Меркурий си крадял атмосфера от кометата Енке

Опашката на кометата бомбардира Меркурий с поток от множество частици прах, разказали учените на поредната Планетологична конференция DPS.

Меркурий ще се сблъска с Венера или Слънцето?

Астроном от университета на Хавайските острови, изчислил траекторията на движение на планетите от Слънчевата система няколко милиарда г...

Прочети повече

"И преди знаехме, че сблъсъците на частици прах от Космоса с повърхността на планетите са играли важна роля във формирането на техните екзосфери. Но не знаехме колко голяма роля частиците прах от кометите са играли в тяхното запълване в сравнение със зодиакалния прах", казва Розмари Килен (Rosemary Killen) от Центъра за космически полети Годард на НАСА.

Килен и колегите ѝ изяснили как е възникнала тънката въздушна обвивка на Меркурий, като изучили данните, събрани от сондата MESSENGER, която разкривала тайните на първата планета в Слънчевата система през последните четири години.

На борда на сондата имало няколко научни уреда, позволяващи да се изучи как се променя съставът на атмосферата на Меркурий през 88-дневното му пътешествие около Слънцето. Тези инструменти разкрили необичайни колебания в концентрацията на редица елементи, по-конкретно калций.

Тези изменения първоначално се асоциирали с това, че Меркурий, както и всички останали планети от Слънчевата система, периодично пресича така наречения зодиакален облак прах. Той представлява голямо струпване на раздробени астероиди и микрочастици материя, протегнали се във вид на своеобразна "палачинка" по плоскостта на еклиптиката (въображаема повърхност, по която Земята се движи около Слънцето).

Воден лед се крие на Меркурий

Космически апарат на НАСА изпрати първите оптични снимки на воден лед в потънали в сянка кратери на Меркурий, съобщи Би Би Си. Вероятно...

Прочети повече

Както смятали учените, измененията в концентрацията на калция и други елементи са протичали поради това, че атмосферата на Меркурий е поглъщала част от частиците от зодиакалния облак, когато планетата е прелитала през него. Но когато Килен и колегите ѝ съпоставили положението на Меркурий на орбита и колебанията в дела на елементите, ги очаквала изненада – пикът на тяхната концентрация не съвпадал с момента, когато планетата пресичала плоскостта на еклиптиката.

Максималните концентрации на калций и други елементи се наблюдавали значително по-късно – когато Меркурий се сближавал със Слънцето на минимално разстояние. Това навело учените на мисълта, че източник на праха може да е друг обект, който често попадал в обектива на камерата на MESSENGER – кометата Енке.

Тази комета, открита през 1783 година от немския астроном Йохан Енке, на всеки три години се сближава на опасно разстояние до Слънцето, в резултат на което нейната кома – светещата прахова опашка – се разраства до големи размери. Този голям, но плътен газово-прахов шлейф взаимодейства със слънчевия вятър, като се огъва и мени под налягането на газа и ускорените частици, изхвърляни от Слънцето.

Част от тази опашка се "откъсва" от кометата и формира "пътека" от прах по цялата ѝ орбита в близките до Слънцето части, през които периодично минава Меркурий.

Меркурий се смалява

Меркурий - най-малката по размери планета в Слънчевата система от земната група, става все по-малка. Ново проучване показва, че диаметъ...

Прочети повече

Благодарение на това атмосферата на Меркурий изглежда така, както се е представила пред нас през 2011 година, когато към първата планета от Слънчевата система се е присъединила сондата MESSENGER, заключават учените.