Особеностите на живота с дете-тийнейджър

Много родители след поредната кавга с тийнейджърското си дете се питат: Какво не е наред, къде сбърках? Защо между мен и детето ми е изградена невидима стена въз основа на негодувание и липса на разбиране? Чудим се дали разговорите ни винаги трябва да завършват с спор. Има много прост отговор защо това се слуцва - защото бебето ви просто узрява. Известния детски психолог и писател  Jesper Juul пише, че „тийнейджърите правят това, което трябва, те порастват“.

Защо тийнейджърите се държат инфантилно?

Съществува ли инфантилност у днешните младежи и ако да - как да общуваме с тях, за да избегнем драми? Напоследък зачестяват случаите н...

Прочети повече

Когато синът или дъщеря ни тийнейджър иска да направи нещо, с което не сме съгласни, имаме пълното право да им кажем направо -  аз напълно не съм съгласен и изобщо не го приемам. 90% от тийнейджърите приемат мнението на родителите си сериозно, въпреки че рядко се съгласяват с тях . Следователно не бива да очакваме доста ентусиазиран отговор, но можем да разчитаме на детето, че ще анализира нашия подход и ще го вземе предвид при вземане на окончателно решение или при следваща подобна  ситуация. Разбира се, много е важно тези думи да се произнасят в тон на безусловна любов, приемане и уважение . Ядосан, обвинителен или заповеднически тон ще даде обратен ефект не само в дадена ситуация, но и във всяка следваща ситуация.

Родителят е т.нар спаринг партньор , т.е. някой, който, както в бокса, оказва максимална съпротива, като същевременно причинява възможно най-малко щети. Следователно родителят не е нито съдия, нито полицай - тези роли не водят до добра комуникация.

Jesper Juul отчита много ясно, че процесът на родителство всъщност приключва, когато детето е на 13-14 години, максимум 15 години. По-късно като родители можем да седнем удобно в креслото и да гледаме детето си с наслада и радост. Активиране на т.нар „Турбо възпитание“ за промяна на нещо в него в последния момент няма да работи. 

Когато разговаряте с вашите деца, е много важно те да се чувстват чути, оценени, забелязани и разбрани.