Астрофизици са успели да разнищят загадката на свръхярка свръхнова, предаде "Ройтерс". Свръхновата - експлозията, която бележи края на живота на масивна звезда, е едно от най-ярките космически събития. Обикновено тя е около милиард пъти по-ярка от Слънцето. Малка част от тези експлозии обаче са между между 10 и 100 пъти по-ярки. Това са така наречените свръхярки свръхнови.
Защо са толкова ярки дълго време оставаше загадка в астрофизиката. Сега една от тези свръхярки свръхнови, криеща огромна звезда в галактика на около милиард светлинни години от Земята, помага на учените да разнищят загадката. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.
Още: За първи път наблюдаваха най-ранните етапи на едно от най-жестоките космически събития
Как учените разгадаха загадката
Свръхновата във фокуса на изследването е забелязана за първи път през декември 2024 г. Тя е проучвана с помощта на базираната в Калифорния обсерваторията „Лас Кумбрес" (Las Cumbres) и телескопа ATLAS (Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System) в Чили.
Изследователите са установили, че тя е станала свръхярка, защото експлозията е оставила след себе си магнетар - много компактна и бързо въртяща се останка от свръхнова с изключително мощно магнитно поле.
Магнетарът е усилил яркостта, като е погълнал заредени частици, докато се е въртял стотици пъти в секунда, и ги е изхвърлил в разширяващия се облак от газ и прах от звездата.
Магнетарите са вид неутронни звезди. Смята се, че те са останки от свръхнови, които не колабират в черни дупки, а остават като свръхплътни звездни обекти
Още: Първите свръхнови във Вселената вероятно са създали вода
„Когато масивна звезда изчерпа ядреното си гориво, тя вече не може да устои на смазващата сила на гравитацията", казва Джоузеф Фара, докторант по астрофизика в обсерваторията „Лас Кумбрес" и Калифорнийския университет в Санта Барбара, и водещ автор на изследването, публикувано в сп. „Нейчър".
„Ядрото на звездата се свива под тежестта на цялата звезда над него, смазвайки го толкова силно, че протоните и електроните се сливат, образувайки неутрони", обяснява Фара, визирайки трите основни субатомни частици, които съставляват атомите. „Ако масата на ядрото е твърде голяма, то просто ще претърпи колапс, образувайки черна дупка. Но ако условията са подходящи, новообразуваната неутронна звезда ще оцелее след колапса на ядрото", допълва ученият.
Така магнетарът е останал скрит в центъра на свръхновата, захранвайки нейната огромна светлина отвътре.
Първата свръхярка свръхнова е идентифицирана през 2006 г. от астрофизика Анди Хауъл от обсерваторията „Лас Кумбрес", съавтор на новото изследване. Хипотезата, че магнетар може да бъде източник на енергия за подобни свръхнови, е предложена през 2010 г. Според Хауъл новите открития я потвърждават.
Още: Да уловиш умираща звезда: напрежението да очакваш свръхнова
Повечето свръхнови се разгарят и угасват по предсказуем начин. Някои свръхярки свръхнови обаче, като тази във фокуса на настоящото изследване, променят яркостта си в продължение на месеци. При тях колебанията в яркостта стават все по-кратки с течение на времето.
Изследователите не са определили точно колко голяма е била звездата преди нейния зрелищен край. „Не знаем много за експлодиралата звезда, но вероятно тя е била много масивна - десетки пъти по-масивна и стотици хиляди пъти по-ярка от Слънцето", казва Фара.
Яркостта на свръхновата е трудна за осмисляне. „Големият въпрос е кое би било по-ярко: Слънцето, превърнало се в свръхнова на 150 милиона километра от Земята, - казва Фара, имайки предвид орбиталното разстояние между нашата планета и нейната звезда, - или детонация на водородна бомба точно пред очите ви? И отговорът е свръхновата, при това с девет порядъка по-ярко".
„Това е обикновена свръхнова. Свръхярката свръхнова е от 10 до 100 пъти по-ярка от нея. В абсолютни стойности яркостта на изследваната от нас свръхнова е била по-голяма от тази на цялата галактика Млечен път", допълва Джоузеф Фара.
Източник: БТА
