. Стотици млади хора се събират на мястото, където Каланта се самозапалва срещу репресиите на КГБ и Комунистическата партия. Каланта е национален мъченик в народната памет още в съветска Литва,а в постсъветската Литва Каланта е национален герой на младежката контракултура и протест от 60-те години.
  • 1940 г. СССРусия окупира Прибалтийските републики 2.1 1940 г. СССРусия окупира Прибалтийските републики преди 3 месеца Профил на трол?
    Под дулата на Червената армия почва кърваво "конституционно" преобразяване в нови „народни републики“ колонии на руската соц империя СССР - не че въвеждат съветски комунизъм - просто "чистят от фашистки политици" - има руски емисар във всяко министерство, който одобрява или отхвърля и най-дребната промяна Всички политически партии, освен комунистическата, се забранява виж още ›› т и си подчиняват всички аспекти в обществения живот на москва.Благотворителни, църковни и др неправителствени организации се разтурват или се „присъединяват“. Полицията се замества от милиции,от подбрани шумкари и криминално проявени.Националните армии се сливат с Червената Армия. Състоят се фалшиви избори за т.нар. „Народни парламенти“ от комунистите, лоялни на москва - фалшиви, тъй като преди тях отнемат възможността на други партии да участват. Резултатите от "изборите"- "с абсолютни мнозинства" са препечатани от московските вестници в лондонските вестници цели 24 часа преди изборите. Главната задача на тези фалшиви „народни парламенти“ е да изготвят петиции към СССРусия за анексирането на трите държави(тези петиции след войната се използват като доказателство за доброволното присъединяване към руската соц империя след като са "извършили социалистически революции" в страните си). т.нар. народни съдилища осъждат всички "контрареволюционни" елементи. Списание Таймс пише: „Норвегия под нацистка окупация продължава да бъде Норвегия, Полша успява да запази малка част от своята идентичност при немците. Но след като Латвия, Литва и Естония се превърнаха в руски републики номер 15, 16 и 17, ликвидацията на национализма им започна. Стотици мъже бяха арестувани, включително всички лидери на бивши режими, до които Огпу успя да се докопа. Съдилищата масово съдят „враговете на народа“. Отряди на НКВД арестуват „враждебни елементи“ и семействата им - арестувани СА над 15 хил. души. В първата година на съветската окупация, по документи 124 467 души са екзекутирани, а интернирани или депортирани -30 хиляди в Литва, 34 хиляди в Латвия и 60 хиляди в Естония.Планирана е огромна по мащаб операция за нощта С/У 28 юни 1941 г, но е отложена заради хитлеровата инвазия в СССР - има документ, в който се предвиждат 700 хиляди депортации само от Литва. Операциите на НКВД „обезглавяват нацията“, като се лиши от политическите си и културни елити, за да се предотврати съпротива срещу насилствената русификация. Като Катинското клане в Полша и избития елит в България + 30 000 убити български офицери и войници. Новите подкрепени от съветите правителства в Прибалтийските републики започват да прокарват политики в духа на съветската практика и идеология. Лоялните на москва национализират индустриите, транспорта, частните домове и частната търговия, за да отнемат възможността за стопанска независимост. Атакуват християнската вяра. Църковната собственост се одържавява, манастирите се изземват за нуждите на Червената армия, а религиозното обучение и религиозните ритуали са забранени - църковни служители са арестувани и убивани, но Католическата църква остава хранилище за съпротива през всичките години под руска власт. Още 1940 година дипломатически пратеници от трите държави подават официални жалби пред правителствата на САЩ и Англия срещу руската окупация и анексия.САЩ и други западни държави официално не признават окупацията, но не се намесват. Прибалтийските републ формално съществуване на международната сцена. Втората световна война червената армия отново навлизат в Прибалтика да „освободят“ съветските граждани. След повторното налагане на руска власт, въоръжена съпротива продължава години наред. Горските братя се радват на подкрепата на своите съграждани и 12 години поддържат активна съпротива срещу руската власт в трите прибалтийски държави. През 1949 година Съвета на министрите на СССРусия издава декрет за “депортацията на всички кулаци, националисти, бандити и семействата им“ от прибалтийските държави - над 200 хиляди души са депортирани в Сибир до 1953. 75 хиляди души са затворени в лагерите на Гулаг. Над 10% от населението на Прибалтика е депортирано в „тундрата и тайгата“ или в концлагер и съпротивата е съкрушена като в България
    : 2 !
