От древността до наши дни: Как гонгът промени света

За основни средища на гонговата култура се смятат Бирма, Китай, Аннам и Ява. За предшественици на гонговете единодушно се признават, така наречените "Kettle Drums", бронзови чайници. От тях се развиват различни форми на гонгове. През вековете различните инструменти се разпространяват чак до Япония по известния Път на коприната. Още: Били Джоел с първи сингъл от 17 години насам (ВИДЕО)

Едва през XVI в. тези очарователни инструменти пристигат в Европа по море от Азия в хода на колонизацията. Благодарение на сплавта си от благородни метали и на често пъти впечатляващ в художествено и тонално отношение външен вид, те са били желана стока. За съжаление обаче те често се използвали само като сигнални инструменти в буржоазното домакинство, за да обявяват времето за хранене или да представят космополитността на дома.

Действителното навлизане на гонга в западната музикална култура може да се датира към 1889 г. По това време в Париж се провежда Световно изложение и в холандския павилион явански и аннамски гамеланови ансамбли представят музиката на своята културна област. Типичното звучене на оркестрите от типа гамелан, които са се развили във висока култура особено в Ява и Бали, се основава главно на гонгове, редици от гонгове и металофони, които се допълват от барабани, струнни инструменти, флейти и вокали, в зависимост от размера и целта на използване. Още: Pearl Jam представи най-добрия си албум досега

Клод Дебюси е един от първите музиканти, които сериозно изследват влиянието на този музикален стил. Морис Равел също е сред пионерите, тъй като отрежда на гонга подобаващо място в своето "Болеро". Много други музиканти използват екзотичния инструмент, макар че употребата му често е била и остава ограничена до драматични ефекти. През последните години музиканти като Йенс Цигар, Йоханес Хаймрат и Бардо популяризират гонга, чрез международни концерти.