Народното събрание прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с механизма за разследване на главния прокурор, съдебния контрол върху прокурорските актове и защитата срещу произволно задържане. Два от проектите са внесени от служебния кабинет на Андрей Гюров, а третият - от Йордан Иванов и депутати от "Демократична България".
Първият законопроект на кабинета "Гюров" предвижда задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване или спиране на разследвания за корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични длъжности. Промените са част от ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Правосъдният министър Николай Найденов обясни, че с текстовете се цели реален контрол върху действията на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници - механизъм, който досега на практика не е функционирал ефективно. Още: За да няма репресии: ДБ предлагат съдебен контрол на 72-часовото прокурорско задържане (ВИДЕО)
Предвижда се контролът да бъде осъществяван от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определян на случаен принцип от специален списък със съдии с най-висок ранг и опит в наказателното право.
Според вносителите така се запълват законодателни празноти и се отстраняват грешки в действащите текстове, включително препратки към несъществуващи разпоредби, които досега са блокирали назначаването на контролиращ прокурор.
Законопроектът получи подкрепа от всички парламентарни групи с изключение на "ДПС-Ново начало", които гласуваха "против".
Вторият проект на служебното правителство е свързан с транспонирането на европейски директиви за процесуалните права в наказателното производство. От Министерството на правосъдието предупредиха, че срещу България вече има процедури от Европейската комисия заради нарушения и непълно прилагане на европейските правила. Още: Във ВСС се подиграват на новия правосъден министър: Няма твърда ръка и не е реформатор
Найденов посочи, че целта е по-ефективен наказателен процес и по-силен съдебен контрол, особено в частта за противодействие на корупцията. И този законопроект беше подкрепен от всички партии без "ДПС-Ново начало".
Третият проект, внесен от Йордан Иванов от "Демократична България", предвижда въвеждането на бърз съдебен контрол върху 72-часовото прокурорско задържане.
"Нашата най-дълбока идея е да се дадат по-високи гаранции за защита на основни човешки права. Последните десетилетия многократно сме ставали свидетели на прокурорска репресия", заяви Иванов от парламентарната трибуна.
Той подчерта, че България редовно губи дела в Европейския съд по правата на човека заради липсата на ефективен механизъм за обжалване на подобни задържания, а обезщетенията се плащат с публични средства.
От "Демократична България" аргументират промените с нуждата от реална защита срещу произвол и по-строг контрол върху действията на прокуратурата при ограничаване на основни права.
Законопроектът на ДБ беше подкрепен единодушно от всички парламентарни групи, включително и от "ДПС-Ново начало". Още: "Законът не е инат": Прокурорите с остър отговор към Божанов за "щом прокуратурата е против тази реформа, тя задължително трябва да се случи"
По време на дебатите Силвия Христова от "Прогресивна България" заяви, че може да се помисли за допълнително прецизиране на съдебния контрол по делата срещу главния прокурор, включително с възможност той да стига до Върховния касационен съд като последна инстанция.
От ГЕРБ-СДС Стефан Арсов посочи, че голяма част от текстовете стъпват върху работата на предходното редовно правителство на Росен Желязков, а целта е повече ефективност, контрол и доверие в наказателното производство.
Петър Петров от проруската партия "Възраждане" подкрепи идеята за задължителен съдебен контрол по корупционни дела и настоя подобен механизъм да обхваща и други тежки престъпления, когато са извършени от хора с влияние и власт.
