Всяка година на 6 май България чества Деня на армията и Гергьовден. В народния календар той е свързан със земеделието (Георги на гръцки означава „земеделец“), със скотовъдството и като цяло с пролетното обновяване на природата. В България Свети Георги се смята едновременно за воин-защитник и покровител на овчарите и техния добитък.
Предците ни са разделяли годината на два цикъла: от Гергьовден до Димитровден през октомври и от Димитровден до Гергьовден. На този ден овчари, които обикновено били наемани за цялото лято до края на октомври, излизали на полето със стадата си. Затова на този ден традиционните обичаи и ритуали са свързани с овцете и грижата за тях.
Традиции и обичаи на Гергьовден
Предната вечер се провежда ритуална церемония по доене на овцата, която е родила агнета първа тази година. Към кофата с червен конец се завързва букет пролетни цветя, а в кофата се поставя монета, за да е висок добивът на мляко през цялата година. Стопаните също така сплитат корона от див здравец, коприва, къпина и глог с черен конец и украсяват главата на овцата с нея. Същият венец се окачва на вратата на кошарата. На Гергьовден за първи път в годината се приготвя прясно сирене, но не се осолява, за да не пресъхне овчето мляко.
Най-хубавите пожелания за Гергьовден 2025
Пролетните билки, цветята и младите клонки на дърветата заемат специално място във всички ритуали. Жените и децата излизат на поляната рано сутринта и събират диви цветя, които след това използват, за да украсят прозорците и вратите на къщата. Зелени венци, изработени от бук, дъб или ябълка, се използват за украса на порти и маси. А венци от различни лечебни билки: чесън, къпина, глог и коприва – обикновено се използват за традиционна защита на добитъка.
Съществува поверие, че в нощта преди празника съкровищата, заровени в земята, започват да „играят“. Нощта е подходяща и за всякакви гадания. Като цяло, магията съпътства празника във всичко. В древността се е вярвало, че на този ден може да се отнеме плодородието. Затова, за защита, вечер предците ни поставяли парче сол зад портата (сутрин то се използвало за храна на овцете) и женски пояс, а рано сутринта мъжете се втурвали към нивите си, за да заровят в средата червено великденско яйце. На някои места в Западна България по това време се е изгаряла и сламата, останала от Бъдни вечер.
Вкусна и свежа салата за Гергьовден, която се превърна в ХИТ
На този ден не трябва да се иска сол или закваска от кисело мляко от съседа си – това се смята за лоша поличба. Сутрешната роса има специално значение на този ден. Вярва се, че ако се измиете с майска роса тази сутрин, ще бъдете здрави през цялата година и никаква болест няма да може да ви надвие.
Гергьовден е свързан и с традиционни празненства. За празничната трапеза домакинята приготвя специален обреден хляб („годовица“), върху който от тесто оформя фигурки на овчар и овца. В чест на Свети Георги, във всяка къща (в селата това е традиция) се коли младо агне. Преди това на главата му се поставя венец от цветя, събрани сутрин, а на левия рог се пали свещ и се чете молитва. Обикновено се коли пред вратата, а кръвта се излива в река или мравуняк (за да се размножават овцете като мравки). Кожата на закланото агне традиционно се дарява на църквата.
Традиционно ястие за празничната трапеза е агнешко, печено на шиш върху жарава. Карантиите се използват за приготвяне на ястие, наречено „дроб-сарма“ (варени карантии, задушени във фурна с ориз). Виното тече като река на трапезата и се пеят песни. И след празника всички танцуват хоро. Най-известният овчар или бременна жена със зелена клонка в ръка води хорото.
Вкусна и пухкава питка за Гергьовден
