Защо сме започнали да използваме грим?

Какво става с лицето ви, ако спрете да се гримирате

Гримът се споменава и в Библията, както в еврейските писания, така и в християнския Стар и Нов завет. Книгата на Йеремия, която описва служението на титулярния пророк от около 627 г. пр.н.е. до 586 г. пр.н.е., се обявява против употребата на козметика, като по този начин обезкуражава суетата: "А ти, опустошена, какво искаш да кажеш, че се обличаш в багри, че се украсяваш със златни накити, че разширяваш очите си с боя? Напразно се разкрасяваш. Твоите любовници те презират; те търсят живота ти."

Няколко съвета за безупречен дневен грим

В "2 Царе" злата царица Езавел е пример за връзката между козметиката и порока, като е описана като "изписала очите си и украсила главата си" преди смъртта си по заповед на война Ииуй (макар че използването на гримове от Езавел не е било подтик за убийството ѝ). Древните римляни също са пренебрегвали козметиката, макар и не по религиозни причини. Хигиенни продукти като сапуни за баня, дезодоранти и овлажнители са били използвани от мъже и жени, а жените са били насърчавани да подобряват естествения си външен вид чрез премахване на окосмяването по тялото, но гримьорните като руж са били свързвани със секс работничките и затова са били смятани за признак на безсрамие.

Петна от грим по дрехите – лесни начини за премахването им

Подигравките към ползващите грим са често срещана тема в римските поеми и комични пиеси (въпреки че театралните артисти са били една от малкото категории хора, от които се е очаквало да използват козметика), а наставления срещу грима се появяват в личните писания на римските лекари и философи. Елегичният поет Секст Проперций например пише, че "външният вид, както го е дарила природата, винаги е най-привлекателен". А философът Сенека Младши в писмо до майка си хвали факта, че тя "никога не е осквернявала лицето си с бои или козметика". Този римски възглед за козметиката се корени поне отчасти в стоицизма - философия, която поставя на преден план моралната доброта и човешкия разум. Стоиците са смятали красотата за неразривно свързана с доброто.

Грешки в грима, които издават възрастта

Макар че привлекателната физическа форма може да е желана, истинската "красота" се свързвала с моралните действия. Украсяването на тялото с козметика предполага суета или егоизъм, които за стоиците са нежелателни. Макар че стоицизмът не се ограничава само до Древен Рим, той е разпространен и сред древногръцките мислители, някои от които споделят същите идеи за грима. В Рим той повлиява на масовото мнение за козметиката. Не всеки римлянин се е противопоставял на грима, някои хора са продължавали да си правят руж на бузите, да избелват лицата си и да очертават очите си. Но идеалът на стоиците клонял към това, което днес бихме нарекли "без грим" - използване на продукти за грижа за кожата и други козметични средства за подобряване на естествения външен вид, а не за украсяването му.

4 начина да изглеждаме перфектно без грим

Така продължава моделът на приемане и отхвърляне на грима в западния свят. Козметиката била толкова популярна във Византийската империя, че нейните граждани придобили международна репутация на суетни хора. Епохата на Ренесанса прегръща всички форми на физическа красота, която хората се опитват да постигнат най-вече чрез боя за коса и изсветляващи кожата средства (които, съдържайки олово на прах и други вредни продукти, често се оказват токсични). Друго широко разпространено движение срещу козметиката се появява в средата на XIX в., когато британската кралица Виктория обявява грима за вулгарен и козметиката отново излиза от мода. Макар че много жени не се отказали напълно от грима, много от тях вече го прилагали тайно.

Професионални съвети за перфектен грим

Едва през 20-те години на ХХ век силно видимата козметика, като червеното червило и тъмната очна линия, отново навлиза в масова употреба (поне в англо-американския свят, не всички са послушали кралица Виктория и са се отказали от грима). Тъй като козметичната индустрия се утвърждава финансово, често под формата на отделни жени, които продават на други жени, инакомислещите откриват, че вече не могат да се конкурират. Козметиката, която вече е "произведена" и рекламирана, отново се превръща в белег на богатство и статус, а подчертаването на физическите характеристики, дори и с цел сексапил, вече не се смята за толкова егоистично или порочно. В крайна сметка рекламодателите убеждават жените да възприемат обратното мнение: козметиката е необходимост.