  • 1940 г. СССРусия окупира Прибалтийските републики 2.2 1940 г. СССРусия окупира Прибалтийските републики преди 3 месеца Профил на трол?
    Под дулата на Червената армия почва кърваво "конституционно" преобразяване в нови „народни републики“ колонии на руската соц империя СССР - не че въвеждат съветски комунизъм - просто "чистят от фашистки политици" - има руски емисар във всяко министерство, който одобрява или отхвърля и най-дребната промяна Всички политически партии, освен комунистическата, се забранява виж още ›› т и си подчиняват всички аспекти в обществения живот на москва.Благотворителни, църковни и др неправителствени организации се разтурват или се „присъединяват“. Полицията се замества от милиции,от подбрани шумкари и криминално проявени.Националните армии се сливат с Червената Армия. Състоят се фалшиви избори за т.нар. „Народни парламенти“ от комунистите, лоялни на москва - фалшиви, тъй като преди тях отнемат възможността на други партии да участват. Резултатите от "изборите"- "с абсолютни мнозинства" са препечатани от московските вестници в лондонските вестници цели 24 часа преди изборите. Главната задача на тези фалшиви „народни парламенти“ е да изготвят петиции към СССРусия за анексирането на трите държави(тези петиции след войната се използват като доказателство за доброволното присъединяване към руската соц империя след като са "извършили социалистически революции" в страните си). т.нар. народни съдилища осъждат всички "контрареволюционни" елементи. Списание Таймс пише: „Норвегия под нацистка окупация продължава да бъде Норвегия, Полша успява да запази малка част от своята идентичност при немците. Но след като Латвия, Литва и Естония се превърнаха в руски републики номер 15, 16 и 17, ликвидацията на национализма им започна. Стотици мъже бяха арестувани, включително всички лидери на бивши режими, до които Огпу успя да се докопа. Съдилищата масово съдят „враговете на народа“. Отряди на НКВД арестуват „враждебни елементи“ и семействата им - арестувани СА над 15 хил. души. В първата година на съветската окупация, по документи 124 467 души са екзекутирани, а интернирани или депортирани -30 хиляди в Литва, 34 хиляди в Латвия и 60 хиляди в Естония.Планирана е огромна по мащаб операция за нощта С/У 28 юни 1941 г, но е отложена заради хитлеровата инвазия в СССР - има документ, в който се предвиждат 700 хиляди депортации само от Литва. Операциите на НКВД „обезглавяват нацията“, като се лиши от политическите си и културни елити, за да се предотврати съпротива срещу насилствената русификация. Като Катинското клане в Полша и избития елит в България + 30 000 убити български офицери и войници. Новите подкрепени от съветите правителства в Прибалтийските републики започват да прокарват политики в духа на съветската практика и идеология. Лоялните на москва национализират индустриите, транспорта, частните домове и частната търговия, за да отнемат възможността за стопанска независимост. Атакуват християнската вяра. Църковната собственост се одържавява, манастирите се изземват за нуждите на Червената армия, а религиозното обучение и религиозните ритуали са забранени - църковни служители са арестувани и убивани, но Католическата църква остава хранилище за съпротива през всичките години под руска власт. Още 1940 година дипломатически пратеници от трите държави подават официални жалби пред правителствата на САЩ и Англия срещу руската окупация и анексия.САЩ и други западни държави официално не признават окупацията, но не се намесват. Прибалтийските републ формално съществуване на международната сцена. Втората световна война червената армия отново навлизат в Прибалтика да „освободят“ съветските граждани. След повторното налагане на руска власт, въоръжена съпротива продължава години наред. Горските братя се радват на подкрепата на своите съграждани и 12 години поддържат активна съпротива срещу руската власт в трите прибалтийски държави. През 1949 година Съвета на министрите на СССРусия издава декрет за “депортацията на всички кулаци, националисти, бандити и семействата им“ от прибалтийските държави - над 200 хиляди души са депортирани в Сибир до 1953. 75 хиляди души са затворени в лагерите на Гулаг. Над 10% от населението на Прибалтика е депортирано в „тундрата и тайгата“ или в концлагер и съпротивата е съкрушена като в България
    : 2 !
