Ново изследване показва, че голяма част от ежедневното ни поведение и мислене не се ръководи от съзнателна воля, а от автоматични неврологични процеси, които протичат „под нивото на осъзнатост “. С други думи, мозъкът функционира през по-голямата част от деня по начин, който може да се нарече „автопилот“, при който без много съзнателни усилия изпълнявате рутинни задачи, реагирате на познати ситуации и навигирате в живота си въз основа на предишни навици и запомнени модели, съобщава порталът ScyTechDaily.
Компютри, създадени от човешки мозък: Да, реалност е, но готови ли сме за нея?
Това откритие променя възприятието за човешката осъзнатост, решения и ежедневна ефективност, тъй като показва, че значителна част от нашите мисли, чувства и действия не изискват постоянен съзнателен надзор от страна на мозъка.
Проучването е проведено върху няколкостотин участници, използващи усъвършенствани техники за записване на мозъчната активност и наблюдение на поведението за дълги периоди от време. То показва, че около две трети от времето мозъкът функционира в автоматизирани модели, без активно съзнателно внимание. Тези режими включват ежедневни задачи като ходене по познат маршрут, водене на разговори по познати теми, шофиране по познат маршрут, както и мислен преглед на планове или спомени без активно съзнателно ръководство. Автоматичната работа на мозъка позволява пестене на енергия и освобождаване на когнитивни ресурси за ситуации, които изискват сложен анализ и вземане на решения.
Още: Три ключови възрасти, в които мозъкът старее
Това не е съвсем изненадващо, когато се погледне как мозъкът работи на биологично ниво. Човешкият мозък консумира голяма част от енергията на тялото, дори когато не изглежда активен. За да поддържа това, еволюцията е разработила система, при която рутинните и познати модели – като ежедневните задачи – се „превключват“ към автоматични механизми, освобождавайки съзнателното внимание за сложни проблеми или внезапни промени в околната среда. На практика това означава, че повечето от нас се събуждат, изпълняват безброй малки задачи през целия ден и завършват деня, без да мислят за всяка стъпка – именно защото мозъкът се ръководи от рутината.
В научен план, тази автоматична дейност е свързана с функционирането на мозъчни мрежи, които позволяват имплицитна памет и процедурна памет - вид памет, която не изисква съзнателно припомняне, за да бъде използвана. В течение на живота си сме създали огромна база данни от модели: как да се обличаме, как да общуваме, как да шофираме колело или кола, как да изпълняваме задачи на работното място. Когато дадена задача се повтаря достатъчно пъти, мозъкът я „превключва“ от съзнателни, внимателно контролирани невронни пътища към такива, които функционират почти автоматично, подобно на това, когато се учим да ходим, без да мислим за всяка стъпка.
Важно е да се разбере, че „работата на автопилот“ не означава, че сме в безсъзнание или че мозъкът ни не работи; напротив, той работи много интензивно, но използва различни механизми от тези, които се активират, когато съзнателно анализираме нова ситуация. Автоматичните режими включват свързването на сетивното възприятие, паметта и предишния опит, така че познатите ситуации преминават през мозъка бързо и ефективно, без да е необходимо внимателно обмисляне. Това спестява енергия и създава капацитет за фокусиране върху неочаквани или сложни събития, като например усвояване на нова задача, решаване на проблеми, вземане на важни решения или реагиране на опасност.
Едно от интересните открития на изследването е, че една трета от деня остава достъпна за съзнателна обработка и оценка – тоест, докато автоматичните режими се грижат за рутината, през останалата част от времето мозъкът активно използва вниманието и осъзнаването за сложни умствени задачи. Това включва ситуации, когато сме изправени пред непозната информация, планираме бъдещи стъпки, преосмисляме решения или научаваме нещо ново. Тогава се активират области на мозъка, свързани с работната памет, контрола на импулсите и абстрактното мислене.
Още: 5-минутни тренировки за мозъка
Тези прозрения имат широки приложения – от ежедневното функциониране до здравето и психологическата практика. Например, много форми на стрес, тревожност и когнитивни разстройства могат да бъдат свързани с дисбаланс между автоматичните и съзнателните режими на мозъка. Ако мозъкът „превключва“ на автопилот твърде често, без достатъчен съзнателен контрол и оценка, това може да доведе до импулсивни реакции, грешки в преценката или неконструктивни модели на поведение. За разлика от това, съзнателното внимание позволява размисъл, планиране и вземане на решителни и обмислени решения.
Това изследване показва също, че концепцията за „съзнателен контрол“ върху собствените мисли и действия не е толкова проста, колкото си представяме интуитивно. Нашето чувство за самосъзнание и контрол е отчасти реално, а отчасти е резултат от дълбоко вградени автоматични процеси, които действат „зад кулисите“. Разбирането на това как мозъкът балансира между автоматичността и съзнателната мисъл би могло да помогне за разработването на образователни, терапевтични и осъзнати упражнения, които подобряват контрола и гъвкавостта на психичните процеси.
Още: Как мозъкът избира кои спомени да запази и кои да изтрие
Изследването ни напомня, че ние не сме роботи, следващи предварително програмиран маршрут, а че нашите когнитивни способности работят с подкрепата на високоразвити механизми за автоматизация. Балансът между „автопилота“ и съзнателните решения ни позволява лесно да се ориентираме в рутинните аспекти на живота, като същевременно оставаме способни на креативност, учене и адаптация, когато е наистина необходимо.
