България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Фани (Стефанка) Добрева Попова-Мутафова (1902 – 1977) е сред най-четените български автори на историческа белетристика от междувоенния период. Дори критиката я поставя сред "върховете" на жанра у нас. Най-мащабното ѝ дело е тетралогията "Асеневци". След 1944 г. е осъдена и дълго забранена за публикуване; творбите ѝ се завръщат постепенно през 60-те и 70-те години.
Кратки биографични данни
Произхожда от офицерско семейство (баща ѝ е ген. Добри Попов; племенница е на ген. Стефан Нерезов). Детството й до 12-годишна възраст преминава в Торино, където учи и взема уроци по италиански и пиано. В София завършва Първа девическа гимназия (1922).
През 1922–1925 учи пиано в Мюнхенската консерватория и слуша лекции по история на изкуството.
Членува в литературния кръг "Стрелец" (1925–1927) и публикува във "Вестник на жената", "Българска мисъл", "Златорог" и др.
Творчество
Основна тема на творбите й е държавността и културният разцвет на Второто българско царство. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България.
Основни произведения:
- Тетралогия "Асеневци" (1929–1939):
- "Солунският чудотворец" (1929/30),
- "Дъщерята на Калояна" (1936),
- "Йоан Асен (І/ІІ)" (публикации 1938–1939),
- "Последният Асеновец / Боянският майстор" (1939).
Друга белетристика и очерци:
"Жени" (1927), "Жената на приятеля ми" (1929), "Недялка Стаматова" (1933), "Велики сенки" (1935), "На кръстопът" (1937), "Приказки за Крали Марко" (1937), "Христо Ботев" (1937), "Княгиня Мария-Луиза" (1939), "Новата българка" (1942), "Червената мантия" (1943), "Д-р П. Берон" (1972).
Занимава се и с преводаческа дейност от италиански (вкл. след 1944 г., когато официално няма право да публикува оригинална проза).
Още: Неподражаемият художник, чиито картини разпознава всеки българин
Междувоенен успех и естетика
Още през 30-те години книгите ѝ са масово четени и преиздавани. Поетът Кирил Христов пише за нея: "Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература."
Романите й стъпват върху обстойни архивни справки, но едновременно с това са насочени към популярно-исторически разказ с психологически и романтически пласт.
Съд и репресии (1944–1960-те)
През Втората световна война тя приема поканата да участва в годишната международна среща на писателите във Ваймар, Германия, а така също е свързвана с Европейския писателски съюз (Europäische Schriftstellervereinigung). Тези участия по-късно става аргумент срещу нея.
След преврата на 9.IX.1944 г. е арестувана, изправена пред Шести състав на Народния съд и осъдена на 7 години строг тъмничен затвор и глоба за "прогерманска дейност" и "великобългарски шовинизъм". Помилвана е по здравословни причини (заради тежка астма) след 11 месеца, но следват нови репресивни мерки в началото на 50-те (затвор/въдворяване). Забранена е за публикуване с десетилетия.
Още: Родоначалникът на книгоиздаването в България работил години като кмет без заплащане
От 60-те години започва постепенна частична реабилитация - през 1963 г. е възстановена в Съюза на българските писатели и се допуска ограничено преиздание на част от романите й, но с идеологически редакции. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе преправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. с нови/променени пасажи. Принудена е насила да внесе поправки и в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ".
Късен период и награди
През 1972 г. е тържествено отличена с орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен за 70-годишнината си.
През 2007–2009 "Асеневци" излиза с автентичния си текст, без наложените през 60-те години корекции.
Радио България (БНР) я определя като водеща авторка на исторически романи, чиято тетралогия "Асеновци" е канон за популярното осмисляне на средновековната българска история.