  • 1940 г. СССРусия окупира Прибалтийските републики 2.3 1940 г. СССРусия окупира Прибалтийските републики преди 3 месеца Профил на трол?
    Под дулата на Червената армия почва кърваво "конституционно" преобразяване в нови „народни републики“ колонии на руската соц империя СССР - не че въвеждат съветски комунизъм - просто "чистят от фашистки политици" - има руски емисар във всяко министерство, който одобрява или отхвърля и най-дребната промяна Всички политически партии, освен комунистическата, се забранява виж още ›› т и си подчиняват всички аспекти в обществения живот на москва.Благотворителни, църковни и др неправителствени организации се разтурват или се „присъединяват“. Полицията се замества от милиции,от подбрани шумкари и криминално проявени.Националните армии се сливат с Червената Армия. Състоят се фалшиви избори за т.нар. „Народни парламенти“ от комунистите, лоялни на москва - фалшиви, тъй като преди тях отнемат възможността на други партии да участват. Резултатите от "изборите"- "с абсолютни мнозинства" са препечатани от московските вестници в лондонските вестници цели 24 часа преди изборите. Главната задача на тези фалшиви „народни парламенти“ е да изготвят петиции към СССРусия за анексирането на трите държави(тези петиции след войната се използват като доказателство за доброволното присъединяване към руската соц империя след като са "извършили социалистически революции" в страните си). т.нар. народни съдилища осъждат всички "контрареволюционни" елементи. Списание Таймс пише: „Норвегия под нацистка окупация продължава да бъде Норвегия, Полша успява да запази малка част от своята идентичност при немците. Но след като Латвия, Литва и Естония се превърнаха в руски републики номер 15, 16 и 17, ликвидацията на национализма им започна. Стотици мъже бяха арестувани, включително всички лидери на бивши режими, до които Огпу успя да се докопа. Съдилищата масово съдят „враговете на народа“. Отряди на НКВД арестуват „враждебни елементи“ и семействата им - арестувани СА над 15 хил. души. В първата година на съветската окупация, по документи 124 467 души са екзекутирани, а интернирани или депортирани -30 хиляди в Литва, 34 хиляди в Латвия и 60 хиляди в Естония.Планирана е огромна по мащаб операция за нощта С/У 28 юни 1941 г, но е отложена заради хитлеровата инвазия в СССР - има документ, в който се предвиждат 700 хиляди депортации само от Литва. Операциите на НКВД „обезглавяват нацията“, като се лиши от политическите си и културни елити, за да се предотврати съпротива срещу насилствената русификация. Като Катинското клане в Полша и избития елит в България + 30 000 убити български офицери и войници. Новите подкрепени от съветите правителства в Прибалтийските републики започват да прокарват политики в духа на съветската практика и идеология. Лоялните на москва национализират индустриите, транспорта, частните домове и частната търговия, за да отнемат възможността за стопанска независимост. Атакуват християнската вяра. Църковната собственост се одържавява, манастирите се изземват за нуждите на Червената армия, а религиозното обучение и религиозните ритуали са забранени - църковни служители са арестувани и убивани, но Католическата църква остава хранилище за съпротива през всичките години под руска власт. Още 1940 година дипломатически пратеници от трите държави подават официални жалби пред правителствата на САЩ и Англия срещу руската окупация и анексия.САЩ и други западни държави официално не признават окупацията, но не се намесват. Прибалтийските републ формално съществуване на международната сцена. Втората световна война червената армия отново навлизат в Прибалтика да „освободят“ съветските граждани. След повторното налагане на руска власт, въоръжена съпротива продължава години наред. Горските братя се радват на подкрепата на своите съграждани и 12 години поддържат активна съпротива срещу руската власт в трите прибалтийски държави. През 1949 година Съвета на министрите на СССРусия издава декрет за “депортацията на всички кулаци, националисти, бандити и семействата им“ от прибалтийските държави - над 200 хиляди души са депортирани в Сибир до 1953. 75 хиляди души са затворени в лагерите на Гулаг. Над 10% от населението на Прибалтика е депортирано в „тундрата и тайгата“ или в концлагер и съпротивата е съкрушена като в България
    : 2 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • 1972 в Литва Ромас Каланта се самозапалва в знак на протест с/у руската соц.колонизация 1 1972 в Литва Ромас Каланта се самозапалва в знак на протест с/у руската соц.колонизация преди 3 месеца Профил на трол?
