Доц. Гечева: Замърсяването на питейната вода с пестициди е невидима заплаха

Повече по темата – в интервюто с доц. д-р Гана Гечева, еколог, заместник-декан по научна и проектна дейност в Биологическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски".

Доц. Гечева, разкажете ни как пестицидите влияят върху околната среда?

Чрез прекомерна и нецелесъобразна употреба на пестициди се натрупват големи количества в почви и води, които имат неблагоприятни последици за живите организми. Днес в световен мащаб се използват около 2 млн. тона пестициди годишно. Употребата им е свързана с обезпечаване на местното население с храна, както и с осигуряване износ на храни за други държави. В районите с интензивно земеделие това може да предизвика значителни негативни ефекти върху почвите, водните басейни, организмите в тях, както и върху хората чрез питейната вода. Това е така, защото всички пестициди имат индивидуални мобилни характеристики, които определят как ще се придвижват хоризонтално и вертикално в почвата. Много от тях са разтворими във вода. Въпреки че процесът на инфилтрация през почвата е бавен, подземните води също могат да бъдат замърсени.

Какво по-конкретно е отражението на тези замърсители върху човешкото здраве?

Доколко тези замърсители носят здравен риск зависи от токсичността им, количеството им във водата или хранителния продукт и какво е приеманото количество на ден. Множество пестициди са карциногенни. Установена е връзка между професионалното излагане на работници, боравещи с пестициди, и увреждания на ДНК. Важно е да се отбележи, че хроничното излагане на въздействие на пестициди чрез питейна вода води до потискане на имунната система, нарушения в хормоналния баланс, репродуктивни проблеми, забавено развитие на плода в утробата на майката.

Oще: Внимание, вредни пестициди: концерни крият изследвания

Можем ли да сме сигурни, че водата, която пием, е чиста от пестициди?

Човешкото тяло съдържа между 50 и 80% вода, ето защо консумацията на чиста питейна вода е ключова за организма. Когато използваме вода от малки водоизточници като извори, то те са по-лесни за защита от замърсяване в сравнение с големи повърхностни водоизточници като язовирите. Затова бутилираната минерална и изворна вода е сред най-чистите на пазара. Чешмяната вода е изложена на по-висок риск от замърсяване. Водещите компании за минерална и изворна вода у нас полагат много усилия да гарантират чистотата на водата, която предлагат. Оригинален подход за следене на чистотата на водата виждаме при DEVIN, които отглеждат пчелни кошери около извора на водата в Родопите. По този проект проби от полена, събран от пчелите, редовно се анализират в лаборатория в Белгия за наличие на над 500 различни вида пестициди и тежки метали, и качество на околната среда. Всички изследвания досега показват пълно отсъствие на пестициди и тежки метали в пчелния полен. 

Още: В ЕС се използват големи количества опасни пестициди

А как стоят нещата с пестицидите в България?

Необходимостта да се предприемат глобални действия по отношение на пестицидите води до създаването на Стокхолмската конвенция, която България ратифицира през 2004 г. У нас не са произвеждани пестициди от обхвата на тази конвенция, но са внасяни и употребявани в миналото. Към 2003 г. се предполага, че в нашата страна съществуват около 20 тона пестициди, но те не могат да бъдат идентифицирани поради разкъсани опаковки или липса на етикети. За съжаление проведените анализи показват съмнения относно доброто съхранение и контрол на залежалите пестициди.

Доц. д-р Гана Гечева е еколог, заместник-декан по научна и проектна дейност в Биологическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". Към момента доц. Гечева има над 20 годишен опит в мониторинга и оценката на състоянието на водите и като координатор на проекти в сферата на околната среда. Участвала е и участва като национален експерт в програмите по интеркалибрация към Европейската комисия по биологичен елемент за качество макрофити. Също така е представител за страната в ICP Vegetation - международна изследователска програма, която изследва въздействието на замърсителите на въздуха върху културите и (полу)естествената растителност.