X
 
 

Роден е Димчо Дебелянов

1001 2
photo of Роден е Димчо Дебелянов

1887 г.

Димчо Велев Дебелянов е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

Пожар изпепелява Търново, от целия град остава само една къща

В миналото град Търново е бил не веднъж жертва на големи опустошителни пожари. На 20 март 1680 година избухва пожар в тогавашния кварт...

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това сражение, на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица.

Цар Калоян превзема Варна

Обсадата на Варна е проведена между 21 и 24 март 1201 като от една страна са обсаждащите българи, а от друга обсадените византийци. К...

Източник: Уикипедия

Actualno.com

Етикети:

2 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • 28 март - Корница - 1973 г. -  преименуване  с бой, убийства и съд 1 28 март - Корница - 1973 г. - преименуване с бой, убийства и съд преди 5 месеца Профил на трол?
    по указание от Москва ЦК на БКП взема решение 1970г. за ’’възродителен’’ процес по болшевишки и „провежда комплекс от мероприятия за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите, изповядващи мохамеданска вяра’’ След принудителното сменяне на имената в Гоцеделчевско, остават само селата Корница, Брезница и Лъжница. Местните структури на комунистическата партия правят опити виж още ›› да създадат ядро от свои поддръжници в общността , но не постигат успех . Селяните пишат изложение до министерството на просветата и др. централни ведомства , в което представят ‘’превратно’’ обсановката в с. Корница и ‘’твърдят, че органите на властта упражнява насилие по отношение на българите-мохамедани при възстановяване на българските имена’’. На 3 март 1973 ’’тълпата в Корница хвърля камъни по колите на партийните и държавни ръководители’’ . Властта решава да използва силаза насилствената смяна на имената. Сутринта на 28 март 1973 г над 500 служители на МВР влизат в село Корница. При акцията са убити 5 жители, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души ’’известни с враждебносст към мероприятията на народната власт’’ получават присъди за ‘’брожения по повод провежданите мероприятия за национално осъзнаване и съпротива срещу партийните и държвни органи’’. В Корница не са забравили жертвите на „възродителния процес” от 1973 г., които са платили с живота си, отстоявайки основите си човешки права
  • desebg.com - изповед на очевидец и жертва на „възродителния процес”  1.1 desebg.com - изповед на очевидец и жертва на „възродителния процес” преди 5 месеца Профил на трол?
    на премиерата в СУ„Св.Кл.Охридски“(2014)на документалния сборник „ДС–смяната на имената–Възродителният процес“на комисията по досиетата говори Айруш Хадж- един от противопоставилите се с/у насилственото преименуване на българските мюсюлмани в родното му село Корница през 1973 г. Тогава той е 25-годишен: ‘’... всичко се върти около човека и всеки има човешки живот, достойнство и е длъжен да ги за виж още ›› щитава и се опитавахме да докажем, че името на човека е свещено. То се дава от родителите и във време на демокрация то може да се променя, но по желание.Край нашите бащини огнища много се е говорило на тази тема. Аз бях очевидец на онези събития през 1964 г. известни като събитията в с. в Рибново , на насилието и преименуването, за което беше мобилизирана Първа българска армия, въртолети, танкове, автомати... Това беше една седмица. Няма да говоря за сопите, за побоищата, за арестите, изселванията, за съдебните процеси. Бяха необходими около 10 години да се окопити властта, която като сила, като една партия взима решение да има една вяра. Това е политиката. И след 10 години последваха събитията в Барутин. Тръгват към Централни и Западни Родопи и приключват през 1973 г. Ние застанахме съвсем открито срещу властта. Срещу острието й – ДС. Но какво общо има Държавна сигурност с правата на човека? През 1973 г. имаше разделяне на помаци, на турци, на цигани и ние се опитахме с писане – открито, директно до Политбюро на БКП], до Тодор Живков, да попитаме: възможно ли е това? При този развит социализъм да се посяга на човека и то по такъв начин? Не получихме отговори. Но след нашите писания на гости ни дойде окръжният председател на партия, след това народния представител от Банско и казаха: имате право и ще изпратим комисия от юристи, специалисти да проверят случая на място. И след две седмици изпратиха Първа българска армия и единствената конна полиция от София и гранична полиция с кучета, и доброволни отряди с дървени сопи. И в 3.30 ч. на 28 март 1973 г. ни идват на посещение като „комисия” да проверят защо нямаме нюх да разберем политиката на партията и да ни я покажат като власт, като държава и като партия. За мен целта тогава на държавата не беше да спечели човека - тя нямаше нужда от хора, а от имена - НЕ разбирам тази политика. И постъпиха толкова грозно и жестоко... Пет жертви още същата сутрин, над 60 души простреляни с огнестрелно оръжие, над 300 семейства изселени. Ако беше политика ЗА ЗАЩИТА на самата държава би трябвало да отложат такава смяна на имената, да имат лице, някакъв авторитет и достойнство пред света. Но още същата сутрин, от къща на къща, както мечка ходи и гази, тръгнаха и почнаха смяната на имената... Но имаше и друго, защото имаше ‘’виновни’’ и те трябваше да бъдат съдени. Образува се следствие, съдебен процес – 10 човека осъдени на 98 години затвор! Аз съм един от тях. Ние никога не сме мислили с/у държавата. Никога не сме се въоръжавали, както в някои документи е посочено – с вериги, брадви. Те дойдоха с танкове и хеликоптери, как сме ги борили с брадви?! Сега правя едно сравнение м/у реалността и документите, които са влезли в този том за „възродителния процес”, защото историята се пренаписва от тези, които управляват. 1973 г. помашкото население се опитахме да търсим помощ като религиозни мюсюлмани от Кърджалийския край от Лудогорието. Оттам ни казваха: вие сте помаци, цигани. И след 10 години мечката си игра хорото и в техните къщя.Показа, че политика на партията е „разделяй и владей” и го приложиха на мюсюлманите. Така, през 1984 г. се получи „единение на нацията”. 1984 г. се видя и каква е стратегията на комунистите, постигната независимо на каква цена. Много се видя, че са лагеристите без съд и присъда, много са затворниците. Направеното тогава беше насочено срещу човека Това е валидно и сега И за всеки един човек. Каквото се сее, това се жъне. Ако НЕ даваш на хората – не може да очакваш да вземаш от тях. „Възродителният процес” като вятър разклати основите на тоталитарния строй. Защото през 1989 г. след планираната „екскурзия” се видя и какво е целяла властта – колкото се може повече хора от това население да напусне държавата, да се създаде гражданско недоволство и религиозно противопоставяне – после точно това постигна Милошевич . НЕ оправдавам тези действия за насилствена смяна на имената, защото го нямаше човешкото лице на държавата, нямаше хуманност в действията на тези, които управляваха държавата. Раната стана много голяма.’’
    : 1 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 19 септември

Овен Тази сряда щастието ще ви следва по петите. Ако дадете обещание направете всичко възможно, за да го изпълните. Очакванията към ва...