    1968 г. войски на руската соц. колониална империя смазват Пражката пролет - чешки студент се самозапалва протестирайки срещу съветската окупация и деморализацията на чехите, причинена от окупацията. Жертвата на Палах довежда до масови протести срещу окупацията - следващата година друг студент се самозапалва и умира на същото място, следват и други човешки факли на други места виж още ›› 3 години след хората факли в чехословашката руска колония, смъртта на Каланта провокира най-големите следвоенни бунтове в Литва - само през 1972 г. още 13 души се самозапалват в протест срещи руските колонизатори Kaлантa става символ на съпротивата на Литва срещу русия през 1970-те и 1980-те год. През 2000 г. той посмъртно е награден с Ордена на кръста на Витис. Kaланта пише в есе за домашно че иска да стане свещеник и го изключват от училище и завършва вечерното училище на фабриката, в която работи Свири на китара,рисува,има дълга коса и симпатизира хипитата. Тези симпатии по-късно са използвани от руснаците да представят Kaлантa като хулиган. По обяд на 14 май, 1972 г., Kaлантa изсипва 3 литра бензин върху себе си и се запалва на Laisvės Aleja в Каунас пред Държавния музикален театър, където 1940 г.с петиция русия обяява Литва за една от соц. колониите си. Kaлантa е оставил бележника си с кратка бележка на една пейка. Съдържанието Й стаВа известно едва след обявяването на независимостТА през 1990 г. и отварянето на тайните архиви на КГБ:"виновен е само режима за моята смърт(на литовски:Dėl mano mirties kaltinkite tik santvarką). След смъртта му се дочува, че е от патриотично настроените студенти, които планират протестни самоубийствени акции и с томбола определят кои от тях ще се жертват за да се възбуди обществена реакция и отзвук на Запад. Официалната руска пропаганда обявява Каланта за психично болен. От москва се опитват да покрият саможертвата на 19 год литовец, но свидетелите разпространяват факта от уста на уста. Властта набързо погребва момчето няколко часа след като издъхва Но това погребение предизвиква погребални шествия два дни и хиляди хора излизат по улиците, викайки: "Свобода за Литва!". Нападат полицейския участък и партийните офиси. Събралите се хора бяха най-вече ученици от гимназията и млади работници,студенти - политическия бунт е принудително разпръснат от КГБ, Милиция и Вътрешни войски. на следващия ден, около 3000 души вървят по Laisvės Aleja и са арестувани над 400 демонстранти. The New York Times съобщава за множество наранявания и убити от съветската армия. Обществените брожения продължават цялата 1972 г. и 1973 г. КГБ регистрира 4 масови антисъветски демонстрации. Следват нови 13 протестни самозапалвания - след 19 год.Каланта е 24 годишният V. Stonys в Varėna След смъртта на Ромас Каланта по време на мирните демонстрации и протести, стотици литовци са разпитани от КГБ. Много млади хора за заставяни да подписват признания, че са се присъединили към протестните движения от любопитство и по този начин руската власт омаловажава събитията. Комунистическата партия подчертава недостатъчната работа, която е извършила в "обучението" на съветската литовска младеж. Всички - КГБ, Комунистическата партия и младежките проруски организации - обясняват че литовските младежи не са недоволни от съветската система и от съветския всекидневие. защото "залитат"по западния начин на живот - стоки и младежка култура влизаща по незаконни канали Тази"упадъчност" допринася за нарастващата неудовлетвореност от ежедневието в руската колония. Но истината е че демонстрациите от 1972 г. обединяват млади работници, гимназисти и колежани и членовете на комунистическата младеж в желанието им за свобода и промяна към по-добър живот. Сега в независима Литва се чества Ден на гражданската съпротива за отбелязване на смъртта на Каланта и събитията от 1972-73 г. - национален ден на саможертвата за свобода, европеизация, ден на памет за съпротивата и възпоменание. Стотици млади хора се събират на мястото, където Каланта се самозапалва срещу репресиите на КГБ и Комунистическата партия. Каланта е национален мъченик в народната памет още в съветска Литва,а в постсъветската Литва Каланта е национален герой на младежката контракултура и протест от 60-те години.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Самоубийство или не - какво стана с бивш...

Самоуби ли се човек на Делян Пеевски или не точно? Този въпрос на практика поставя сайтът за разследваща журналистика "Биволъ". Става ...