За първи път в историята на Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ повече от половината от страните в света попадат в категориите „трудна“ или „много лоша“ по отношение на медиите. За 25 години средният резултат на всички 180 страни и територии, обхванати в индекса, никога не е бил толкова нисък. Правото на информация се подкопава дори в демократични страни. Експертите вижда ясен знак, че журналистиката все повече се криминализира в световен мащаб.
В Северна и Южна Америка ситуацията се е променила значително, като САЩ при президента Доналд Тръмп са слезли в световната класация със седем места, а няколко латиноамерикански държави се плъзгат все по-дълбоко в спиралата на насилието и репресиите спрямо журналисти.
Още: Наплатанова: СЕМ е независим, въпреки че върху 70% от журналистите има политическо влияние
България губи едно място: кои са отличниците и кои - двойкаджиите?
Що се отнася до България, страната ни е на 71-во място в подреждането за 2026, което "Репортери без граници" актуализират ежегодно. Миналата година сме заемали 70-ата позиция с резултат 60.78, а сега индексът ни е 60.28. Той се разпростира от нула до сто, като 0 е най-ниският резултат, а 100 - най-високият.
На първо място е Норвегия с индекс 92.72 - така скандинавската страна запазва водачеството, а втора вече е Нидерландия (88.92), която се изкачва с едно място и измества подгласника от миналата година Естония. Прибалтийската република сега е трета. Следват Дания, Швеция, Финландия, Ирландия, Швейцария, Люксембург, Португалия.
САЩ са чак на 64-то място, Украйна - на 55-о, Русия - на 172-ро, Китай - на 178-мо. Така Поднебесната империя изпреварва само с малко Еритрея и Северна Корея, които са на последните две позиции. Не по-завидно е положението в Иран, Саудитска Арабия, Афганистан и Виетнам.
Още: Държавна медия, която да говори истината: Какво подхваща Мадяр в Унгария
Снимка: БГНЕС
България: "Свободата на медиите е крехка в една от най-бедните и корумпирани държави в ЕС"
За България "Репортери без граници" пишат следното като оценка: "Свободата на печата е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани държави в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск".
Телевизиите (БНТ, bTV, Нова и др.) и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, където печатните медии постепенно губят влиянието си, гласи още профилът ни. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) оказва негативно влияние върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори.
Още: Габриела Наплатанова, назначена от Румен Радев, е новият председател на СЕМ
Заплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са често срещана практика в България. Политическата нестабилност от последните години е намалила натиска върху журналистите, въпреки че проблемът продължава да съществува.
Общата законодателна рамка на България осигурява минимални стандарти за защита на журналистите, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система често правят държавата безсилна спрямо нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са обект на SLAPP процедури, отбелязват "Репортери без граници".
Още: Димитър Стоянов от BIRD е със запорирани сметки след нови "дела шамари"
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Разпределението на национални и европейски средства за медиите от страна на правителството е непрозрачно, което улеснява пристрастното разпределение в полза на медиите, подкрепящи правителството, твърдят анализаторите.
Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са обект на заплахи. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от САЩ и Западна Европа, често са изправени пред враждебност и кампании на омраза.
Снимка: БГНЕС
Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България, особено по време на изборни периоди, са сериозен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се утежнява от нивото на безнаказаност за такива престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти по време на масови събития е системен проблем, казват "Репортери без граници".
В общите акценти от цялостното проучване също се споменава името на България - във връзка със спада в показателя за правовата среда през тази година. Той се обяснява и с нарастването на стратегическите съдебни дела срещу гражданското участие — злоупотребяващи съдебни искове, известни като SLAPP, насочени срещу журналисти. Това се случва в България (71-во място), а също до голяма степен и в Гватемала (128-о място) - страната с емблематичния случай на Хосе Рубен Замора. В Индонезия (129-о място), Сингапур (123-то място) и Тайланд (92-ро място) политическите и бизнес елити също експлоатират правна система, която не успява да защити достатъчно пресата. Тези правни злоупотреби се срещат и в страни с относително висок рейтинг като Франция (25-о място).
В повече от 80% от анализираните страни защитните механизми се считат за несъществуващи или неефективни. Въпреки че Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) гарантира независимостта и устойчивостта на медиите, особено на обществените медии в рамките на Европейския съюз, той редовно се подкопава от национални законодателни проекти, както беше случаят в Унгария (74-о място) при излизащото от власт правителство на Виктор Орбан, а също и в страни с по-добро класиране като Словакия (37-о място), Литва (15-о място) и Чехия (11-о място).
Още: „Без свободна преса не може да има демокрация“: Френски медии срещу крайната десница
Петте основни извода от Световния индекс за свобода на печата за 2026
- Средният резултат за всички държави и територии по света никога не е бил толкова нисък. За първи път в 25-годишната история на индекса повече от половината държави в света попадат в категориите „трудна“ или „много лоша“ по отношение на свободата на печата;
- От петте показателя, използвани за оценка на свободата на медиите в световен мащаб, които определят икономическата, правната, политическата и социалната среда за журналистиката, правният показател отбелязва най-рязък спад през тази година;
- Съединените щати са слезли със седем места надолу в класацията, други страни в Америка - като Еквадор и Перу - също са се сринали;
- Норвегия заема първото място за десета поредна година, докато Еритрея е на последно място за трета поредна година;
- Сирия след управлението на диктатора Башар Асад отбелязва най-голямото подобрение в свободата на печата от всички страни и територии в индекса за 2026 г., като се изкачва с 36 места в класацията.
Снимка: Getty Images
Също така войните по света ограничават достъпа до информация, криминализирането на журналистиката достига връх, а правният индекс се срива поради злоупотребата със законите за националната сигурност.
За първи път от четвърт век насам:
- Общата средна оценка на всички оценени страни никога не е била толкова ниска;
- В над половината от страните и териториите в света (52,2%) състоянието на свободата на печата е категоризирано като „трудно“ или „много сериозно“. През 2002 г. тази категория представляваше малка част (13,7%);
- През 2002 г. 20% от световното население живееше в държави, в които състоянието на свободата на пресата беше определено като „добро“. Двадесет и пет години по-късно по-малко от 1% от световното население живее в държави, които попадат в тази категория.
