В ранната зима на 1897 г. една жена на име Мери Дж. Хийстър се отдавала на постоянна молитва. Нейната дъщеря, Елва Зона Хийстър Шю, бе починала през януари. Зона, както я наричали, била младо, наскоро омъжено момиче, а смъртта ѝ, обявена за резултат от „сърдечно заболяване“, тежко натежала на сърцето на Мери. Дали диагнозата била вярна? Мери се молела дъщеря ѝ да се върне и да я насочи към истината.
И според съдебните свидетелства от юли 1897 г., Зона се върнала — за да говори с майка си в продължение на четири нощи. Тя ѝ казала къде да намери кръвта ѝ, къде точно бил пречупен вратът ѝ, и дори кой го бил сторил.
Въоръжена със „свидетелството“ на дъщеря си-призрак, Мери поискала тялото да бъде ексхумирано. Новите доказателства довели до осъждане за убийство на съпруга на Зона – ковача Е. С. Шю, който бил изпратен в затвора в Маундсвил, Западна Вирджиния, където по-късно починал. Така се родила легендата за „Призрака от Грийнбрайър“ — класическа история за духове от планината Апалачи, съчетаваща свръхестествено правосъдие, обща травма и силна майчина отдаденост.
Още: Могат ли кучетата да усещат духове?
Днес, в ерата на социалните мрежи, интересът към подобни истории преживява ренесанс. Под хаштагове като #hauntedappalachia видеа с милиони гледания претендират да показват „ежедневния свят на духовете“ в Апалачите. Някои подхождат искрено, други подигравателно, трети – откровено комерсиално. Част от тях неправилно присвояват индиански вярвания и ги пренасят в региона, докато други осмиват самата идея, че Апалачите са населени от безкрайна върволица призраци, вещици и плачещи бебета в гората.
👻 5 Appalachian Ghost Stories 👻
— Spooky Appalachia (@SpookyAppalach1) October 20, 2025
Five true haunted tales from the Appalachian Mountains eerie encounters you won’t forget.
🎥 Watch here: https://t.co/AnOljwN5Uw#SpookyAppalachia #GhostStory #HauntedAppalachia #Paranormal pic.twitter.com/X5ZaI38mgc
Истинската фолклорна традиция на Апалачите обаче е по-дълбока и по-състрадателна, отколкото социалните мрежи представят. Според известната фолклористка Рут Ан Мюзик, духовете на Западна Вирджиния не са ужасяващи създания, а „ангели на онеправданите“ – същества, които се връщат, за да донесат справедливост, защита или утеха.
Ангелите на онеправданите
Западна Вирджиния, където се развива историята на Зона, е сърцето на Апалачите – земя, пропита с устна традиция, в която духовете често пазят, помагат или търсят възмездие. Фолклористката Джуди Прозило Байърс описва тези истории като огледало на вярванията, страховете и надеждите на местните хора.
Още: Виждат ли котките призраци
В сборника The Telltale Lilac Bush, събран от Мюзик и редактиран от Байърс, има десетки такива сюжети:
- духът на миньор, който се връща, за да спаси свой колега („Призракът на Големия Джон“);
- малко момиче-призрак, което се появява, за да помогне на болната си майка;
- и безброй други истории, в които духовете се връщат, за да излекуват, защитят или разкрият насилие.
- Мюзик обобщава, че две са основните причини духовете да се появяват в тези истории:
- да спасят живота или съдбата на живите;
- или да потърсят справедливост за извършено зло, като разкрият виновника.
Днешните TikTok видеа, които представят Апалачите като страшно място, обитавано от „диваци“ или чудовища, пропускат същността на този фолклор. Те повтарят стария стереотип, че Апалачите са дом на „страшни хора“, откъснати от света.
Снимка: iStock
„Ужасяващите планинци“
Още: Селото пълно с духове, в което властите забраниха да се влиза след залез слънце
Още от колониалните времена „нисколандците“ – външните наблюдатели – описват апалачците като „ужасяващи планинци“, отбелязва историкът Стивън Стол в книгата Ramp Hollow: The Ordeal of Appalachia.
Тази представа за „загубен във времето, беден и дивашки“ регион е дълбоко вкоренена в американската култура – от академични трудове като Yesterday’s People (1965) на Джак Уелър до филми като Deliverance (1972).
Хаштагове като #hauntedappalachia просто пренасят тази вековна представа в дигиталната епоха.
„Виждам много апалачски създатели на съдържание, които казват: ‘Не съм виждал скалуокър в Апалачите, но съм виждал как опиоидната криза унищожава хората“, казва Оливия Сайзмор, съавтор на Haint Country: Dark Folktales from the Hills and Hollers.
„И най-големият ми страх е, че това ще направи хората безразлични към собствените си легенди. А това би било трагедия, защото тези истории са начин да се справим с нашата история“.
Историята на Апалачите е наситена с предателства и разбити обещания, идващи от външни сили. Дърводобивът и въгледобивът – индустриите, които изсмукват ресурси от региона – са оставили след себе си опасни условия, трудови трагедии и смърт.
Още: Колко време след "смъртта" наистина умираме?
И все пак, в легендите за духове, които поправят неправдите от живота, се усеща искрица надежда: ако не в този живот, то поне в следващия.
Снимка: iStock
С книгата си Haint Country, написана заедно с Матю Спаркс, Сайзмор се стреми да представи истинските гласове на региона, като използва първо лице и местен контекст, защото, както казва тя, „няма една-единствена Апалачия и няма един-единствен апалач“.
Историите трябва да бъдат вкоренени в мястото и неговото минало, за да запазят своята сила и дълбочина.
„Тези истории са начин да се справим с нашите призраци“, казва Ед Каршнър от югоизточен Охайо, преподавател в Университета „Робърт Морис“.
„Но ще продължим да бъдем преследвани от същите духове, докато не направим нещо по въпроса“.
Източник: БГНЕС
