Историята на Тевтонския орден (пълно название „Орден на Немския дом на Света Мария Йерусалимска“) започва с Третия кръстоносен поход. Три западноевропейски държави вземат активно участие в Третия кръстоносен поход (1189-1192) срещу мюсюлманите: Англия, Франция и Германия.
Немските рицари са водени в кампанията от император Фридрих I Барбароса. Но още в самото начало той се удавя при прекосяване на една от реките в Мала Азия, след което неговите рицари, водени от херцог Фридрих Швабски, се присъединяват към армията на англичаните и французите, които са командвани съвместно от краля на Англия Ричард Лъвското сърце и френския крал Филип II.
Рицарите обсаждат крепостта Акра около две години. Много християнски рицари са убити и ранени. За да окажат помощ на ранените немски рицари, монаси от Бремен и Любек създават полева болница в палатката си (направена от корабно платно), това се случва през 1190 г. След превземането на Акра (през октомври 1190 г.), с подкрепата на херцог Фридрих Швабски немското болнично братство на монасите получава сграда близо до градската стена за болница. Папа Климент III дава съгласието си за създаването на болницата на 6 февруари 1191 г. Така в крепостния град Акра се появява „немска болница“, която скоро попада под патронажа на немската църква „Света Мария“ в Йерусалим. Повечето от германските поклонници даряват парични суми на болницата, а някои остават да работят там. Сред тях има много рицари, които сформират немско рицарско братство в болницата.
Още: Знаете ли имената на Рицарите на Кръглата маса
През 1198 г. херцог Фридрих, водачът на немските кръстоносци в Светата земя, с одобрението на германския император Хенри VI, решава да превърне немското болнично братство в рицарски орден, отворен само за немци (останалите ордени приемат хора от различни страни).
За основа са взети уставите на два други ордена. От хоспиталиерите - всичко, свързано с грижите за болните и др., а от тамплиерите - всичко, свързано с военните задължения. В началото Тевтонският орден заемал подчинено положение спрямо хоспиталиерите, но вече през 1199 г. папа Инокентий III одобрява неговия устав и по този начин го превръща в независима организация, чиято резиденция е била в немската болница „Дева Мария“ в Йерусалим. Отличителният знак на Тевтонските рицари бил черен кръст на бял фон.
Орденът се състоял от пет класи:
- Братя рицари (представители на рицарското съсловие).
- Братя свещеници (проводили църковни служби и се занимавали с научна работа).
- Други братя (обикновени воини и монаси).
- Полубратя (миряни, занимаващи се с различна стопанска работа).
- Фамилиари (богати миряни, които се подчиняват на ордена и осигуряват финансова подкрепа, а в случай на смърт му завещават цялото си състояние). По-късно през 14 век се добавят сестри и полусестри, които са набирани в ордена от по-нисшите класи и изпълняват задълженията на слуги, а също така се грижат за болни и ранени.
Още: Бойни охлюви. Средновековна мистерия, която все още не може да бъде разгадана
През 1196 г. в Светата земя в градовете Аскалон, Газа, Рама, Яфа и Замса тевтонските рицари основават командории (комтурства; комтурството е най-малката административна единица на ордена). Това полага началото на разширяването на владенията на Тевтонския орден. Основната сфера на дейност на Тевтонския орден се простира повече в Европа, отколкото на Изток. Това се обяснява с факта, че всички добри територии на Изток вече са били заети от сформираните по-рано рицарски ордени (хоспиталиерите и тамплиерите). Към 1300 г. Тевтонският орден наброява около триста командории, главно в Европа. На Ордена са дарени големи суми пари, земни владения, манастири, имения и др. Тевтонците придобиват влиятелни покровители.
Възходът на ордена продължава до 1410 година, когато орденската армия бива разгромена от поляците в битката при Грюнвалд, често определяна като „последната голяма битка на Средновековието“. В нея загива почти целият команден състав на Тевтонския орден начело с Великия магистър Улрих фон Юнгинген.
Още: Ужасните неща, които очаквали средновековните рицари
