"СССР някога учеше Китай как да строи фабрики. Днес Русия послушно учи китайски йероглифи, защото инструкциите за новия живот са написани на тях." Това пише руският блогър Игор Комисаров в профила си във Фейсбук, коментирайки визитата на Владимир Путин в Пекин.
За вече пълната зависимост на Русия от Китай, особено след като Путин жадуваше освобождение от прословутия "западен диктат", той казва:
"Русия някога диктуваше цените на газа. Сега Китай купува суровините й само с огромна отстъпка. Пекин се държи като строг пазарен господар: ако не му харесва цената, просто затваря крана и чака по-малкият партньор да стане по-отстъпчив.
Русия някога се гордееше със своята самолетна и автомобилна промишленост. Сега целият руски пазар на практика принадлежи на Китай. Светът трупаше долари. Сега Русия се прекланя пред юана. Външната й търговия потъва все по-дълбоко в китайските банки - младшият партньор е преминал изцяло към парите, емитирани от по-старшия партньор.
Години наред Москва бягаше от "западния диктат" и "загубата на суверенитет". Бягаше толкова дълго и толкова шумно, че в крайна сметка се оказа напълно зависима от Пекин.
Русия размени капризните, но предвидими европейски купувачи за един-единствен, безмилостен азиатски господар.
Европа спореше, но прилежно си плащаше. Китай не спори. Китай просто купува всичко на безценица: суровини, пазари, технологии и бъдещето."
Още: Има сделка?: След години чакане пречупи ли Путин Си Дзинпин за "Силата на Сибир 2"
В отделен пост Комисаров пояснява още как бяха разменени ролите и как към настоящия момент Русия е просто суровинен придатък на Китай:
"Днес Пекин е световната фабрика, технологична суперсила и втората по големина икономика на планетата. Москва е важен съсед със своите ресурси, армия и огромна територия.
Русия продава петрол, газ, въглища, дървен материал и метали. Китай продава автомобили, електроника, машинни инструменти, телефони и практически всичко, което може да се зарежда, включва или актуализира чрез приложение. Накратко: единият доставя суровините, другият печели от тях.
Това стана особено забележимо след напускането на западните компании. Китайските марки бързо завзеха освободения пазар. Руските автокъщи сега приличат на клон на Шанхайското изложение.
В същото време Китай действа с изключителен прагматизъм. В голямата политика няма такова нещо като "вечно приятелство". Пекин купува руски петрол с отстъпки, предпазливо се придържа към някои западни санкции и се опитва да не се кара със САЩ повече от необходимото. Когато на китайските банки се намеква за потенциални проблеми с американската финансова система, интересът им към руските клиенти някак си забележимо намалява. Но този съюз е жизненоважен за Русия. След разрива със Запада, Китай се превърна в основна търговска врата към външния свят. През него преминават технологии, оборудване, компоненти и значителна част от вноса. Без Китай руската икономика бързо ще трябва да си спомни как изглежда "технологичният суверенитет" без технологии."
Още: "Не сме се виждали един ден, а сякаш са минали три есени": Срещата на Путин и Си
