Луната бавно абсорбира фрагменти от земната атмосфера. Този процес се случва от милиарди години благодарение на „невидимите магистрали“, които създават магнитното поле на нашата планета. Луната не просто обикаля около нас – тя се „храни“ с нашата планета. Учените са открили, че спътникът на Земята тихо абсорбира малки фрагменти от атмосферата си и този случай на „космически канибализъм“ е възможен благодарение на слънчевия вятър и магнитното поле на Земята. Изданието Live Science съобщава за резултатите от проучването.
Краят на една 20-годишна теория
Още от мисиите „Аполо“ през 70-те години на миналия век, учените откриват странни следи от вода, въглероден диоксид, хелий и азот в лунната почва (реголит). Стана ясно, че някои от тези вещества, включително азотните йони, идват от горните слоеве на земната атмосфера.
Учени: Повече от 60 години Земята има таен спътник, за който никой не знае
От 2005 г. насам преобладаващата теория беше, че това е могло да се случи само преди Земята да формира своето магнитно поле (магнитосфера). Смяташе се, че магнитният щит ще блокира излизането на атмосферни частици в космоса. Ново моделиране обаче показа друго.
Магнитна „опашка“ като маршрут
Учените комбинираха данни от проби от Аполо с компютърни модели и откриха, че йонният трансфер е най-голям, когато Луната преминава през магнитната опашка на Земята. Това се случва ежемесечно по време на пълнолуние, когато Земята преминава между Слънцето и Луната.
Линиите на магнитното поле в тази „опашка“ действат не като бариера, а като невидими магистрали. Те насочват заредените частици директно към Луната, където те се отлагат в почвата. Този процес вероятно е започнал преди 3,7 милиарда години, когато се е образувала магнитосферата, и продължава и до днес.
Прочетете също: Учени: Разкъсването на Африка ще формира напълно нов океан
Капсула на времето
Това откритие е от огромно научно значение. То означава, че лунната почва съдържа проби от атмосферата на древна Земя.
„Чрез комбиниране на данни за частици, запазени в лунната почва, с компютърно моделиране можем да проследим историята на земната атмосфера и нейното магнитно поле“, казва съавторът на изследването Ерик Блекман, астрофизик от Университета в Рочестър.
„Нашето проучване може да има и по-широки последици за разбирането на ранните атмосферни изтичания на планети като Марс, който днес няма глобално магнитно поле, но е имал такова в миналото, подобно на Земята“, добавя водещият автор Шубхонкар Парамоник.
Сега пробите, събрани по време на предстоящи мисии, като програмата Artemis на НАСА или китайските експедиции, ще помогнат за запълване на празнините в геоложката история на нашата планета.
Прочетете също: Древни скали в Австралия разкриват тайната за произхода на Земята и Луната
