Може би пренебрегваме цяла популация от астероиди, които представляват заплаха за Земята, само защото са изключително трудни за виждане. В пространството, споделяно от орбитата на Венера, стотици неоткрити астероиди биха могли да обикалят около Слънцето, скрити от нашия поглед, просто заради позицията си. Тъй като са по-близо до центъра на Слънчевата система, отколкото ние, трябва да гледаме в посока на Слънцето, за да ги видим – което означава, че всяка слънчева светлина, която отразяват, се заглушава от слънчевото сияние.
Твърденията на учените
„Нашето проучване показва, че има популация от потенциално опасни астероиди, които не можем да открием със съвременните телескопи“, обяснява астрономът Валерио Каруба от Държавния университет в Сао Пауло в Бразилия.
Още: Ново откритие помага за разрешаването на голяма мистерия за Вселената
„Тези обекти обикалят около Слънцето, но не са част от астероидния пояс, разположен между Марс и Юпитер. Вместо това, те са много по-близо, в резонанс с Венера. Но са толкова трудни за наблюдение, че остават невидими, въпреки че могат да представляват реален риск от сблъсък с нашата планета в далечно бъдеще.“
Тези обекти не са хипотетични. Към днешна дата астрономите са идентифицирали 20 астероида, които са в коорбитална връзка с Венера. Коорбиталите не обикалят около самата Венера, а се въртят около Слънцето в синхрон с орбитата на планетата – понякога обикалят напред, понякога се влачейки назад, а понякога пресичат напред-назад пътя на Венера по сложни модели.
Това, което знаем за тези обекти, предполага, че не са съвсем стабилни: те са силно хаотични и формите, които орбитите им очертават около Слънцето, се променят в относително кратки времеви интервали, средно около 12 000 години. Освен това, техните пътища могат да бъдат надеждно предсказани само за около 150 години напред.
По време на произволна промяна във формата на орбитата си, астероид може да излезе от относително стабилна орбита около Венера и да се приближи до Земята, потенциално приближавайки се достатъчно близо, за да представлява опасност. Те дори могат да пресекат орбиталния път на Земята.
Още: Мистериозни структури дълбоко в Земята могат да подхранват смъртоносни вулканични изригвания
Учените смятат, че тези известни обекти представляват само върхът на айсберга за популацията на коорбиталите на Венера, като останалите представляват липсващото мнозинство.
„Астероиди с диаметър около 300 метра, които биха могли да образуват кратери с ширина от 3 до 4,5 километра и да освободят енергия, еквивалентна на стотици мегатона, може да са скрити в тази популация“, казва Каруба. „Удар в гъсто населен район би причинил мащабни опустошения.“
Към днешна дата повечето от откритите коорбитали на Венера имат едно общо нещо: ексцентричност по-висока от 0,38. Ексцентричността е мярка за това колко кръгла е една орбита; ексцентричност от 0 означава идеално кръгова орбита. Орбитата на Земята около Слънцето има ексцентричност от 0,017, така че е много близка. Колкото по-висок е ексцентричността, толкова по-удължена е орбитата.
Тъй като известните коорбитали на Венера имат силна ексцентричност, те могат да се отдалечават по-далеч от Венера и да се приближават до Земята, като по този начин стават по-лесни за наблюдение в нашето небе при здрач, когато Слънцето е под хоризонта, но все още е в обсега да освети малък, близък обект.
Още: Астероид за обяд: Изследователи имат странна идея за изхранване на астронавти
Колко опасни са за Земята
Каруба и колегите му провели симулации, за да изследват популацията на коорбиталите на Венера с по-ниска ексцентричност. Те се фокусирали по-специално върху диапазона от възможни орбити, дали тези орбити представляват опасност за Земята и дали обсерваторията Вера Рубин, която скоро ще използва най-голямата камера, създавана някога, за да заснема космоса с изящни детайли, може да помогне на астрономите да ги наблюдават.
Резултатите разкрили диапазон от орбити с ексцентричност под 0,38, които биха могли да представляват заплаха за Земята в далечно бъдеще. Притеснително е, че обсерваторията Вера Рубин би могла да ги забележи само през ограничени времеви прозорци в определени периоди от годината.
Междувременно, тази празнина в познанията ни за Слънчевата система представлява специфичен проблем за планетарната защита: много по-трудно е да се реши проблем, който не можеш да предвидиш.
Има обаче и друго решение. Обсерватория в орбита около Венера или споделяща орбитата на Венера би била много по-добре позиционирана, за да вижда астероидите, които споделят ъгъла на планетата в Слънчевата система. Струва си да се отбележи също, че предстоящи мисии, като например NEO Surveyor на НАСА, са предназначени да се справят с това сляпо петно във вътрешната Слънчева система.
„Докато проучвания като тези от обсерваторията Рубин може да са в състояние да открият някои от тези астероиди в близко бъдеще“, пишат изследователите в своята статия, „ние вярваме, че само специална наблюдателна кампания от космическа мисия близо до Венера би могла потенциално да картографира и открие всички останали „невидими потенциално опасни астероиди сред коорбиталните астероиди на Венера“.
Изследването е публикувано в списание „Астрономия и астрофизика“.
